Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

За какво не споменава Велей

Последната крепост на далматинските въстаници беше Андетриум — в планините близо до днешния Сплит. Римският легионер вече беше превзел, покорил и смазал всички огнища на съпротива, но само до това гнездо сред скалите, отбранявано от самия Батон, не можеше по никакъв начин да се добере. Накрая самотната и постоянно щурмувана крепост се предаде. Батон прати при Тиберий най-напред сина си. Обявяваше капитулация и молеше единствено да му подарят живота. Гарантираха му лична безопасност и през нощта той дойде в лагера на римляните. На следващия ден го изведоха на централния плащ, та всички войници да видят с очите си победения.

Тиберий седеше на подиума. Далматинският вожд, сломен и отчаян, вече не молеше за нищо. Беше готов да го посекат. Но Тиберий го заговори. Тогава Батон се застъпи за хората си, без изобщо да споменава за себе си. Накрая Тиберий го попита:

— Коя е истинската причина за вашия бунт и за тази толкова продължителна съпротива?

Батон отговори:

— Това е ваша заслуга, на римляните. Какви хора пращате да пазят стадото ви? Това не са пастири, не са дори кучета, а вълци!