Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Ливия

Докато императорът изпускаше сетния си дъх, към остров Планазия плаваха два кораба. На единия от тях се намираше верният роб на Агрипа, Клеменс. Той искаше да спаси господаря си със сила или с хитрост и като се възползва от смъртта на Август, да му осигури полагаемото му се място в държавата. А най-малкото — безопасност. Но Клеменс успя да наеме само обикновен търговски кораб. Затова бързият военен кораб го изпревари. Когато той пристигна на острова, офицерът, който командваше стражата на Агрипа, вече беше получил запечатано поверително писмо.

Няколко дни по-късно същият офицер съобщи на Тиберий, че заповедта е изпълнена: Агрипа е мъртъв. Наистина, както по-късно разказващо същият офицер, дори центурионът, корав човек и добър секач, не бил на себе си, когато трябвало да убие младежа. Беззащитен, без оръжие и нищо неподозиращ… Мислел си, че този кораб е донесъл заповед за връщането му в Рим.

Тиберий посрещна съобщението на офицера с истинска изненада и възмущение:

— Никога не съм издавал такава заповед! Виновникът за убийството ще отговаря пред сената!

Но никога повече не се върнаха на този въпрос. Някой много влиятелен обърна внимание на Тиберий, че сенатът не е място за разглеждане на такива деликатни въпроси. Едновременно с това се разнесоха слухове, че Август сам е наредил веднага след неговата смърт да убият внука му. По-късно дори Тиберий намекваше, че било точно така.

Ливия тържествуваше. Беше отстранен и последният потомък на Август и на великия Агрипа. Преди петдесет години тя бягаше с малкия си син от палачите на Октавиан. Плачът на детето едва не издаде родителите му. Днес това дете, нейният първороден син, е господар на света. Получи в наследство онова, за което Октавиан години наред се беше борил с неимоверни усилия, заради което извърши толкова убийства, проля толкова много кръв! И за какво му беше на Октавиан тази власт, за кого създаде империята? Единственото му дете Юлия живее в мизерия и унижение в малко градче на края на Италия. Всъщност скоро и тя ще си отиде от този свят. Това е решено. Внучката му прекарва дните си в самота на едно забравено от всички островче. Агрипа умря.

Наследник на Август ще бъде Тиберий — син на онзи Тиберий, който преди шестдесет години на заседанието на сената на 17 септември предложи да бъдат наградени убийците на Цезар.