Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesarz August, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Ангелина Дичева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александер Кравчук. Октавиан Август
Преводач: Ангелина Дичева
Редактор: Магдалена Атанасова
Редактор на издателството: Маргарита Владова
Художник: Веселин Цаков
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Станка Милчева
Коректор: Ана Байкушева
Издание първо
Издателство на Отечествения фронт
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Двамата изгнаници
На остров Родос Тиберий живееше скромно. Беше се настанил в една вила извън града, посещаваше домовете на гърците и сам ги канеше. Участваше в спортни упражнения и игри, слушаше лекциите на прочути поети. Но съобразителните първенци на града не забравяха, че той е заварен син на императора. Един път, когато Тиберий изрази желание да посети болните, властите изкараха от къщите всички болнави и дори полуживите, събраха ги в една зала и за по-голяма прегледност ги групираха по вида на заболяването. На Тиберий не му оставаше нищо друго, освен да се извини на бедните жертви на чиновническото раболепие, да ги увери, че той съвсем не е имал такова намерение, и любезно си поговори с всички.
Така минаваха година след година на този тих, прекрасен остров. А от широкия свят идваха различни вести. Луций Домиций Ахенобарб поведе легионите си от Дунав към вътрешността на Германия и пръв от римските военачалници прекрачи Албис. За да подобри административното управление на столицата, Август раздели града на 14 района. Внуците му — Гай и Луций, които беше осиновил, бързо се издигаха. Сенатът ги обсипваше с нови и нови почести. Говореше се дори, че това ставало против волята на самия Август, който се оплаквал, че двете момчета са се възгордели. Но в тяхно лице всичките виждаха наследниците на престола и затова отдалеч гледаха да осигурят благоволението им. В 5 година Гай облече мъжка тога, което означаваше, че е навършил пълнолетие, и получи титлата „принцепс ювентутис“ — предводител на младежта. На 5 февруари 2 година Август прие по молба на сената и римския народ титлата „Pater Patriae“ — баща на отечеството. Същата година на 1 август той тържествено откри храма на Марс Ултор, за чието построяване беше дал обет преди четиридесет години, на бойното поле при Филипи. Площадът около този храм носеше името Форум Августи. След това се състояха игри, каквито Рим не бе виждал дотогава. На арената на цирка пускаха двеста и шестдесет лъва, а после тридесет и шест крокодила. Бориха се няколкостотин гладиаторски двойки. В изкуственото езеро две флоти — на „атиняните“ и на „персите“ — водиха истинска морска битка. След три години, когато Луций навърши петнадесет години, и той като брат си получи мъжка тога и титлата „принцепс ювентутис“.
През есента на същата година се случи нещо, което падна като гръм от ясно небе. Юлия, единственото дете на императора, майка на Гай и Луций, съпруга на Тиберий, бе пратена в изгнание. Оттогава нататък трябваше да живее под строг надзор на малкия, изгарян от слънцето остров Пандатерия край бреговете на Кампания.
След заминаването на Тиберий Юлия вече си позволяваше всичко. Мъкнеше се по цели нощи по улиците на града с тълпа пияни младежи. На Форума ставаха оргии. Разбира се, Ливия и тогава, както и преди, знаеше всяка крачка на тази жена, която тя ненавиждаше, защото беше единствена дъщеря на Август и имаше синове, които преграждаха пътя на нейните синове към престола. С въпроса за оргиите и нейната развратност се преплете доносът за някакъв политически заговор, тъй като между обожателите на Юлия беше синът на Антоний — Юл Антоний. Той израсна в дома на Октавия и с подкрепата на самия император стигна до най-висши длъжности. А сега твърдяха, че се подготвял държавен преврат.
Щом веднъж вече отвориха очите на императора, той избухна в безумен гняв, още повече че беше станал за смях с всичките си идеали за висока нравственост, за която воюваше от години. Юлия престана да съществува за него. Когато една нейна робиня се обеси от страх пред разследването, Август публично заяви, че би искал и дъщеря му да направи същото. Всички приятели на Юлия бяха арестувани. Някои — сред тях и Юл Антоний — бяха осъдени на смърт, а други изпратени в изгнание.
Много високопоставени лица се застъпваха за Юлия. За милост молеше дори населението на столицата, стигна се до смутове. Всички смятаха, че наказанието е прекалено сурово. Но Август беше неумолим. Едва след пет години позволи на Юлия да се премести от Пандатерия в Реджио — град в най-южната точка на Италия. В завещанието си обаче беше записал, че прахът на единствената му дъщеря никога няма да почива в мавзолея.
Заедно с Юлия напусна Рим и майка й, бившата съпруга на Август — Скрибония. Тя също отиде на самотния остров. Двете жени, жертва на тиранията и двуличието на човека, който се представяше за защитник на морала и светостта на семейството, живееха самотни под унизителен надзор.
Сред онези, които се застъпваха за Юлия, беше и Тиберий. Макар тя да бе причината за неговото изгнание, той смяташе, че честта му налага да защити жена си. Но всички писма на Тиберий по този въпрос останаха без отговор. Понеже проблемът Юлия вече не съществуваше, а едновременно с това беше изтекъл петгодишният срок на трибунската му власт, Тиберий реши да прекрати доброволното си изгнание. В едно писмо до Август изтъкна, че желае да се върне в Рим по семейни причини. Императорът му отговори кратко: да не се грижи за онези, които толкова лесно е изоставил. Това означаваше, че вратите на Рим са затворени и за Тиберий.
Така на два острова, отдалечени на стотици мили един от друг, живееха двама изгнаници, чиято съдба така удивително се беше преплела.