Александер Кравчук
Октавиан Август (82)

Марсово поле

Който желае да се върне в Рим и още веднъж да види този прекрасен град, хвърля дребна монета във фонтана на Треви. Такъв е обичаят.

Бароковата балюстрада и статуите на този фонтан са от XVIII век. Но самото съоръжение вече е на две хиляди години и е дело на Агрипа. Това не е първият водопровод в Рим. Неговите жители винаги особено са се грижили да имат в изобилие хубава прясна вода, основна предпоставка за добро здраве. Вярно, че градът е разположен край Тибър, но речната вода винаги отстъпва на изворната. Затова те много рано, влагайки огромни усилия и средства, докарват вода чак от планините. Тези водопроводи, дълги десетки километри, минават под земята или по дъгообразни акведукти и докарват кристалночиста студена вода в резервоарите и каскадите, пръснати из целия град.

Най-старият водопровод е построен през 312 година пр.н.е. от цензора Апий Клавдий — затова се нарича „Аква Апиа“. Дълъг е повече от 16 километра. След четиридесет години възниква друг, наречен „Аква Ветус“, дълъг повече от 64 километра. През 144 година преторът Квинт Марций Рекс поправя тези два стари водопровода и построява нов, който носи неговото име: „Аква Марция“. Той е дълъг повече от 90 километра. По-късно, след по-малко от двадесет години, Рим получава още една водна артерия — Аква Тепула, къс водопровод, но с голям дебит. През 33 година Агрипа възстановява трите най-стари акведукта и построява нов, наречен в чест на Октавиан и неговия род „Аква Юлия“, дълъг около 20 километра. На 9 юли 19 година руква изворна вода от друг водопровод, построен също от Агрипа. Наричат го „Аква Вирго“. Той е дълъг 21 километра. „Аква Вирго“ и до днес подхранва фонтана на Треви.

Всички акведукти завършват в града с отделни резервоари, които обикновено са богато украсени. От тях водата по тръби се праща до частните домове. Таксата за водата е била нищожна. Благодарение на усилията и предвидливостта, с които са строени и поддържани водопроводите, Рим е имал — а и до днес има — чиста питейна вода в такова изобилие, както никой друг град в древността и както съвсем малко градове в наши дни.

По времето на Агрипа резервоарът, с който завършвал „Аква Вирго“, се е намирал на няколкостотин крачки от сегашното му място. Този водопровод е захранвал целия комплекс от сгради, построени от Агрипа на Марсово поле.

Северно от града — там, където лъкатуши Тибър, се простираха зелени пасища. В южната част на Марсово поле, близо до градските стени, отдавна имаше няколко внушителни сгради: циркът на Фламиний, храмът на Белона, портикът и театърът на Помпей. По-късно, през 11 година, Август построи тук театър в памет на Марцел. Но същинското Марсово поле беше почти незастроено и даваше неограничени възможности за плановете на Агрипа.

Още през 27 година там бяха открити две големи сгради, построени благодарение на него. Първата от тях можеше да мине за реализация още на Цезаровия план. Това бяха зали и портици — с дължина на фасадата около половин километър, — предназначени за гласуванията на Народното събрание. Сградата беше наречена Септа Юлия. Другата сграда беше Пантеонът — кръгъл куполообразен храм на всички богове. Макар и многократно престрояван, пантеонът и до днес в основни черти е запазил първоначалния си вид. До ден-днешен на фронтона личи надпис: „M. Agrippa L. F. consul tertium fecit“, построен от М. Агрипа, син на Луций, консул за трети път.

В съседство на Пантеона се намирали термите на Агрипа — големи бани, в които водата е идвала по „Аква Вирго“ и затова започнали да ги използват през 19 година. Това са първите римски терми. По-късно се изграждат все по-големи и по-разкошни — термите на Перон, Траян, Диоклециан, Константин Велики. Величествените руини на много от тях се пазят и до днес. Някои от тези помещения са превърнати в църкви.

По време на империята баните бяха любимо място за срещи и развлечения. Тук човек можеше да прави топли и студени бани в големите мраморни басейни, да играе на топка, да се занимава с гимнастика, да му направят масаж, да поприказва с познати за последните скандали в обществото, за спортните състезания и политиката. Зад термите на Агрипа, сред парка, имаше голямо изкуствено езеро.

Две години след построяването на Пантеона, през 25 година Агрипа откри на Марсово поле храма на бога на морето, Нептун. С него бяха увековечени двете победи на флотата: при Навлох и при Акциум. Храмът бе опасан от колонада, така наречения портик на аргонавтите. Източната част на Марсово поле в подножието на Квиринала Агрипа превърна в ансамбъл от портици и градини. Затова римляните нарекоха любимото си място за разходки Агрипово поле.

Страбон, посещавал неведнъж столицата на държавата по времето на Агрипа, се възхищава от красотата на цялото Марсово поле — дело на Агрипа. Той пише:

Обширното пространство позволява свободно да се движат колесници и коне и едновременно с това хората да играят на топка и други игри. Сградите са пръснати из поляните, зелени през цялата година. А над другия бряг на реката се извисяват хълмовете. Всичко това прилича на сценичен декор, от който трудно можеш да откъснеш очи.