Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Ловната хижа

Умен човек е тоя, който знае какво не може да направи.

Из мъдростите на Сай Силван

Струва ми се, че всеки ловец на тоя свят, когато за пръв път си е строил хижа, е казвал: „И най-малката колибка ще ми свърши работа, стига да има покрив и да мога да се завра да легна в нея.“ И всеки ловец си е давал сметка преди идването на пролетта, че е направил голяма грешка, като не я е изградил достатъчно голяма, за да живее в нея и да има място за припасите си. Ролф и Куонаб бяха новаци в тая работа и направиха същата грешка. Те определиха за хижата си твърде малки размери: десет на дванадесет стъпки вместо дванадесет на двадесет, а височината на стените шест стъпки вместо осем. И двамата бяха много сръчни секачи. Смърчове имаше в изобилие и хижата растеше бързо. Стените бяха издигнати за един ден. Важно нещо беше покривът. Какъв да го направят? Застъпващи се полуобли липови плочки, цепени дъсчици, наричани още шинди, или глина? Безспорно най-лесно се прави, най-топъл през зимата и най-хладен през лятото е глиненият покрив. Той има три недостатъка: протича при продължителни дъждове, от него пада прах и мръсотия при сухо време и е толкова тежък, че обикновено на края мертеците и гредите рухват, ако човек не ги подпре с допълнителни диреци, които много пречат. Но предимствата му бяха толкова очевидни, че нашите строители не се поколебаха. Спряха се на глинен покрив.

Когато стените бяха високи пет стъпки, те изсякоха в гредите отвор за врата и прозорец, като оставиха и на двете места по половин греда в дъното. След това сложиха най-горната греда и като я нагласиха, издялаха до половината дебелина, освен на отворите, та да я пасват на вратата и прозореца. Приготвиха две плоски смърчови греди за двете страни на вратата и две по-къси — на прозореца. Със свредела пробиха дупки, така че да могат да забият дъбови клинове през тия странични греди във всяка греда на стената, и с това завършиха двата отвора.

В единия ъгъл решиха да направят малко огнище, иззидано от глина и камък. Не с камъни от езерото, както искаше Ролф, а от планината. А защо? Куонаб каза, че езерният камък бил на водните духове и не можел да живее близо до огъня, щял да се нацепи; а планинският камък бил на слънчевия и огнения дух и щял да добави своята топлина към топлината на огъня.

Работата е там, че езерният камък се пука, когато се нагрее много, а планинският не се пука. Но тъй като нямаше кой да го обясни по-добре, Ролф трябваше да приеме думите на Куонаб.

Направата на огнището беше много проста. Ролф бе присъствувал при иззиждането на няколко такива огнища и главното нещо беше коминът да се направи достатъчно широк и най-тясната му част да бъде точно над огъня.

Гредите за стряхата, ъгловите мертеци и гредите за билото бяха поставени скоро на мястото си. След това пристъпиха към насичането на по-къси смърчови и борови гредички, достатъчно дълги обаче, за да стигнат от билото до стряхата, и достатъчно много, за да се покрие целият покрив. Наблизо имаше поляна, буйно обрасла с острица. Те настлаха дебело покрива с тая жилава трева, а след това накопаха глина със собственоръчно издялани с брадва дървени лопати и я наслагаха върху тревата в пет-шест пръста дебел слой, изравниха я и утъпкаха. Сега имаха покрив, който щеше да им свърши много добра работа.

Големите пролуки между гредите запълниха с трески, а малките натъпкаха с мъх. Направиха врата от дялани дъски и я закачиха много просто на два чепа; единия направиха, като го издялаха в края на дъската, а другия просто заковаха, след като закачиха вратата. И двата чепа, разбира се, влизаха в направени с дебел свредел дупки.

Дъсчен под не им трябваше, но имаха нужда от легла, и още като започнаха да ги правят, взе да им става ясно, че хижата им е малка. Но бяха работили цяла седмица и сградата беше направена. В нея сладко миришеше на прясно дърво и мъх и удоволствието, което това доставяше поне на Ролф, беше нещо, което надали щеше да изпита отново в същата мярка, каквото друго жилище и да си направеше.

Куонаб внимателно нареди огън в огнището, запали лулата, запя монотонна песничка за „домашните духове“, които ние наричаме „богове на домашното огнище“, обиколи къщурката, като предлагаше лулата си по ред на четирите вятъра, сетне влезе, запали дървата в огнището с огън от лулата, хвърли в пламъка малко тютюн и еленски косми и така завърши освещаването на новата къща.

Въпреки това те продължиха да спят в палатката, която бяха използували дотогава, защото Куонаб не обичаше да живее на затворено, а Ролф от ден на ден се присъединяваше все повече към неговото мнение.