Александер Кравчук
Октавиан Август (5)

Април

Аз лично съм на мнение, че за нас не е полезно да знаем бъдещето си. Как би живял например Приам, ако още от дете знаеше какво го чака на старини! Но да оставим митовете, да се огледаме около нас… Мислиш ли, че Гней Помпей щеше да се радва на трите си консулства, на трите си триумфа, на славата заради великите си дела, ако знаеше, че след поражението на армията си ще бъде убит в някакво затънтено място в Египет, а след смъртта му ще стават такива неща, от които ти иде да плачеш? Или да вземем Цезар! Нямаше ли животът му да бъде низ от душевни терзания, ако би могъл да предвиди, че ще го убият в същия този сенат, повечето от членовете, на който сам бе назначил, в сградата, издигната от Помпей, пред самата статуя на Помпей, пред очите на толкова свои офицери? И че ще го убият най-знатните граждани, мнозина, от които беше обсипвал с дарове и почести? И че до тялото му няма да се осмели да пристъпи не само някой от приятелите му, но дори и от прислугата?

Така пише Цицерон във втората част на своя трактат „За гадаенето“. Великият оратор и бивш консул от години вече бягаше от мрачната действителност, като обработваше на латински размишленията на гръцките философи на различни общочовешки теми. Ала превратностите на неговото време хвърляха отблясъци върху разсъжденията на елините за същността на доброто и злото, за моралните задължения, за природата на боговете, за предопределението.

Докато пишеше съчинението си „За гадаенето“, Цицерон по за няколко дни се местеше из многобройните си вили — от хълмистите околности на Рим чак до Неаполитанския залив. Напусна столицата още в първите дни на април, дълбоко отвратен от политическата обстановка. Макар и да не бе участвал в заговора, с цялото си сърце беше на страната на Цезаровите убийци. Страдаше, че освободителното дело не е доведено докрай. Потресен беше от безредиците по време на погребението и от това, че заговорниците, от които се бе възхищавал, бяха принудени да напуснат града.

Но най-много го тревожеше двуличието на Антоний. Вярно, че консулът не скъса със сената и със заговорниците. Вярно, че потуши броженията на плебса и дори заповяда да ликвидират Херофил, който се представяше за внук на Марий, застана начело на въоръжените банди и заплашваше със смърт всички врагове на Цезар. Но едновременно с това Антоний си позволяваше всякакви злоупотреби. Фабрикуваше и продаваше уж подготвени от Цезар разпоредби и особено привилегии и дарителни грамоти на отделни лица, та дори и на цели градове и народи. При това се позоваваше на постановлението на сената от 17 март, което утвърждаваше всички, дори и само набелязаните разпоредби на покойния диктатор! А най-лошото беше, че в края на април Антоний започна обиколка из градовете на Кампания, където подстрекаваше ветераните на Цезар и формираше отряди от тях.

Цицерон всеки ден се срещаше с много известни държавни мъже. Независимо от това към коя групировка спадаха, те също се стремяха да избягат от разигралата се през последните месеци кървава драма и от душната атмосфера на столицата. Напразно. Защото който веднъж се е оплел в мрежата от фалш, интриги, амбиции и страх, която от благоприличие се нарича политическа дейност, вече не може да се измъкне от нея. Пролетната зеленина на полята и свежестта на морския полъх от лазурния залив доставят истинска радост само на чистите и свободни хора.

Те се събираха в разкошните си вили и надълго обсъждаха и това, което беше се случило, и това, което заплашваше в бъдеще. Трескаво ловяха новини от Рим и провинцията. Често това бяха направо невероятни слухове, но през онези дни всичко изглеждаше еднакво достоверно.

Добре, че консулът Долабела така безпощадно се разправил в Рим с привържениците на самозвания внук на Марий: заповядал да разпънат робите на кръст, а свободните да хвърлят в пропастта. Но пък галите, неотдавна покорени от Цезар, при вестта за неговата смърт изглежда са вдигнали въстание. Истина ли е, че легионите от далечна Испания вече настъпват към Италия, за да отмъстят за убития вожд? Това е невъзможно. Защото наместникът на тази провинция Гай Азиний Полион, макар и цезарианец, трябва да се брани от Секст Помпей. Този млад човек събрал в Испания старите войници на баща си Гней Помпей и завзел много от градовете. Значи вече има кой да отмъщава и за Цезар, и за Помпей.

Много лошо е, че привържениците на сената и заговорниците не разполагат с никаква въоръжена сила. Единственото спасение е в Децим Брут. Казват, че вече взел в ръце своята провинция, Цизалпийска Галия. А какво става с оставалите заговорници? Марк Брут и Касий все още са в околностите на Рим. Луций Тилни Цимбер и Гай Требоний заминали за провинциите си в Мала Азия, но там няма нито един легион! А в същото време сенатът вече взел решение следващата година Антоний да стане наместник на Македония, където вече има шест легиона, а Сирия се дава на Долабела. Това сигурно не е окончателната подялба. Носят се слухове, че Антоний искал да стане наместник на двете Галии, но същевременно да си запази командването на македонските легиони^[1].

Неспокойни, пълни с новини и въпроси, са писмата, изпращани непрекъснато от Цицерон по онова време. Те най-често са адресирани до приятеля му Тит Помпей Атик, останал в Рим.