Александер Кравчук
Октавиан Август (56)

Битката при Акциум

Случи се нещо невероятно, небивало. Военачалникът напусна армията си по време на битка. Избяга, преди да се е решила съдбата на битката. Предаде войниците си. Опозори името си и погреба бъдещето си.

Едва на 2 септември двете флоти застанаха готови за бой. Това беше първият ясен ден след продължителните бури и дъждове. Антоний сам оглавяваше дясното крило, лявото пое Созий, а в центъра беше Марк Октавий. Шестдесетте кораба на Клеопатра стояха в резерв. Срещу тях отляво надясно се наредиха ескадрите на Агрипа, Месала Корвин и Октавиан.

Сутринта флотите няколко часа останаха на позициите си, като изчакваха подходящ момент. Пръв се изнесе напред винаги нетърпеливият Созий. Тогава лесноподвижните кораби на Октавиан отстъпиха навътре в морето, където по-добре можеха да използват своето предимство. Подир тези ескадри и двете линии се раздвижиха. Следобед корабите се приближиха и започна сражението. Всъщност силите на двете страни бяха равни. Антоний имаше около триста колоса, корабите на Октавиан сега бяха повече, но с по-слаба конструкция.

Битката беше в разгара си, когато внезапно се забеляза объркване в позициите на Антоний. Оказа се, че египетската ескадра на Клеопатра, намираща се до този момент в тила, тръгва в открито море. Вятърът беше попътен, корабите вдигнаха платна и скоро оставиха далеч назад сражаващите се римляни. Причина за това налудничаво тръгване беше единствено истеричният страх на тази жена да не затворят флотата й в Амбракийския залив, в случай че победи Октавиан. На Клеопатра й се струваше, че само в открито море може да бъде свободна и сигурна, че ще се върне в родината.

Корабът на Антоний веднага подгони отдалечаващата се ескадра. Оттам го забелязаха, корабът на Клеопатра спря, прие на палубата си военачалника и веднага продължи на юг. Бегълците се чувстваха сигурни, защото корабите на Октавиан, със свалени платна и мачти заради боя, не можеха да ги преследват.

А в това време битката при Акциум продължаваше с неотслабващо ожесточение. Изоставените войници изпълниха дълга си докрай. Едва надвечер, когато Октавиан заповяда да хвърлят огън по корабите, съпротивата отслабна. В тази битка загинаха дванадесет хиляди войници на Антоний, а от страна на победителя жертвите бяха пет хиляди души.

Три дни египетските кораби плаваха към Пелопонес и три дни Антоний стоя неподвижен на палубата. Подпрял глава на ръцете си, той не отговаряше на никого. Чак когато спряха при Тенар, южния нос на Пелопонес, придворните дами на Клеопатра го склониха да говори с господарката им.

От Тенар Антоний изпрати бързоходци в своя лагер при Акциум. Те носеха заповед: Канидий Крас, когото беше оставил начело на сухопътната армия, да я поведе към Азия през Македония. Но когато бързоходците пристигнаха, армията вече я нямаше. Седем дни след морската битка легионите на Антоний отхвърляха предложението на Октавиан да се предадат и да преминат на негова страна. Склониха, едва когато разбраха, че през нощта са ги напуснали тайно и Канидий Крас, и почти всички офицери.

Така завърши битката при Акциум, една от най-важните и най-необикновените в световната история. Битката е толкова невероятна, че и до днес се правят опити така да се възпроизведе ходът й, че да отговаря на някаква логика и план. Някои поддържат, че корабите на Клеопатра отплавали по предварително решение, други — че подир Антоний трябвало да тръгне цялата флота, но тя не успяла да се измъкне от корабите на Октавиан. Има и още по-умозрителни тълкувания. Но самите факти са достатъчно ясни и красноречиви. Войниците на Антоний едва в последния момент се ориентирали, че техният военачалник ги е изоставил, и не искали да повярват! А сухопътната войска цели седем дни го чакала да се върне!

Не всичко в историята може да се обясни по железните закони на логиката. И дали наистина е толкова необикновено — една уплашена жена да побегне слепешката, а влюбеният мъж да се втурне като луд след нея?