Александер Кравчук
Октавиан Август (45)

Безкръвното поражение на Лепид

Петнадесетина дни след победата, Октавиан за втори път в Сицилия, се сблъска лице в лице със смъртта. Но този път той доброволно и съзнателно пое страшния риск.

Всичко стана така. Лепид, чиято войска зае по-голямата част от Сицилия, започна да твърди, че този остров е негов. Забрави, че дължи успехите си само на това, че Помпей съсредоточи по-голямата част от силите си срещу Октавиан. Ако Лепид вземеше Сицилия, това, естествено, би означавало, че доставките на зърнени храни за Италия ще зависят изключително от неговата воля, както дотогава от Помпей. Дългогодишните усилия на войските на Октавиан щяха да отидат напразно.

Лепид можеше да си позволи смели искания, понеже сега имаше толкова легиони, колкото и Октавиан. Напоследък към дванадесетте легиона, които бе довел от Африка, се присъединиха и осем от бившите легиони на Помпей. Това стана неочаквано. След морската победа край Месана останаха две армии: на Лепид и на Октавиан. Армията на Октавиан се командваше от Агрипа, понеже самият той беше още край залива Навлох. Почти веднага след бягството на Помпей неговият военачалник Плиний, останал в града с осем легиона, се обърна към командващите двете обсаждащи армии, предлагайки им капитулацията си при условие, че му позволят да се изтегли свободно. Агрипа предаде предложението на Октавиан, а Лепид незабавно прие капитулацията, и то при по-изгодни условия, отколкото предлагаше Плиний. А именно заяви, че взема осемте легиона на служба при себе си и като награда им дава имуществото на гражданите на Месана. В съответствие с това войниците на Плиний през нощта ограбиха напълно града, който трябваше да защищават, и след това с оръжие в ръка преминаха в лагера на Лепид.

Октавиан незабавно протестира срещу претенциите на Лепид върху цяла Сицилия и срещу едностранното приемане на капитулацията. Тъй като посредниците не си свършиха работата, Октавиан сам отиде в лагера на Лепид. Той дойде с голям отряд, но в самия лагер влезе само с няколко конници. На централния плац произнесе реч пред войниците. Увери ги, че желае само мир и че главната му грижа е да осигури на всички войници от всички армии възнаграждение, съответстващо на големите им заслуги.

Още преди това сред легионерите на Лепид действаха агенти на Октавиан. Те казваха, че само синът на Цезар, владетелят на Италия, може да ги възнагради така, както заслужават. Тези семена попаднаха в благодатна почва. Старите войници на Лепид се чувстваха онеправдани, защото не те, а довчерашните им врагове ограбиха Месана. Новите пък се страхуваха, че без съгласието на Октавиан капитулацията е невалидна. И едните, и другите нямаха доверие на военачалника си, защото леността, нерешителността и мудността на Лепид бяха известни на всички.

Думите на Октавиан бяха камъкът, който повлече цяла лавина от събития. По-голямата част от слушателите изпратиха речта на младия пълководец с въодушевени възгласи и започнаха да го величаят като свой император. Някои обаче бяха възмутени от смелостта на Октавиан. В тълпата не липсваха и негови стари врагове. Лепид дотича от палатката си и със силен глас даде команда на стражата: на оръжие! Към групата конници полетяха камъни и копия. Един от спътниците на Октавиан се свлече мъртъв от коня, а самият той получи силен удар в бронята на гърдите си. Без да се бавят нито миг, шепата смелчаци пришпориха конете и изчезнаха зад валовете на лагера.

Легионите на Октавиан настъпиха в боен строй, сякаш имаха намерение да накажат онези, които бяха вдигнали ръка на военачалника им. Но до сблъскване не се стигна, тъй като в лагера на Лепид цареше суматоха. Объркани, запалени от речта на Октавиан, легионерите вече бяха неудържими. Част от тях в стегнати отряди напуснаха лагера и преминаха на страната на младия Цезар. Подир тях тръгнаха и по-нерешителните. Имаше и такива, които искаха да останат верни на военачалника си, но като видяха колко бързо опустява лагерът, и те взеха да скатават палатките си. Нищо вече не можеше да възпре буйната човешка река. Напразни бяха заплахите и молбите на Лепид. Войниците грубо го отблъснаха, когато той се вкопчи в знаменосците, отнасящи орлите и бойните знаци.

След няколко часа в лагера на Октавиан дойде и самият Лепид, който сутринта беше господар на двадесет легиона и на обширни територии. Сега бе свалил пурпурния си плащ и идваше в просто сиво облекло. След него се мъкнеше тълпа зяпачи. Лепид се приближи до трибуната, на която седеше Октавиан, и падна в краката на Цезаровия син. Но младежът го вдигна, за да не прави евтини зрелища на паплачта.

Лепид бе изпратен в Италия. Той живя още четвърт век. Запази имуществото си и длъжността върховен жрец, дадени му от Антоний в първите дни след убийството на Цезар. Трябваше обаче да живее като изгнаник в малкото градче Цирцея, разположено край морето на юг от Рим.

Статилий Тавър, военачалник на Октавиан, завзе Африка без бой. Светът остана само с двама владетели: Октавиан на Запад и Антоний на Изток. За колко ли време?