Александер Кравчук
Октавиан Август (23)

Смъртта на Цицерон

Носеха се слухове, че при съставянето на списъците Октавиан упорито защищавал Цицерон. Но накрая бил принуден да отстъпи. Преди всичко, защото е имал най-малко право на глас като най-млад и най-слаб от тримата. Второ, защото Антоний от дъното на душата си мразеше Цицерон. И най-после, защото другите двама триумвири напълно доказаха, че поставят справедливостта над всичко — още в първия списък Лепид посочи брат си Паул, а Антоний — брата на майка си. Преди няколко месеца двамата бяха гласували в сената за обявяването на Антоний и Лепид за врагове на народа — това беше цялото им престъпление.

Въпреки принудителното съгласие Октавиан беше чист пред Цицерон. Още през август той му даде голям шанс, като му позволи официално да напусне Рим. Тогава, ако Цицерон бе пожелал, можеше да отиде дори при Марк Брут и Касий. Можеше да избяга от Италия още през ноември, когато се разнесоха слуховете за споразумението между тримата. А той знаеше колко го мрази Антоний.

Но Цицерон отлагаше до последния момент. Вестта, че е включен в списъците, и то заедно със сина си, брат си и племенника си, го завари в Тускулум, едно градче само на няколко часа от Рим. Той веднага се отправи към малкото пристанище Астура. Съпровождаше го брат му Квинт. Верни роби ги носеха в лектики. Намерението им беше да отплават за Македония, за да се доберат до армията на Брут. Но още преди да стигнат до Астура, Квинт Цицерон реши да се върне. Не беше взел никакви пари, а и брат му имаше малко. Братята се прегърнаха разплакани и се разделиха, за да не се видят никога повече. Няколко дни по-късно роби издадоха Квинт. Убиха го заедно със сина му.

В Астура Цицерон се качи на един кораб и с попътен вятър още същия ден стигна до нос Цирцея. Кормчията искаше да продължи, но по неизвестни причини Цицерон промени решението си. Слезе на сушата, настани се в лектиката и заповяда да го върнат в Рим. Може би е очаквал брат си? А може би е искал да моли за милост Октавиан. Скоро обаче размисли и отново се върна в Астура. Тук пренощува. На другия ден отплава покрай брега към Кайета, там слезе, за да си почине в своята крайморска вила близо до Формия, защото пътуването с кораб не му понасяше. Както обикновено през зимата, над къщата се виеха гарвани и врани и грачеха зловещо.

Робите се опасяваха от потеря и го караха да бърза. Имаха право — щом бегълците излязоха, във вилата нахлу отряд войници, командвани от Херений и Попилий Ленас, който някога беше клиент^[1] на Цицерон. Прочутият оратор го спаси от присъда за убийство.

Войниците издъниха вратата на вилата. Робите, останали там, като едни твърдяха, че нямат представа къде е техният господар. Но вилата се намираше на един хълм и отгоре забелязаха, че по лъкатушната пътека сред дърветата и храстите явно се промъква лектика. Попилий Ленас с част от войните се спусна по склона право към мястото, където пътечката излизаше до морето. Херений и останалите от отряда се втурнаха по пътеката.

Цицерон чу стъпките на преследвачите. Заповяда на робите да спрат. По навик с лявата ръка малко нервно потъркваше брадата си. Гледаше право към наближаващите. Лицето му беше измъчено и отслабнало, беше брадясал и почернял. Центурионът вдигна меча си, Цицерон подаде глава от лектиката, сякаш да ускори неизбежното. Дали от нервност или от неопитност, но войникът трябваше три пъти да замахне, докато падне главата.

Беше 7 декември. След няколко дни Цицерон щеше да навърши 64 години.

Когато донесоха на Антоний главата и дясната ръка на Цицерон, триумвирът не можа да удържи радостта си. Нареди веднага да я забучат на трибуната, от която великият държавен мъж толкова пъти бе говорил пред народа на Рим. Херений получи награда, десет пъти по-голяма от предвидената.

Веднъж след много години Октавиан — тогава вече принцепс^[2] — неочаквано влезе в стаята на един от внуците си. Момчето явно се смути и несръчно се опита да скрие някакъв папирусен свитък. Октавиан го взе и започна да го чете прав, все по-внимателно. След малко го върна на момчето. Каза му:

— Той беше мъдър човек. Мъдър човек и обичаше родината.

Говореше за Цицерон.