Александер Кравчук
Октавиан Август (117)

Заседание на сената, свикано от Тиберий Юлий Цезар, което му дава власт на народен трибун за четиринадесети път — август, 14 г. от н.е.

Извадки от протокола

Тиберий Юлий Цезар влиза в заседателната зала заедно със сина си Друз. Двамата са в тъмни тоги. Сядат на местата, определени за консулите. Единият консул сяда на пейката на преторите, а другият — на пейката на народните трибуни. Двамата са в сенаторски тоги, но без пурпурна обтока — в знак на траур. Сенаторите заемат обичайните си места. По-голямата част от тях са в тоги на конници — също в знак на траур.

Има предложение за освобождаване на Тиберий Юлий Цезар от греха, който си е навлякъл, понеже се докосвал до останките на императора Цезар Август, когато ги е ескортирал от Нола до Рим.

Предложението се приема.

Тиберий Юлий Цезар започва реч за почестите, които трябва да бъдат отдадени на покойния му баща. Синовната болка не му позволява да продължи речта и той дава текста на сина си Друз да продължи по-нататък.

След като прочита речта, Друз обявява и завещанието на император Цезар Август, пазено и донесено от весталките, както и четири други запечатани свитъка. Свидетелите, които са присъствали при написването и подпечатването на завещанието на 3 юли предната година, проверяват печатите и потвърждават тяхната автентичност. В предверието на заседателната зала печатите се проверяват от свидетели, които не влизат в състава на сената. Завещанието е отворено и връчено на Полибий, освободения роб на император Цезар Август, за да го прочете. То започва с думите:

Понеже жестоката съдба ми отне синовете Гай и Луций, нека наследник на две трети от всичко, което имам, да бъде Тиберий Юлий Цезар.

Ливия получава една трета от наследството и бива осиновена от рода на император Цезар Август. Ако първите наследници не могат или не искат да приемат наследството, като следващи наследници са посочени: Друз, синът на Тиберий Юлий Цезар — на една трета от имуществото, а на останалите две трети — Германик и неговите синове. Ако другите наследници не могат или не искат да приемат наследството, трети наследници трябва да са по-далечните им роднини или поименно определени най-известни граждани.

Наследството е обременено с дарения: за държавното съкровище — четиридесет милиона сестерции; за всяка от тридесет и петте триби — по сто сестерции, за да бъдат раздадени на народа; на всеки войник от градските кохорти — по петстотин, а на всеки легионер — по триста сестерции. Парите за тези цели вече са отделени настрана. Тези дарения, както и останалите в полза на частни лица, трябва да бъдат изплатени в продължение на една година.

Император Цезар Август потвърждава, че след изплащането на даренията наследниците ще получат не повече от сто и петдесет милиона сестерции. За това скромно завещание той се оправдава с бедността си. Наистина през последните двадесет години е получил по завещания от приятели общо около четиристотин милиона, но всичко това, както и двете наследствени родови имения, е използвал за нуждите на републиката.

В края на завещанието се разпорежда да освободят част от робите и посочва имената им; другите стават собственост на наследниците.

Накрая предупреждава, че прахът на двете Юлии — на дъщеря му и на внучката му, никога не може да бъде положен в мавзолея.

След личното завещание последователно прочитат четирите свитъка, които съдържат:

— Първият — напътствия относно погребението.

— Вторият — списък на подвизите на император Цезар Август и заповед този текст да бъде издълбан върху две бронзови плочи и да бъде сложен пред мавзолея.

— Третият — списък на въоръжените сили на империята, данни за финансовото състояние на държавата, имената на освободените и на робите, които отговарят за счетоводството.

— Четвъртият — общи указания за ръководство на държавните работи в бъдеще. Императорът особено препоръчва: да не се освобождават много роби, за да не би простолюдието с чужд произход да залее Рим; да не се дава твърде щедро римско гражданство, за да не би да изчезне разликата между римляните и покорените народи; ръководните функции да се поверяват на разумни и енергични хора, но винаги под формата на колегии, за да не може никой да има голяма власт; да се ограничат със сегашните владения на империята и да не разширяват границите й излишно, понеже това ще затрудни отбраната.

След прочитането на свитъците пристъпват към разисквания относно почестите, които трябва да се отдадат на покойния.

Прави се предложение погребението на император Цезар Август да се извърши на държавни разноски. Предложението се приема единодушно.

По-нататък сенаторите правят други предложения: пред погребалното шествие да носят статуята на богинята на победата, която император Цезар Август бе заповядал да се постави в заседателната зала на сената; траурната процесия да мине през триумфалната арка, а синовете и дъщерите на най-знатните граждани да пеят погребални песни; пред саркофага да се носят надписите с титулите на законите, чийто автор е император Цезар Август, и имената на покорените от него народи; в деня на погребението в знак на траур всички да свалят златните си пръстени и да сложат железни; след изгарялото на тленните останки жреците от най-висшите колегии да съберат костите на покойния от пепелта; името „Август“ да се даде на месеца, наричан дотогава „September“ (септември), защото през този месец е роден император Цезар Август; целият период от раждането му до смъртта да носи официалното название „Saeculum Augustum“^[1].

Тиберий Юлий Цезар заявява становището, че не всички предложени начини за оказване почит към паметта на баща му са подходящи и съветва сената повечето от предложенията да бъдат отклонени. Същевременно предупреждава срещу евентуални смутове, както при погребението на Божествения Юлий, когато останките му бяха изгорени на Форума. Съобщава, че ще бъде издадено съответно възвание към народа.

Заседанието се закрива^[2].