Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Слухове и документи

Макдоноу беше получил заповед да държи в свои ръце езерото. Сега ще видим как го направи. Британската флота в Ил-о-Ноа беше малко по-силна от неговата и затова той вдигна корабостроителница край Върдженз във Върмонт, седем мили нагоре по реката Отър, а в устието издигна земни укрепления и батареи. Изпрати да доведат Браун, прочут нюйоркски корабостроител. Браун се съгласи да спусне във вода двадесет и четири топовен кораб за шестдесет дни. На втори март дърветата още стояха в гората, на седми март бе сложен килът, а на единадесети април „Саратога“ бе спуснат във водата — четиридесет дни от времето, когато дървеният материал е представлявал още прави зелени дървета по склоновете.

Започнати бяха и други кораби и напредваха със същата бързина. И сега пролича мъдростта на Макдоноу в избора на мястото за корабостроителницата, защото една британска ескадра бе изпратена да унищожи наченките на неговата флота или поне да потопи натоварени с камъни ладии през изхода, за да го задръсти.

Но опитите им бяха осуетени от батареите, които далновидният американец бе разположил в устието на реката.

Американската победа при Чипиуа бе последвана от поражението при Лъндиз Лейн, а на двадесет и пети август град Вашингтон бе превзет от британците и обществените сгради в него разрушени. Тия бедствия, вместо да потиснат духовете, накараха целият народ да разбере най-сетне, че те водят война. Гласувани бяха свежи войски и изобилни припаси, негодните командири бяха уволнени, а на истинските мъже, проявили се в двете кампании, бе дадено място и власт.

По същото време Великобритания, сломила Наполеон, бе в състояние да подсили много американската си армия и войски, закалени в европейските сражения, бяха препратени в Канада.

Цялото лято Ролф беше зает да носи депеши. През зимата двамата с Куонаб бяха направили кану от брезова кора — специален модел за бързо плаване. То можеше да носи двама души, но без багаж.

С него можеха да изминават пълни шест мили на час за кратко време и средно по пет в спокойни води. С него Ролф беше кръстосвал Шамплен насам и натам и изминавал цялата му дължина, докато научи всяко заливче и нос. По суша беше ходил до Сакит Харбър няколко пъти. Пътеката от Платсбърг до Къвингтон не би сбъркал във всякакво време и колко пъти бе изминавал пеша тия шестдесет мили за по-малко от двадесет и четири часа. Маршрутът, който си беше избрал и по който пътуваше, в по-сетнешни години бе утвърден за военен път между тия два лагера.

Но най-много се подвизаваше из канадската пустош в северния край на езеро Шамплен. Чейзи, Шамплен, Оделтаун, Ла Кол Мил, Ил-о-Ноа и реката Ришельо му бяха познати в най-големи подробности, а беше понаучил и доста френски при обикалянето на тия места.

Характерно бе за генерал Уилкинсън да не обръща внимание на разузнавача, който знаеше, и също толкова характерно за неговите наследници Айзърд и Маком да търсят и да се осланят на най-добрия човек.

Новината, която той научи по много различни начини, бе, че британците отново съсредоточават войски за удар срещу Платсбърг и Олбъни.

Айзърд по суша в Платсбърг и Шамплен и Маком в Бърлингтън правеха всичко възможно, за да посрещнат нашествениците при равни условия. Айзърд беше събрал четири хиляди войници, когато една неочаквана смайваща заповед от Вашингтон го принуди да изостави бойната линия при Шамплен и да отведе войските си в Сакит Харбър, където всичко беше спокойно. Той протестира като държавник и се подчини като войник и остави Маком да командува сухопътните сили при езеро Шамплен с всичко на всичко към три хиляди и четиристотин души.

В деня, когато Айзърд напусна Шамплен, британските части, командувани от Бризбейн, напреднаха и завзеха неговия стан.

