Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesarz August, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Ангелина Дичева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александер Кравчук. Октавиан Август
Преводач: Ангелина Дичева
Редактор: Магдалена Атанасова
Редактор на издателството: Маргарита Владова
Художник: Веселин Цаков
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Станка Милчева
Коректор: Ана Байкушева
Издание първо
Издателство на Отечествения фронт
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Среща на тримата
В края на есента през 43 година Антоний, сит на мъст, се връщаше в Цизалпийска Галия, откъдето преди няколко месеца позорно бе избягал. Сега предвождаше могъща армия: седемнадесет легиона и десет хиляди конници. Съпровождаше го Лепид.
Октавиан, който идваше откъм Рим да го пресрещне, можеше да му противопостави само единадесет легиона. Но те нямаха намерение да се бият. От доста време тримата военачалници бяха сключили тайно споразумение. Явно доказателство за това беше решението на сената, взето под натиска на останалия в Рим консул Квинт Педий, което анулираше предишните постановления, обявяващи Антоний и Лепид за врагове на народа.
Заплахата, която идваше от могъщата армия на Брут и Касий на Изток, принуди тримата военачалници да се споразумеят. Принудиха ги и самите войници. Те бяха предимно ветерани на Цезар. Едни от тях се озоваха в легионите на Антоний, а други при Октавиан. Но само допреди няколко години те бяха воювали заедно под едни и същи бойни знаци и под общо командване. В името на какво тогава взаимно да се избиват?
Срещата на военачалниците се състоя в края на октомври. Тя доказа взаимното доверие между Цезаровите отмъстители. Пътят от Бонония за Мутина минаваше през нисък и гол полуостров, образуван при сливането на две малки реки. В уречения ден и час откъм Бонония се зададоха пет легиона на Октавиан, а откъм Мутина — пет легиона на Антоний. Те спряха едни срещу други на еднакво разстояние от полуострова. До рекичките слязоха само конните отряди, всеки по триста души. Спряха се пред мостовете, които водеха към полуострова. Пръв стъпи на него Лепид, обиколи го и размаха плаща си в знак, че всичко е наред. Чак тогава от двете срещуположни страни се приближиха Антоний и Октавиан, всеки сам и без оръжие.
Тримата военачалници седнаха в средата на полуострова. Като консул Октавиан зае почетното място в центъра. Цял ден се съвещаваха. А двете застанали една срещу друга редици от въоръжени до зъби легионери зорко следяха дали разговорът се води в достатъчно сърдечна и приятелска атмосфера.
Същата церемония се повтори и на другия, и на по-другия ден. Имаше много въпроси за уточняване. Споразумението беше сключено.