Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

С какво лъкът е по-добър от пушката

От всичките широко разпространени заблуждения по отношение на индианците най-трудно се оборва убеждението, че цялата работа у тях вършат жените. Те вършат домашната работа, това е вярно, но всичките тежки задължения, които не са по техните сили, се извършват от мъжете. За пример може да послужи непосилният труд на ловуването, гребането, пренасянето на товари, да не говорим за множество подобни дребни занимания, като направата на снегоходки, лъкове, стрели и кану.

Обикновено всеки воин сам прави лъка и стрелите си и ако някой от тях се окаже по-сръчен и изработва по-добро оръжие, както често се случва, в повечето случаи другите започват да му предлагат своите произведения в замяна.

Предимствата на лъка пред пушката се крият главно в това, че е беззвучен, евтин и всеки може да си приготви муниции за него, където пожелае. Понеже най-употребяваната пушка по времето на Куонаб беше старовремската кремъклийка с гладка цев, нямаше голяма разлика в точността на двете оръжия. Куонаб винаги беше правил превъзходни лъкове, както и превъзходни стрели и беше първокласен стрелец. Можеше да нареди десет раковини на десет крачки и да улучи всичките с десет изстрела. Кажи-речи за половината си ловуване той предпочиташе лъка; пушката му беше полезна главно, когато прелитаха големи ята диви гълъби или патици и можеше с един заряд от разсейващи се сачми да свали десетина птици.

Но има закон за всеки вид стрелба — за да бъдеш отличен стрелец, трябва непрекъснато да се упражняваш, — и когато Ролф видя своя домакин да стреля почти всеки ден в някаква цел, той се опита да участвува в това развлечение.

Нямаше нужда да прави много опити, за да стане ясно, че тоя лък не беше по силите му, и Куонаб реши най-после да направи лък и стрели за гостенина си.

От сухото си скривалище под скалата той извади парче обикновен червен кедър. Някои употребяват хикори; то се чупи по-мъчно и издържа по-голямо напрежение, но му липсва рязката послушна податливост на кедъра. Кедърът изпраща стрелата много по-надалеч и тя литва от тетивата толкова бързо, че окото не може да я забележи. Но човек трябва да гледа кедровия лък като някой чувствителен механизъм — опънеш ли го малко повече, ще се строши; дръпнеш ли го без стрела, ще скъса тетивата; одраскаш ли го, може да се цепне; намокриш ли го, става негоден; достатъчно е да го оставиш на земята и се разхлабва. Но пазиш ли го, ще ти служи като най-верен слуга и както не може да служи никое друго дърво из тия гори.

Стрелецът взема точно оная част, където червената сърцевина се съединява с бялата дървесина, по която тече мъзгата. Куонаб взе едно парче, което стигаше от земята до брадичката на Ролф, и го издяла така, че да е плоско откъм бялата страна и закръглено откъм червената, като се изтъняваше от средата, където беше един пръст широко и един пръст дебело, към краищата, където ставаше три четвърти пръст широко и пет осми пръст дебело, при което червената и бялата част оставаха навсякъде еднакви.

Тетивата беше направена от сухожилие от гърба на крава, изрязано от дългата широка ивица, която лежи от двете страни на гръбнака, и лъкът бе опънат за опит. При обтягането му (с плоската, или бялата страна напред) те откриха, че единият край се огъва повече от другия, и затова Куонаб поостърга още по-неподатливата половина, докато двете взеха да се огъват еднакво.

