Александер Кравчук
Октавиан Август (14)

Цената на победата

В началото на април Хирций и Октавиан получиха вест от Рим, че скоро към тях ще се присъедини Панса с четири новосформирани легиона. На 20 април един висш офицер от армията на Хирций, Сервий Галба, връчи на Цицерон бързо писмо. В него пишеше следното:

На 14 април Панса трябваше да пристигне в лагера на Хирций. Аз бях с Панса, защото излязох на 100 мили да го посрещна и да ускоря придвижването. Същия ден Антоний изведе от лагера си два легиона, втори и тридесет и пети, както и две кохорти от личната си охрана и част от доброволците. С тези сили той ни пресече пътя, като си мислеше, че имаме само четири легиона новобранци. А през нощта Хирций ни прати Марсовия легион и две кохорти от личната си охрана, за да можем по-безопасно да изминем останалия път до лагера.

Когато се появиха конниците на Антоний, Марсовият легион и кохортите от охраната се понесоха напред и ние не можахме да ги удържим. Бяхме принудени да ги последваме. Антоний държеше силите си край град Форум Галорум^[1] и не искаше да покаже, че има и легиони. Извеждаше само конницата и лековъоръжените отряди. Като видя, че Марсовият легион се носи напред въпреки нареждането му, Панса поведе двата легиона от новобранци.

Като прекосихме блатото и гората по един тесен път, разгърнахме дванадесетте кохорти — десетте от Марсовия легион и двете на охраната в боен строй. Двата легиона на Панса още не бяха дошли. Изведнъж Антоний изведе своите войски от селцето и веднага започна ръкопашен бой.

И двете страни се сражаваха с невиждано ожесточение. Дясното крило, където бях аз с осем кохорти от Марсовия легион, още с първия устрем обърна в бягство тридесет и петия легион на Антоний и ние излязохме с повече от 500 крачки напред. Затова, когато конниците на Антоний се опитаха да направят обход на моето крило, аз започнах да отстъпвам и да хвърлям лековъоръжените отряди срещу конниците маври, за да не им дам възможност да нападнат нашите в тил. Изведнъж видях, че съм се озовал сред войниците на Антоний и че самият Антоний е точно зад мен. Захвърлих щита и веднага пришпорих коня си в пълен галоп към легиона на новобранците, който се задаваше откъм лагера. Войниците на Антоний се спуснаха след мен, а нашите вече се готвеха да ги пресрещнат с копия. Сам не зная как съм се спасил по някакво чудо. Сигурно благодарение на това, че нашите много бързо ме познаха.

На самия път, където се беше установила кохортата от личната охрана на Октавиан, битката трая дълго. Левият фланг, по-слабият, където бяха двете кохорти от Марсовия легион и една от охраната на Хирций, започнаха да отстъпват, защото имаше опасност конницата на Антоний да ги обкръжи. А конницата му е силна. Аз последен отстъпих към лагера, след като бяха изтеглени всички наши отряди. Антоний вече се смяташе за победител и беше уверен, че ще завземе лагера ни. Но в щурма загуби много войници и не постигна нищо.

Когато Хирций чу каква е работата, веднага тръгна с двадесет кохорти ветерани и пресече пътя на Антоний, който се връщаше в своя лагер. Той го разгроми напълно на същото място, където стана битката, край Форум Галорум. В четири часа през нощта Антоний напусна лагера си край Мутина.

Така Антоний загуби голяма част от отрядите си от ветерани. Нашите кохорти от охраната, както и Марсовият легион също претърпяха загуби.

Все пак победихме.

Написано на 15 април в лагера

На 20 април до Рим стигнаха и официалните рапорти на двамата консули и на Октавиан. Съобщаваха, че по стар обичай след победната битка войниците му дали титлата „император“. Консулът Панса бил тежко ранен. На следния ден Цицерон произнесе в сената реч, в която прославяше военачалниците и войниците. Постановено бе да се обявят петдесетдневни благодарствени молитви и за сметка на държавата да се издигне паметник на загиналите, както и да се изплати възнаграждение на семействата им.

Същия ден Цицерон писа на Марк Брут:

Сега сме в по-добро положение. Знам, че вече си осведомен за последните събития. Консулите се оказаха точно такива, каквито често ги описвах в писмата си. А младият Цезар има прекрасен характер. Дано и сега, когато вече има заслуги и авторитет, да можем двамата все така да го направляваме и ръководим, както и преди. Разбира се, това ще бъде по-трудно, но да не губим надежда. Младежът е убеден, и това е главно моя заслуга, че дължим спасението си на него. И наистина, ако той не беше отклонил Антоний от столицата, всичко щеше да пропадне^[2].

Пишейки тези думи, Цицерон не е знаел, че същия ден край Мутина се води втора битка. Тя също завърши с поражение на Антоний. Децим Брут беше свободен, Антоний избяга на запад. Но цената на победата беше висока. В атаката срещу лагера на Антоний загина консулът Хирций. А другият консул, Панса, лежеше ранен още от битката при Форум Галорум.