Александер Кравчук
Октавиан Август (102)

Край Ефрат

Макар че Гай не бързаше да отиде веднага до голямата река, по която минаваше източната граница на империята, и първите две години прекара в Гърция, Мала Азия и Египет, най-съществената причина за неговата мисия беше новият партско-римски конфликт заради Армения.

Царят на партите Фраат, който преди двадесет години върна пленените в миналото бойни орли на легионите, вече не беше жив. Приемникът му, Фраатацес, не се чувстваше сигурно на престола, тъй като преки наследници на короната бяха големите синове на Фраат от първата му, законна жена. Баща му, щом реши да направи свой приемник именно Фраатацес, доброволно предаде по-големите му братя на римляните. По този начин искаше да предпази страната от вътрешни раздори и едновременно с това да даде на великия владетел на Запада ново доказателство за своето приятелство. Фраатацес се страхуваше, че Август ще настрои четиримата князе против него и затова веднага след като взе властта, започна да провежда антиримска политика.

В това време почина царят на Армения Тигран II. В страната избухнаха борби и спорове между двата лагера, единият от които беше на страната на партите, а другият — на страната на Рим. Накрая Фраатацес успя да качи на престола Тигран III, който му беше верен, и да въведе в Армения партски войски. Пред младия Гай стоеше трудна задача: да възстанови римското влияние в Армения и да промени настроенията на партския цар — и то по възможност без война.

Разбира се, докато Гай обикаляше източните провинции и привидно отлагаше уреждането на главния въпрос, между двете държави непрекъснато се водеше голяма дипломатическа игра и оживена размяна на ноти. Ала споразумение не можеше да се постигне, защото нито римляните се съгласяваха да предадат братята на Фраатацес в негови ръце (което беше равносилно да ги осъдят на смърт), нито пък той имаше намерение да се откаже от Армения. Накрая Рим се реши да започне военни действия. През 4 г. от н.е. Гай, тогава консул, спря в Сирия и пое главното командване на ефратската армия, готвейки се за поход на изток. В този момент Фраатацес неочаквано направи предложение за лична среща с Гай и изясняване на всички недоразумения чрез преговори.

В уречения час двете армии се приближиха до Ефрат. Царят на партите и синът на Август отидоха на едно малко островче в реката, където пред очите на войските си започнаха преговорите. Текстът на окончателното споразумение не беше разгласен, но самият факт, че през следващите дни Фраатацес направи посещение в лагера на римляните, а по-късно Гай отиде на партския бряг, доказваше, че конфликтът е ликвидиран. По-нататъшните събития показаха какво е било основното съдържание на компромиса: римляните се задължаваха да не използват братята на Фраатацес против него, а той оставяше Армения на собствената й съдба.

По време на приятелските разговори след официалната среща Фраатацес, за да убеди още повече Гай в добрите си чувства, му предаде няколко поверителни сведения за продажността на Марк Лолий, неговия най-близък съветник, който още преди си бе спечелил лоша слава с всевъзможни финансови злоупотреби. След няколко дни Лолий умря. Никой не можеше да каже нищо по-конкретно за обстоятелствата около смъртта му.

След като Лолий бе разобличен, Гай погледна с други очи на отношението му към Тиберий. Затова в стремежа си да възнагради изгнаника за годините на унижения и страдания той изрази в писмо до Август съгласието си за неговото връщане в Рим. Така през 2 г. от н.е. Тиберий след осем години отново видя столицата на света. Наистина императорът му разрешаваше да се върне при условие, че няма да участва в политическия живот. Но Тиберий най-малко държеше на това. Появи се публично само по време на тържествената церемония, когато облякоха в мъжка тога сина му от първия му брак — Друз. Преди да замине в изгнание, Тиберий живееше в квартала Карине, в един палат, който преди това принадлежеше на Антоний, а още по-преди — на Помпей. Сега той се премести в скромна вила далеч от центъра на града — на Есквидинския хълм в някогашните градини на Меценат. Там водеше тих и усамотен живот.