Александер Кравчук
Октавиан Август (15)

Преследване и измяна

10 май

Децим Брут, император, поздравява Цицерон. Не можах веднага да тръгна подир Антоний, и то по следните причини: останах без конница и без товарни животни; не знаех, че Хирций е загинал; нямах доверие на Цезар, преди да се срещнем и да поговорим. Така загубих един ден.

На другата сутрин Панса ме извика в Бонония. По пътя разбрах, че е починал. Тогава се върнах при моите жалки отряди — не мога другояче да ги нарека: страшно са оредели и имат съвсем окаян вид. Антоний вече имаше два дни преднина. Той бягаше и се придвижваше значително по-бързо, отколкото аз с потерята. Той се прокрадваше с малки отряди, аз — в стегнат строй. Навсякъде освобождаваше робите и ги вземаше със себе си. Не спря чак до Вада^[1].

Трябва да ти опиша тази местност: намира се между Апенините и Алпите, а пътят е невероятно тежък. Когато ми оставаха към 30 мили, Вентилирам се съедини с Антоний. Донесоха ми каква реч е държал Антоний на събранието. Призовал войниците да го последват през Алпите, защото бил сключил споразумение с Лепид. Тогава войниците на Вентидий (защото Антоний има съвсем малко) се развикали, че искат да загинат или да победят, но в Италия. Започнали да го молят да тръгне към Поленция^[2]. Понеже не могъл да ги усмири, отложил заминаването за следващия ден.

Щом научих това, изпратих 5 кохорти към Поленция. След тях тръгнах и аз. Моят отряд стигна в Поленция един час преди конницата на Антоний. Това извънредно ме зарадва.

Но Брут преждевременно се радваше. Изпращането на конницата в Поленция беше само ловка маневра от страна на Антоний, благодарение на която той можа спокойно да премине Алпите по друг път. В средата на май беше вече в Нарбонска Галия. Наместникът на тази провинция, Лепид, горещо и щедро уверяваше сената в своята лоялност и готовност да се противопостави на Антоний. А Лепид имаше цели седем легиона!

Десетина-петнадесет дни двете войски стояха една срещу друга, недалече от крайморския град Форум Юлие. На 30 май Лепид писа до сената:

Достойни патриции, боговете и хората са ми свидетели, че духом и тялом винаги съм бил за републиката, винаги на първо място съм поставял общото благо и свободата. И скоро бих доказал това, ако съдбата не ме бе лишила от възможност за избор. Цялата ми армия се разбунтува. Издигна вечния девиз за защита на гражданите и общия мир. Да си призная, тя ме принуди да се опитам да спася толкова много римски граждани. При това положение аз ви моля, достойни патриции, да не считате за измяна съчувствието, от което се ръководим аз и моята армия в тези времена на вътрешни раздори.

Тези красиви, но мъгляви фрази означаваха чисто и просто, че Лепид се е съюзил с Антоний.

Децим Брут, който, преследвайки врага, също беше прекосил Алпите, при вестта за измяната на Лепид зави на север. Край река Изара^[3] се съедини с армията на Луций Мунаций Планк, наместника на Галия, която бе завладяна от Цезар. Планк минаваше за верен на сената и през следващата, 42 година, трябваше да стане консул заедно с Децим Брут. И тъй в началото на юни, месец и половина след битката при Мутина, Антоний и Брут отново се готвеха за бой, този път в Нарбонска Галия.

В Рим преобладаваше оптимистично настроение въпреки неочаквания обрат на нещата. Марк Брут държеше Македония, Гърция и Илирия. Касий вече бе събрал в Сирия седем легиона. С тази армия той обсади Лаодикея^[4], където се намираше Долабела, убиецът на Требоний. На запад, в Испания, наместникът Азиний Полион се обяви на страната на сената. Но там действаше и смъртният враг на всички цезарианци, младият Секст Помпей. Неотдавна сенатът постанови да му бъдат върнати конфискуваните от Цезар имоти. А за да се легализира създадената от него армия, Помпей беше назначен за командващ флотата и бреговите войски.

Чувствайки надмощието си, в края на юни сенатът обяви Лепид, както преди това Антоний, за враг на народа. Кой би могъл да допусне, че само след няколко месеца те двамата в името на народа ще съдят сегашните си съдии — бъдещи врагове на народа?