Александер Кравчук
Октавиан Август (35)

Договори и предателства

През октомври 40 година, няколко седмици след този разговор, Антоний и Октавиан влязоха помирени в Рим. При новината за постигнатото споразумение сенатът им призна право на овации, тоест на малък триумф. С голям триумф се удостояваха победителите над външен враг. Но споразумението на двамата властелини за прекратяване на братоубийствената война заслужаваше благодарността на онези, чиято кръв бе спестена.

Населението, измъчено от продължителните войни, от недоимъка и постоянната несигурност, посрещна двамата военачалници с искрена радост. Още повече, че споразумението в Брундизий не повлече след себе си, както първото край Пад, проскрипции. Напротив, Октавиан прости на всички, които бяха негови врагове или напоследък бяха преминали на страната на Антоний. Помилването се отнасяше както за Тиберий Клавдий Нерон, така и за Гней Домиций Ахенобарб.

В преговорите край Брундизий от името на Антоний участваше Азиганий Полион, а Октавиан беше представен от Гай Цилний Меценат. Главен арбитър беше Кокцей Нерва. И тримата посредници се представиха блестящо. Върху Антоний упражняваше натиск и майка му, убедена от писмото на Октавиан, а войниците въздействаха и върху двамата триумвири.

Най-съществената точка в споразумението беше разпределянето на сферите на влияние. То беше извършено по най-простия начин: Октавиан получи целия Запад, тоест провинциите в Испания и Галия, а също и Илирия, Антоний — целия Изток. Граничната линия минаваше пред град Скодра^[1] в Илирия. Лепид си запази Африка. Италия остана неутрална територия: и Антоний, и Октавиан имаха право да набират оттук легиони.

Смъртта на Фулвия осигуряваше допълнителна възможност за затвърдяване на приятелството. Антоний беше свободен. А неотдавна бе овдовяла Октавия, красивата и уважавана от всички сестра на Октавиан, към която той беше дълбоко привързан. Тя беше почти на 30 години, тоест малко повече, отколкото Клеопатра. От предишния си брак с Гай Клавдий Марцел имаше три деца. От двата си предишни брака Антоний имаше дъщеря и двама сина.

По предложение на посредниците още в Брундизий беше обявен годежът на Октавия и Антоний. Сватбата беше отпразнувана веднага след завръщането в Рим.

За да изрази добрата си воля, Антоний поднесе на шурея си малък подарък — писмата на Салвидиен Руф. В тях Руф даваше да се разбере, че е готов да измени на Октавиан, който го смяташе за най-добрия си приятел! А само преди четири години двамата заедно тръгнаха с кораб от Аполония към Италия, към неизвестното бъдеще. Заедно устояха на многобройните опасности. Жънейки победи, Октавиан обсипваше Салвидиен с благодеяния. През следващата, 39 година, този плебей, пастир на младини, трябваше да стане консул.

Салвидиен бе погубен от прекомерните си амбиции и абсолютния си цинизъм. Той стигна до извода, че Октавиан вече не му е нужен. Реши да премине на страната на по-силния, на Антоний, за да се отърве по този начин от Октавиан и да заеме неговото място. По това време Салвидиен беше край река Родан^[2] с няколко легиона на път за Испания. Под някакъв предлог го отзоваха в Рим. Тук разбра истината. Октавиан лично изложи пред сената неговите деяния. Сенатът обяви Салвидиен за враг на народа и постанови да се отправят благодарствени молитви към безсмъртните богове, които отклониха опасността от отечеството и от сина на Цезар. Предателят се самоуби.

По същото време Антоний даде да се разбере, че политическият му агент Маний е превишил компетенциите си, като е довел до открит конфликт. Маний заплати с живота си за своята несръчна игра.