Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Ролф хваща миеща мечка и си намира приятел

Леля Пру с остър поглед и червен нос се държа отначало дори свито, но всички официалности изчезнаха, щом Ролф бе посветен в тайните на храненето на свинете, кокошките и телетата и доенето на кравите и беше натоварен с безкраен списък задължения, които му бяха познати от най-ранно детство. И какъв списък! Външен човек би си задал въпроса, дали леля Пру беше оставила някаква работа за себе си, но Ролф беше свикнал да се труди. Той работеше безспир и напрягаше всички сили, само за да разбере с време, че тия старания не можеха да му спечелят похвала, а само да предотвратят наказания. Приливите на добродушие се вестяваха все по-рядко в сърцето на чичо му. Леля му беше злобна пияница и скоро Ролф започна да смята дните на гладуване и на физически мъки при майка си за дни на отминала щастлива младост.

Обикновено беше твърде уморен вечер и твърде сънлив сутрин, за да се моли, и постепенно загуби тоя всекидневен навик. Колкото повече опознаваше сродниците си, толкова повече поквара съзираше в тях. И въпреки това бе потресен, когато един ден разбра, че кокошките, които чичо му донасяше вкъщи нощем, пристигаха без знанието и съгласието на стопаните си. Мики взе това за шега и подметна, че „и Ролф ще трябва скоро да се научи на нощна работа“. Това беше само едно от многото неща, които показваха в какъв лош дом е намерил подслон сиракът.

Отначало на сърцатия чичо не му беше ясно дали мълчаливото момче принадлежи към по-висшите, от които трябва да се страхува, или към по-низшите, които трябва да държи в страх, но понеже не срещаше никаква съпротива, Мик стана по-храбър и започна често да го бие. Макар това да не се понасяше по-трудно от вечното заяждане и натякване на лелята, всичко насадено от майка му започна да се изпарява от нажежената обстановка на неговото всекидневие.

Ролф нямаше възможност да си потърси другари в селския дюкян, но малка случайност го събра с такъв приятел.

Една пролетна утрин, преди да се зазори, той отиде, както винаги, на горската поляна да прибере кравата от паша и с изненада видя непознат човек, който го викаше със знак при себе си. Когато се доближи, видя висок мъж с мургава кожа и права черна прошарена коса — без съмнение индианец. Непознатият вдигна един чувал и каза:

— Вкарах една миеща мечка в оная хралупа. Подръж чувала тук, аз ще я вкарам в него.

Ролф с готовност пое чувала и притисна края към отвора на хралупата, а индианецът се покатери на дървото при друга, по-висока дупка и замушка през нея с дълъг прът, докато изведнъж се чу шум от някакво тътрузене и чувалът се изду и натежа. Ролф стегна победоносно краищата. Индианецът се позасмя и скочи на земята.

— Какво ще я правиш сега? — попита Ролф.

— Ще уча куче да лови миещи мечки — отговори непознатият.

— Къде?

Индианецът посочи към езерото Азамък.

— Да не си пеещият индианец, който живее под скалата на Аб?

— Ъф[1]! Някои ме наричат така. Името ми е Куонаб.

— Почакай един час и аз ще дойда да ти помогна — без да се замисли, предложи Ролф, който имаше дълбоко вроден ловджийски инстинкт.

Индианецът кимна.

— Извикай три пъти, ако не ме намериш. — И той вдигна на рамо къса пръчка, от единия край на която на безопасно разстояние от гърба му висеше чувалът с мечката. А Ролф се запъти към къщи с кравата.

Беше постъпил много прибързано, като обеща да дойде, но сега сред обичайните заядливи нападки на домашните си разбра колко трудно ще бъде да го направи. Той дълго си блъска главата да изкове някой план да обясни отсъствието си, но в края на краищата неволно прибягна до древната мъдрост: „Ако не знаеш как да направиш нещо, не го прави“, а също и „Не можеш ли да постъпиш със заобикалки, постъпи прямо.“

Затова, след като даде зоб на конете, почисти обора и издои кравата, нахрани прасетата, кокошките и телето, сложи хамутите на конете, насече дърва и ги нареди в бараката, изкара овцете, запретна конете в колата, сипа млякото в съдовете за събиране на каймак, накисна още царевица за свинете, наточи кухненския нож, помогна да разтребят масата след закуска, закова изпопадалите летви на оградата, донесе картофи от ровника, всичко придружавано от подлудяващата музика на язвителни забележки, той подкара кравата обратно към горското пасище с мрачното решение да се върне, щом свърши тая работа.

Бележки

[1] Ъф (да) и уа (не) са две думички, които индианците продължават да употребяват, колкото и добре да научат английски — Бел.авт.