Александер Кравчук
Октавиан Август (73)

Кантабрия и Галия

През пролетта на 25 година военните действия в Кантабрия бяха възобновени, но командуването поеха военачалниците на императора. Самият той беше тежко болен и остана в Таракон. По-късно се зае да приведе в ред администрацията на Испания. По този начин той продължи делото, започнато от Цезар през 45 година след победата над Помпеевите синове.

Дотогава Испания беше разделена на две провинции: Близка и Далечна. Август я раздели на три. Бетика^[1] обхващаше южната част на полуострова; Лузитания — западната част, или днешна Португалия; третата — най-голяма — провинция беше Тараконенсис, получила името си от главния град Таракон.

През следващите години в Испания възникнаха много градове, чиито наименования и до днес свидетелстват кой е бил патрон на създаването и заселването им. И тъй, сегашна Мерида е римската Емерита Августа; Сарагоса — Цезаравгуста; Асторга — Астурика Августа. В тези градове се заселваха предимно войниците, освободени от служба след приключването на кантабрийския поход. Защото и последните свободни испанци попаднаха под робство. През 25 година беше смазан центърът на съпротивата — град Ланчия. Вестта за тази победа беше посрещната в Рим с голяма радост. За втори път, откакто управляваше Август, затвориха портите на храма на Янус.

Същата година държавата спечели нова провинция на Изток — и то без да вади меч. Земите на Мала Азия около столицата на днешна Турция, Анкара, бяха населени от галски племена, които преди почти три века бяха нахлули там от Европа. Затова страната се наричаше Галатия. Дотогава тя беше васално царство. След смъртта на последния й владетел Аминтае Август заповяда да присъединят тези земи към империята. Организацията на провинцията Галатия се осъществяваше гладко, без никакви безредици.

А в същото време в Испания още на следващата година след мнимата римска победа астурийците и кантабрите се вдигнаха на оръжие. Оттогава през няколко години избухваха въстания. Римляните ги потушаваха все по-жестоко, отсичаха ръцете на пленените бунтовници или ги разпъваха на кръст. Но мъчениците умираха с горда песен на уста. Жените убиваха децата си, за да не попаднат в плен; възрастните, продадени като роби в други области на Испания, убиваха господарите си и се връщаха в родните планини, за да се борят отново за свободата си.

Едва през 19 година Агрипа окончателно разгроми останките от тези народи. Всички, които останаха живи, бяха заселени в отдалечени низини, където лесно можеха да бъдат контролирани. Така завърши кантабрийската война, а с нея и окончателното покоряване на Испания.