Александер Кравчук
Октавиан Август (18)

Смъртта на Децим Брут

Азиний Полион тръгна с два легиона от Испания, та по волята на сената да помогне на Планк да се справи с Антоний в Нарбонска Галия. Но когато стигна отвъд Пиренеите, Антоний вече се бе съюзил с Лепид, а от Рим дойде вест, че Октавиан е избран за консул. Това накара Азиний Полион да се прости с изгубената кауза на сената и да влезе в коалицията на двамата цезарианци. Нещо повече, той привлече на тяхна страна и Планк, който дотогава действаше съвместно с Децим Брут.

И тъй в началото на есента Брут остана само с легионите, които беше довел през Алпите. Но тези легиони, съвсем оредели и до голяма степен съставени от новобранци, бяха лошо облечени и недохранени, а Брут не можеше да осигури дори заплатата на войниците си. Когато преди година и половина влезе в заговора срещу Цезар, той притежаваше огромно състояние — само в наличност над 40 милиона сестерции. Една година по-късно, по време на битката при Мутина, той вече беше затънал в дългове. Сега беше бедняк.

Единственото спасение за Децим беше да се добере до армията на Марк Брут в Македония. Но не можеше да мине през Италия, тъй като се страхуваше от Октавиан. Тогава му дойде безумната идея да се промъкне на изток през Алпите, където живееха независими варварски племена — гали и германи.

Първи изоставиха военачалника си новосформираните легиони, а след тях и ветераните. Децим Брут сам разпусна личната си охрана. Раздаде на войниците всичко, което му беше останало. Край Рейн го напуснаха и последните триста конници. Остана само с десетина приятели. Предрешиха се като гали и се опитаха да се прехвърлят през планината по най-краткия път.

Децим Брут дълги години бе воювал в Галия под командването на Цезар, тъй че знаеше добре езика на келтите. Но малката група пътници много скоро стана жертва на разбойници. Когато изправили пленниците пред главатаря си, оказало се, че той помни Брут от едно време и му е задължен за много добрини. Освободил пленниците и ги приел като свои гости. Същевременно тайно изпратил вестители при Антоний. Те се върнали с нареждане: да отсекат главата на Брут и да му я пратят.

В последните си минути убиецът на Цезар се държал като баба. Плачел и викал, измислял недостойни причини, за да отдалечи страшния миг. Когато палачът изгубил търпение и му викнал да си сложи главата на дръвника, той го заклинал сред общия смях на присъстващите и молил: „Ще я сложа, ще я сложа, само да остана жив!“ Това били последните му думи.