Стрелите на Куонаб биха могли да послужат, но Ролф трябваше да има свои собствени. И пак започна безкрайно подбиране на материал. Старите индианци са използували дългите прави издънки на калината (Viburnum dentatum), но Куонаб беше възприел по-лесен начин, който можеше да използува благодарение на това, че имаше брадва. Той взе две стъпки дълъг пън от ясен с прави жили и го нацепи, докато имаше достатъчно парчета. Тия парчета издяла, докато останаха четвърт пръст дебели, кръгли, гладки и безупречно прави. На всяко от тях направи дълбок нарез на единия край, върза по три парчета цепнато гъше перо в нарязания край и направи три различни вида стрели. Те всички бяха еднакви в дървената част и перата, но се различаваха по върховете. Първо, стрели за учебна стрелба: те бяха само заострени и краят им направен по-твърд с обгаряне до кафяв цвят. Те щяха да бъдат по-добри с конични стоманени върхове, но нямаше откъде да ги вземат. Второ, обикновени ловни стрели с назъбени стоманени върхове, които най-често се купуваха готови или се изпиляваха от обръч за каца; те се употребяваха при лов на дивеч, като мускусни плъхове, кацнали наблизо патици или на елени. Трето, стрели за птици: те се правеха с големи кръгли дървени върхове. Употребяваха се за пъдпъдъци, яребици, зайци и катерици, но много често служеха, и то по най-прекрасен начин, и за наказване на кучета било на самия индианец, когато не се подчиняваха на установения ред или бяха твърде далеч за един юмрук или ритник, или за кучета от стопанствата, които заплашваха с нападение.

„Сега оръжието е вече готово“ — помисли си Ролф, но се оказа, че била необходима още една подробност. Куонаб боядиса стрелите откъм перата в яркочервен цвят и обясни на Ролф защо. Не за украшение, нито да отбележи чии са стрелите, а като белег, по който да ги намира. Неведнъж яркочервената боя с белите пера до нея са помагали да се избегне загубването на някоя стрела. Небоядисаната стрела оставаше скрита сред съчките и шумата на гората, но ярко оцветената можеше да хване окото от сто крачки.

Много наложително беше да се пазят лъкът и стрелите от влага. За тая цел всеки ловец се снабдява с калъф, обикновено от еленова кожа, но понеже нямаха еленова кожа, те направиха хубав колчан за стрелите от брезова кора, съшит със смърчови корени, а за самия лък — калъф от брезент.

Сега започна бавното обучаване в стрелба — как да държи стрелата и да опъва лъка с три пръста на тетивата без участието на палеца и кутрето. Мишената беше торба със сено, сложена на двадесет стъпки, докато новакът се научи да я умерва всеки път. Тогава постепенно я местеха по-надалеч, докато успееше от общоприетото разстояние четиридесет крачки да покаже сносна стрелба, макар Ролф и да не можеше, разбира се, да стреля толкова добре, колкото индианецът, който се беше упражнявал от най-ранно детство.

Има три вида изпитания в стрелба с лък: първото за точност. Можеш ли да стреляш толкова точно, че да умериш три пръста широка мишена десет пъти поред от десет крачки? След това за бързина: можеш ли да стреляш толкова бързо и толкова високо нагоре, че да имаш едновременно пет стрели във въздуха? Ако можеш, ти си добър стрелец. Можеш ли да ги направиш шест? Тогава си много добър. Седем е чудесно. Говори се, че рекордът бил осем стрели. Последното за сила: можеш ли да опънеш лъка толкова силно и да пуснеш стрелата толкова ловко, че да прелети двеста и петдесет крачки или да прониже елен от десет крачки? Съществува постижение на един сиукс[1], който с един изстрел пронизал със стрелата си три антилопи, а нямало нищо необикновено да прониже от край до край огромен бизон. Имало случай един воин с единствен изстрел да прониже женски бизон и да убие тичащото от другата му страна бизонче.

Ако овладееш тия три неща, винаги ще улучваш яребиците и катериците, можеш да свалиш пет или шест от всяко ято птици, можеш да убиеш елен от двадесет и пет крачки и никога не ще гладуваш в гора, където има дивеч.

Разбира се, Ролф нямаше търпение да излезе и да опита силите си в истински лов, но се беше прицелвал напразно безброй пъти и изгуби и изпочупи много стрели, преди да улучи дори една червена катерица, и така се научи поне по-високо да цени вещината на ония, които разчитат на лъка за прехраната си.

И тъй, нека за ония, които се смятат за ловци и познавачи на горския живот, това да бъде изпитание и мерило: можеш ли да тръгнеш сам из пущинака, където има дивеч, да вземеш със себе си само лък и стрели за оръжие и да пропътуваш пеша двеста и петдесет мили, като си осигуряваш пътем сам прехраната?

Бележки

[1] Сиукси — група северноамерикански индиански племена от областта на прериите — Бел.пр.