Александер Кравчук
Октавиан Август (59)

Битката, която не се състоя

Обръчът на смъртта се затягаше около двореца в Александрия. Легионите от Вирена, командвани сега от един приятел на Октавиан, младия Гай Корнелий Гал, напредваха на изток по крайбрежието и вече бяха заели град Паретоний на границата между Либия и Египет.

Антоний веднага се отправи натам. Искаше още веднъж да се опита да привлече войниците, които толкова години бяха служили при него. В краен случай смяташе да ги задържи насила, с помощта на верните му все още отряди. Ала опитите му да се споразумее с легионерите се провалиха, а корабите на Антоний, които нахълтаха в пристанището на Паретоний, бяха унищожени. Октавиан, който идваше откъм Палестина, вече беше на египетска земя. Голямата крайбрежна крепост Пелузион, която охраняваше пътя към Александрия от изток, отвори без бой вратите си пред него.

Открито се говореше, че комендантът на крепостта Селевк направил това по тайна заповед на самата Клеопатра. Когато Антоний се върна в столицата, царицата, сякаш за да докажи невинността си, заповяда да му предадат жената и децата на Селевк, за да ги накаже за назидание. И така, битката за Александрия щеше да се води пред самите стени на града. Макар че положението беше безнадеждно, Антоний реши да се бори по всякакъв начин и с всички средства. Незабавно тръгна да посрещне противника. Връхлетя като ураган върху конницата на Октавиан и я прогони чак до лагера му.

Върна се в двореца, сияещ от радост. Влезе въоръжен в покоите на царицата, като водеше със себе си войника, проявил най-голяма храброст в сражението. Царицата дари конника с позлатена броня и шлем. Същата нощ щедро награденият войник избяга в лагера на Октавиан. Никой вече не вярваше в делото на Антоний.

Изоставеният и предаден от всички военачалник все още не се предаваше. В лагера на Октавиан се появиха позиви, в които се обещавала по шест хиляди сестерции награда на всеки, който премине на страната на Антоний. Октавиан прочете една от тях пред строя. Войниците изслушаха предложението на победения военачалник със смехове и подигравки.

Антоний изпрати на противника си предложение да се бият сами един срещу друг. Получи презрителния отговор, че може да си избере един от многото начини да умре…

Сутринта на 1 август Антоний разположи последните си отряди на хълмовете пред столицата. Египетските кораби в морето тръгнаха в атака. На тях той възлагаше най-големите си надежди. Затова следеше напредването им с напрегнато внимание. Вече са близко до позициите на врага, след миг ще започне битката…

Ала всички кораби вдигнаха веслата нагоре — предаваха се и поздравяваха врага. Примерът на флотата бе последван от сухопътните части.