Александер Кравчук
Октавиан Август (26)

Филипи

На разсъмване в палатката на Касий влезе Брут. Личеше си, че е развълнуван от нещо, но се старае да изглежда спокоен като стоик.

— Тази нощ — подхвана той — преживях нещо удивително. Както обикновено, бодърствах до късно. Целият лагер спеше, навсякъде цареше тишина и спокойствие. Някъде далеч подвикваха стражите. Седях в палатката, лампата мъждукаше. Бях се замислил.

Внезапно усетих лек повей, сякаш някой повдигна завесата на входа. Погледнах натам — действително се мярна нещо, но не мога да го опиша. Нещо огромно и отвратително, нито човек, нито призрак, някаква чудовищна сянка.

Макар и много изплашен, все пак попитах:

— Кой си ти? Видението отговори.

— Твоят зъл дух, Бруте. Ще се срещнем при Филипи.

Касий изслуша разказа на приятеля си със снизходителна усмивка. Дори се радваше, че му се удава възможност да изложи възгледите на любимия си философ, материалиста Епикур, за същността на сетивните възприятия и на представите.

Така сред глъчта и суетнята, които обикновено съпътстват вдигането на лагера, двамата военачалници се задълбочиха в разсъждения за тънкостите на Епикуровото материалистическо тълкуване на явленията.

Призраци и духове, разбира се, няма. Всички така наречени видения са само отражение на вече видени или чути неща. Паметта ги запазва. Случва се обаче преумора или болест да разхлаби връзките в архива на паметта. Тогава няколко случайно откъснати отпечатъка започват да блуждаят пред сетивата, създавайки у нас впечатление, че виждаме или чуваме нещо.

Брут, разбира се, е преуморен. А навикът му да стои над книгите по цели нощи сигурно е убийствен за организма. Нищо чудно, че губи власт над паметта и сетивата си. Най-вероятно е да е задремал през нощта (макар и да не си спомня за това) и в същия момент от книгата на паметта му е изпаднал лист, на който е било написано: Филипи. Това е съвсем логично, защото това име напоследък се повтаря на всеки военен съвет.

И наистина беше така. От известно време в лагера на Брут и Касий много се говореше за Филипи. Знаеха, че близо до града действат двама от висшите офицери на Антоний, изпратени с осем легиона като форпост на голямата армия. През Филипи, разположен на тракийския бряг на Егейско море, минаваше главният път, „Виа Егнациа“, който водеше от Адриатика към Ориента. Двете противникови армии, настъпващи една срещу друга, трябваше да се срещнат именно тук, в околностите на Филипи.

Отначало военачалниците на Антоний се изнесоха значително по на изток, чак до Дориск. Когато обаче деветнадесетте легиона на Брут и Касий се приближиха заедно с предвожданата от Тилий Цимбер флота, движеща се близо до брега, те отстъпиха до самия Филипи и заеха ивицата, притисната между планините и морето, така наречените Сапейски врата.

Местните жители, траките, им показаха околен път през гористи планини. След тежък петдневен преход Брут и Касий заобиколиха теснината и стигнаха до Филипи. Противникът, опасяващ се от обкръжение, веднага се оттегли на запад, към град Амфиполис.

Филипи се намираше на южния склон на планината. Между града и морето се простираше мочурлива равнина. Двамата военачалници избраха за лагер ниските възвишения, между които минаваше „Виа Егнациа“, малко на запад от градчето. Освен обикновените укрепления от западната страна беше издигната обща линия от допълнителни укрепления. Флотата беше разположена в близкото пристанище Неапол^[1], откъдето поддържаше връзка със складовете на армията на остров Тасос.

Скоро пристигна Антоний и построи лагера си в равнината, западно от позициите на Брут и Касий. Октавиан, прекарал тежка болест, се появи малко по-късно. Беше толкова отпаднал, че дори в лагера трябваше да го носят в лектика. Лепид беше останал в Рим.