Щом ги видя да пристигат и прецени числеността им, Ролф изпрати Куонаб назад да доложи, а по-късно през нощта, се върна десет мили по пътя за Чейзи. Беше добре известен на много заселници и добре дошъл навсякъде, където го познаваха, не само защото беше родолюбец, воюващ за своето отечество, но и заради самия него, понеже беше станал хубав, буден, сравнително мълчалив младеж. Известно е, че в салон, при равни възможности, ловецът има предимство пред земеделеца. Той по̀ не е стеснителен, по̀ е самоуверен. Не се чуди къде да си дене ръцете и краката и е по-убеден в националното си достойнство и правото да бъде зачитан. В салона Ролф беше ловец. По-видните обитатели на тоя край го приемаха с радост и уважение. През септември 1814 година той гостува на съдията Хъбел в Чейзи. Всеки ден излизаше да разузнава из околностите, а вечер се връщаше в гостоприемния дом на съдията.

На дванадесети септември от върха на високо дърво на далечен горист хълм той прецени, че войските при Шамплен възлизат на десет до петнадесет хиляди души. Челните им части вече напредваха към Чейзи.

Съдията Хъбел и разтревожените му съседи се събраха набързо, обсъдиха с Ролф положението и преди всичко: „Какво да правим със семействата си?“ Един мъж избухна в злобни ругатни против британците:

— Спомнете си за опожаряването на Вашингтон и как са се държали с жените в Блейдънсбърг.

— И всичко за жените бе напълно опровергано, с изключение на един случай, пък и тогава престъпникът бил разстрелян по заповед на собствения си командир — сряза го Хъбел.

Други потвърдиха, че в Платсбърг британците не направили никому нищо лошо. Полковник Мърей издал строга заповед за пълно зачитане на всякаква частна собственост. Нищо освен държавно имущество не било унищожено, пък и от него само онова, което могло да бъде преустроено във военни складове и помещения. Всички други извършени щети се дължали на случайност или грешка. Наистина офицерите били разквартирувани по домовете на жителите, но си плащали за всичко, което получавали, и дори един килим, раззален случайно, бил заместен с нов месеци по-късно от британски офицер, който нямал пари в момента.

Така те решиха, че Хъбел с Ролф и с всичките бащи и братя от селото ще се присъединят към редовната армия и ще оставят жените и децата по домовете им.

Имаше много мокри брадясали бузи между силните, сурови мъже, когато те целунаха жените и малките си и се приготвиха за път. Сетне спряха поради надигнали се в душите им ужасни опасения: „Това е война“, но все пак „Имаме доказателства, че британците не закачат жени и деца“. Така те избърсаха сълзите, преглътнаха буците, задавящи ги в гърлото, метнаха на рамо пушките си и поеха към фронта, като повериха скъпите си близки на милостта божия и на британските нашественици.

Никой няма повод да съжалява за това доверие. Под страх от смъртно наказание сър Джордж Превоуст наложи нареждането си жените, децата и всякакво частно имущество да се смятат за неприкосновени. Както и при предишното нападение, нищо лошо не бе сторено на мирното население и само малцината, които не знаеха нищо, а се страхуваха много, понесоха лишения, като потърсиха несигурната безопасност сред планините.

Сър Джордж Превоуст и щабът му от десет офицери се настаниха в къщата на съдията Хъбел. Госпожа Хъбел се видя в чудо как да ги прехранва, но те се отнасяха към нея с изискано уважение и понеже не знаеха колко дълго може да стоят, всяка вечер оставяха на масата парите за квартира и храна.

Те чакаха три дни, след това всичко беше готово за настъпление.

— Сега към Платсбърг тая седмица и към Олбъни идущата, тъй че сбогом, госпожо — казаха те учтиво и тръгнаха да възседнат конете си, една весела и блестяща група.

— Сбогом, господа, обаче за много кратко време, понеже зная, че скоро ще се върнете, но с оборени глави — отвърна им тя. Сър Джордж отговори:

— Ако това го беше казал мъж, щях да го повикам на дуел; но понеже е любезната дама, която е била наша очарователна домакиня, отговарям, че когато вашето пророчество се изпълни, всеки от тия офицери ще хвърли кесията си на вашия праг, когато минава край него.

Те тръгнаха, тринадесет хиляди обучени войници, а между тях и Олбъни имаше само две хиляди войници и още два пъти по толкова необучена милиция, и… Макдоноу на езерото.

Десет пъти измина Ролф през седмицата тоя път на север от Платсбърг и всеки път съобщението му бе все същото: британците неотклонно напредват.