Александер Кравчук
Октавиан Август (44)

Краят на господаря на моретата

Благодарение на помощта, която му оказа местното население, Октавиан накрая успя да се добере до командира на най-близката част — Месала Корвин, който преди седем години попадна в проскрипциите на триумвирите, а преди шест години при Филипи нападна лагера на Октавиан. Сега той пръв подаде ръка на победения, утеши го и му вдъхна смелост.

Към всички краища на света се отправиха пратеници със заповеди и известия. Един бърз кораб отплава за Тавромений, за да съобщи на Корнифиций, че военачалникът е спасен и организира подкрепления. Във всички околни селища бяха разпратени хора с нареждане да съобщят, че Октавиан не е загинал в морската битка; иначе слухът можеше да предизвика безредици и смутове с неизброими последици.

Същата нощ Октавиан заедно с Месала Корвин пое към лагера на легионерите, разположен близо до теснината. Оттук Меценат веднага беше изпратен в Рим със задача да потуши евентуалните брожения в столицата. В Тиндарис Агрипа получи заповед да изпрати помощ на Корнифиций. Месала Корвин замина за Путеоли, за да заведе на юг разквартирувания там легион.

Докато се вършеше всичко това, Корнифиций, оставен сам на себе си при Тавромений, изпадна в тежко положение. Наистина лагерът можеше да се отбранява дълго време, но нямаше достатъчно храна. Затова той реши да предприеме труден поход по склоновете на Етна и съседните планински хребети, за да се добере до Тиндарис, до Агрипа.

Всяка крачка напред трябваше да се извоюва в борба със суровата природа и с врага, дебнещ отвсякъде. Войниците страдаха нетърпимо от жажда, защото част от местностите, през които водеше пътят, неотдавна бяха залети от вулканична лава. След няколкодневен кошмарен преход, когато изглеждаше, че всичко е загубено и вече никой нямаше сили да се бори с все по-упорито напиращия неприятел, се появи един отряд, изпратен на помощ от Агрипа.

Сега главна квартира стана град Тиндарис. Тук се пренесе и Октавиан, тук се събра могъщата му армия: 21 легиона, 20000 конници, 5000 лековъоръжени войници. Благодарение на това превъзходство след тежки операции в труден планински терен войските овладяха нос Миле.

В същото време от юг и запад към острова се приближаваше могъщата армия на Лепид. Тя вече бе заела много градове по южното крайбрежие и във вътрешността на Сицилия. А Помпей, сякаш за да улесни задачата на Лепид, отзова от Месана военачалника си Луций Плиний Руф с всички войски, намиращи се под негово командване.

Но докато Помпей господстваше по море, загубите и пораженията на сушата значеха съвсем малко за него. Ето защо изходът щеше да се реши от една битка в морето.

На 3 септември, след дълъг период на изчакване, двете големи флоти се сблъскаха в залива Навлох, западно от нос Миле. От двете страни застанаха по 300 военни кораба. Двете армии — на Октавиан и на Помпей — със затаен дъх следяха от брега целодневните усилия на флотите, от които зависеше бъдещето на империята.

Всеки кораб се стремеше да се вреже в противниковия с масивния си бронзов нос. Правеха абордаж. Много полезна се оказа идеята на командващия флотата Агрипа: с помощта на катапултите хвърляха тежки куки, които задържаха неприятелските кораби.

Големите тежки кораби на Агрипа започнаха да изтласкват противника към плитчините край брега. Екипажът на много от корабите на Помпей се предаде, а още по-голям беше броят на унищожените кораби. Само петнадесетина кораба оцеляха от погрома.

Помпей се отказа от всякаква мисъл за по-нататъшна съпротива, макар че Месана беше добре укрепена и снабдена. Предрешен, избяга скришом от града, като взе със себе си седемнадесет кораба, натоварени със съкровища. Синът на Помпей, великия противник на Цезар, господаря на Сицилия и моретата, загина след три години като авантюрист. По заповед на Антоний беше посечен в един малоазийски град, тъй като беше разкрито, че искал да се съюзи с партите и отново да ги поведе към границите на римската държава.