Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Квинт Делий

Някои го наричаха негодник и „политически акробат“. А той просто беше много интелигентен, имаше дипломатически способности и чувство за хумор. А какво да прави един разумен човек, ако му се е паднало да живее във време на постоянно сменящи се политически групировки. Вчерашният спасител на отечеството днес е враг на народа. Неотдавнашният престъпник сега се радва на най-високи почести. Делий веднага разбра, че който смята за сериозни лъжливите декларации и програми на водачите на групировките, е глупак. Навреме да застанеш на страната на по-силния — това е цялата мъдрост.

През 43 година Делий замина на Изток заедно с Долабела, а когато Долабела без никаква нужда уби Требоний и по този начин извърши престъпление, Делий веднага взе страната на Касий. Служи му вярно цяла година. При Филипи прозря, че Касий играе лошо. Без да се бави, премина на страната на Антоний. Служи му вярно десет години. Именно Делий през 40 година убеди Клеопатра да отиде веднага в Тарс при Антоний и й подшушна идеята да изиграе ролята на Афродита. По-късно той взе участие в похода срещу партите и дори го описа. През 34 година преговаря с царя на Армения и го примами в лагера на Антоний.

Напоследък обаче Делий изпадна в трудно положение. Някой беше казал на Клеопатра, че той урежда тайните любовни срещи на Антоний. Една ревнива жена е по-страшна от отровна змия, особено когато е владетелка и разполага с опитни отровители. За да спаси Делий, Антоний го изпрати далеч от лагера при Акциум да вербува наемници сред съседните народи. Щом лагерните укрепления се скриха от погледа му, Делий изведнъж се почувства нов човек, с нови политически възгледи. По най-краткия път тръгна към лагера на Октавиан.

Всъщност той не беше нито първият, нито последният. Бягствата от лагера на Антоний ставаха едва ли не масови. Неотдавна на страната на Октавиан премина самият Гней Домиций Ахенобарб, от години най-верен съюзник на Антоний, консул от предишната година. Той също беше възмутен от поведението на Клеопатра. Наистина идването на Домиций не донесе особена полза на Октавиан. Изтощен от пристъпите на треската, бившият консул почина няколко дни след бягството си.

Трябва да се признае, че Антоний постъпи рицарски с Домиций. Изпрати всичките му вещи и цялата прислуга. Но когато бягствата зачестиха, любезността на Антоний се изпари. Той стана мнителен и жесток.

Делий не дойде с празни ръце при новите си приятели. Непосредствено преди отпътуването си беше участвал във военен съвет и знаеше последните планове на Антоний. Той осведоми Октавиан, че предстои решителна морска битка. За това настоява Клеопатра. Тя смята, че трябва да се използва все още голямото числено превъзходство на корабите; дори и тази битка да не завърши в полза на Антоний, може да се измъкнат от Акциум и да пренесат военните действия на друго място. Римските офицери са за битка на сушата, но пред волята на царицата тяхното мнение нищо не означава.

Следващите донесения потвърдиха тези сведения. Флотата на Антоний се готвеше да излезе в открито море, за да даде бой на противника. Слабите кораби потопяваха, а с гребците от тях се подсилваше екипажът на останалите. На корабите бяха натоварени двадесет хиляди легионери и две хиляди стрелци. Другата част от войските на Антоний оставаше в лагера.

От този момент Квинт Делий влезе в кръга на Октавиановите приятели.