Силите на противниците бяха почти равни — приблизително по сто хиляди души. Двамата триумвири имаха общо 19 легиона и около 13000 конници. Останалите легиони още не бяха пристигнали. Част от тях охраняваше дългата и единствена линия за снабдяване на армията с провизии — „Виа Егнациа“ от Аполония до Амфиполис. Брут и Касий имаха също толкова легиони, но конницата им беше по-голяма. Съставена бе почти изцяло от чужденци-наемници…

Триумвирите искаха битката да започне по-скоро, тъй като трудностите със снабдяването заплашваха да се превърнат в катастрофа. Още преди една година Брут бе ограбил и разорил Македония. Идваше зима. А най-лошото беше, че вражеската флота контролираше Йонийско и Адриатическо море. Предвождаха я Луций Стай Мурк и Гней Домиций Ахенобарб. А в Сицилия се разпореждаше Секст Помпей. Преди да започне кампанията на Изток, приятелят на Октавиан Салвидиен Руф се опита да го изтласка поне от най-важните пунктове, но претърпя поражение.

За да предизвика битка, Антоний започна да строи на изток насипи и укрепления в мочурищата. Възнамеряваше да прекъсне връзката на противника с неаполитанското пристанище. Щом прозря плановете му, Касий се зае да строи фортификации, перпендикулярно на набелязания от Антоний път.

При тези условия в началото на октомври стана първото сблъскване.

Около обяд легионите на Антоний изневиделица нападнаха укрепленията на Касий, а след това и лагера му. Понеже изненаданият противник се отбраняваше слабо, атакуващите се врязаха дълбоко. Касий съвсем загуби ориентация. Щом зърна галопиращата конница, той помоли верния си роб да го прободе с меча. А това бяха конници от лагера на Брут! Идваха да съобщят, че там са спечелили бляскава победа!

Когато забелязали какво става на левия фланг, легионерите на Брут сами, без заповед, се хвърлили в бой. Част от тях ударили откъм фланга отрядите на Антоний, а другите, предвождани от Марк Валерий Месала Корвин, атакували лагера на Октавиан. Превзели лагера необикновено лесно. Октавиан се спасил само благодарение на това, че излязъл от палатката на обход по позициите. Намерили само лектиката му.

Привечер, когато положението се изясни, двете войски се върнаха в лагерите си. Така завърши първата битка при Филипи. Тя не донесе слава на военачалниците на нито една от страните.

По заповед на Брут тялото на неговия приятел и съратник Касий беше погребано на остров Тасос.

Същия ден, когато край Филипи се водеше битка, в Йонийско море плаваше голям конвой. Той караше от Италия за Аполония подкрепления за армията на триумвирите — два легиона, единият от които беше прочутият Марсов легион, и няколко кохорти. Неочаквано конвоят беше нападнат от 130 военни кораба под командването на Стай Мурк и Домиций Ахенобарб. Движейки се без съответното прикритие, транспортните кораби лесно станаха плячка на нападателите. Хиляди войници отидоха на дъното, без да могат дори да извадят мечовете си.

Разстроени от това поражение, триумвирите още по-енергично се стремяха към нова битка. Брут обаче правилно преценяваше положението и гледаше да отклони битката. Неговата армия, която владееше морето и се снабдяваше от Тасос, не се страхуваше от есента и зимата. Обаче офицерите на Брут бяха на друго мнение. На войниците им омръзна да стоят на бивак, дотежаха им мъките и несгодите на постоянната бойна готовност. А легионите, които нахлуха в лагера на Октавиан, бяха прекалено уверени в своето превъзходство.

Въпреки това Брут едва ли би отстъпил, ако отново не бе възникнала опасност да се прекъсне връзката с флотата: Антоний и Октавиан построиха три малки лагера и укрепления на изток, между блатото и неговата линия. Така на 23 октомври започна втората битка при Филипи.

Изходът на сражението се реши на левия фланг на Брутовите войски. Той беше много разтегнат и не удържа на удара. За поражението допринесе и мудността на бившите легиони на Касий. Веднъж победени, те паднаха духом.

Самият Брут успя да се оттегли с голям отряд в планините. На другия ден видя, че е обграден от всички страни и няма никаква възможност да се добере до флотата си. Едва тогава реши да последва примера на приятеля си. Със собствената си ръка заби меча в гърдите си, право в сърцето.

Антоний, който имаше слабост към театралните жестове, заповяда да увият тялото на Брут в пурпурната му императорска наметка и да го изгорят, а праха да изпратят на майка му Сервилия, някога толкова близка на Цезар.