Александер Кравчук
Октавиан Август (11)

Законът

Октавиан влезе в Рим с войската си на 10 ноември. На Форума държа реч пред народа и воините, но веднага разбра, че силите му са твърде малки и несигурни. В момента не можеше и дума да става за започване на борбата. Затова скоро напусна столицата и се отправи на север, за да вербува ветераните, заселени в Етрурия и край Равена.

След няколко дни начело на личната си стража в града влезе Антоний. Беше оставил кохортите си в близкото градче Тибур^[1].

Заседанието на сената беше свикано на 28 ноември. Една от точките в дневния ред беше обявяването на Октавиан за враг на народа. Но когато влизаше в залата, Антоний получи важно донесение. Разбунтували се два легиона. Единият, наречен Марсовият легион, заел близкото градче Алба Лонга, а Четвъртият направо преминал под командването на Октавиан.

И тъй, парите, агентите и името на младия Цезар вършеха своето. Наистина отчасти си беше виновен самият Антоний. В Брундизий, за да затегне дисциплината, той бе заповядал да извършат кървави екзекуции в много от частите. По този начин искаше да сложи край на агитацията в полза на Октавиан. Освен това даваше малко пари на войниците. Може би защото го съпровождаше съпругата му Фулвия, свидлива и пресметлива като повечето жени.

Антоний веднага тръгна за Алба Лонга. Легионерите го посрещнаха с град от стрели. Тогава се върна в Рим и вечерта в сената беше извършено ново разпределение на наместничествата^[2]. Поделиха ги чрез жребий, но съдбата беше изненадващо благосклонна към приятелите на Антоний. Същата нощ, той замина за Тибур. Изпратиха го много сенатори. Кой би могъл да предвиди на чия страна ще бъде окончателната победа? В Тибур Антоний вдигна оставените там верни кохорти и пое на север, към река Пад^[3].

След петнадесетина дни, през декември, изтичаше консулството му. Именно затова той искаше колкото може по-скоро да поеме наместничеството на провинцията край Пад, наричана Цизалпийска Галия. Само тази провинция, намираща се на прага на Италия, можеше да му осигури тежест и политическо влияние в бъдеще. А той добре знаеше колко го ненавиждат мнозина от могъщите сенатори.

Още през юни със специално постановление Народното събрание назначи Антоний — както на времето Цезар — за наместник на Цизалпийска и Трансалпийска Галия за срок от пет години. Сенатът не беше съгласен с това — още се помнеше какви изгоди извлече Цезар от управлението на двете провинции. Но формално постановлението не можеше да се оспорва.

Мандатът на сегашния наместник на Цизалпийска Галия Децим Брут изтичаше в края на годината. Антоний поиска от Брут да му предаде провинцията, но Брут отказа, като се позова на мнението на някои сенатори, че постановлението е невалидно!

Някои градове в долината на Пад като че ли симпатизираха на Антоний. Всъщност въпреки бунта на част от отрядите все още му оставаха няколко легиона, а Брут имаше само три и един отряд гладиатори. Затова наместникът не прие открит бой и се укрепи в град Мутина.

А в това време в Рим се съвещаваха. До средата на ноември Цицерон предвидливо остана в родния си планински град Арпинум. Едва на 9 декември, когато Антоний вече беше далеч на север, той пристигна в столицата и веднага се впусна в трескава дейност. Неговият авторитет, връзките и красноречието му го направиха най-влиятелният сенатор по онова време.

Той изпращаше писма и манифести до наместниците на всички провинции. Зовеше ги да се борят срещу Антоний или най-малкото, да запазят неутралитет. Поддържаше постоянна връзка с Децим Брут, докато обсаждащите не бяха обградили Мутина с ровове и валове. На 20 декември Цицерон произнесе в сената и пред народа пламенни речи, в които настояваше Антоний да бъде обявен за враг на народа и превъзнасяше до небесата заслугите на Октавиан и на легионите, преминали на негова страна.

Речите на Цицерон срещу Антоний — общо четиринадесет — са известни под името Филипики; така се наричали и речите, в които преди около триста години Демостен призовавал на борба срещу Филип Македонски, неприятел на Атина. Цицерон вярваше дълбоко, че при създалото се положение Антоний е главният враг на законния ред и на републиканските свободи. Затова великият оратор публично хвалеше младежа, който самоволно и незаконно беше организирал частна армия. Затова настояваше да бъдат наградени легионите, направили нечуваното провинение да се разбунтуват срещу своя законен военачалник. В случая Цицерон заключаваше: щом войниците са отказали да се подчиняват, Антоний явно не заслужава да бъде техен предводител. Какъв жалък аргумент! И затова най-сетне Цицерон приканваше наместника, който вече не беше наместник, да не отстъпва провинцията на законния приемник.

Следователно, Цицерон потъпкваше законите на републиката — за благото на републиката. А нима диктаторът Цезар и диктаторът Сула, тези ненавистни тирани, не вършеха същото?

Законът е жива, чувствителна тъкан, съединителната тъкан на целия обществен организъм. Наранена дори само на едно място, тя се изражда. Пипалата на рака плъзват по цялото тяло и идва неизбежната гибел. Така че законът е задължителен винаги и за всички — или никога и за никого. Сам Цицерон щеше да се убеди в това след няколко месеца.