Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Сам в пустошта

Ролф започна деня с това, че направи на Скукъм баня, толкова гореща, колкото можеше да търпи, а след това му даде супа. През време на банята кучето слабо скимтеше, а когато ядеше супата, едва махаше опашка, но явно отиваше на добре.

Сега цялото му внимание се устреми към запушването на пролуките в новата хижа с трески и мъх. Това му отне един ден и като че ли беше най-важната от наложителните задачи, но Ролф беше мислил усилено за зимата. В Кънетикът по-разумните заселници натрупваха пръст около къщите си, за да ги пази от студ. Той знаеше, че в Адирондакските планини, беше много, много по-студено и скоро реши да затрупа и хижата, и склада колкото може по-дълбоко с пръст. На първо място му трябваше хубава лопата, направена от бял дъб, с ръб, затвърден чрез обгаряне до кафяво, а след два дни копаене хижата и пристройката бяха затрупани догоре с прясна чиста пръст.

Запас от сухи дърва за влажно време помогна да му покаже колко малка беше хижата. А сега, свършил по-тежката работа, Ролф имаше предостатъчно време да мисли.

Кой от нас, който е оставал сам в пустошта, не си спомня чувствата, изпитани в първия ден! Чувството на самостоятелност, примесено донякъде с невъздържаност; края на цивилизованото мислене; пълното връщане към първобитното; близостта на горските обитатели; чувството на сродство с тях; обземащия ни с все нова сила благоговеен страх пред безмълвната неумолимост на всичко наоколо; и надделяващото сладко чувство на господство над самата тая свобода. Такива горе-долу бяха преживяванията, които на талази завладяваха Ролф и когато настъпи първата нощ, много успокоително му подействува — да, трябваше да си го признае, — присъствието на безпомощното куче, което спеше до неговото легло.

Ала това бяха усещания, които не идват често; за четирите денонощия, които прекара сам, те загубиха цялата си сила.

Ловджийските приказки за „странните животни, които виждаш, когато нямаш пушка“, напълно се оправдаха сега, след като Куонаб беше взел със себе си единственото им огнестрелно оръжие. На втората вечер, преди да се прибере (сега той спеше в хижата), Ролф гледаше за сетен път звездите, когато голяма черна сянка се плъзна сред дърветата между него и блещукащото езеро, поспря се, изгледа го и пак безшумно изчезна по брега. Не беше никак чудно, че тая нощ Ролф затвори вратата на хижата, а на утрото, когато огледа песъчливите бърда, му стана ясно, че нощният посетител не е бил нито рис, нито лисица, а дебнеща пума или пантера.

На третото утро, когато излезе рано в тихата зора, той чу пръхтене и като погледна към смърчовата гора, с изумление видя да се извишава там подобен на статуя, почти фантастичен с катърските си уши и допотопни рога, огромен мъжки лос.

Ролф не беше страхливец, но като видя това чудовище толкова близо до себе си, усети да му настръхва косата. Чувствуваше се тъй безпомощен без огнестрелно оръжие. Влезе в хижата, свали лъка и стрелите, но си рече с презрение: „Хм, за яребици и катерици ги бива, но друго е да си имам пушка в гората!“ Той излезе отново. Лосът не се беше помръднал. Момчето изтича с викове няколко крачки към него. Лосът го гледаше несмутен. Но Ролф се смути и се върна в хижата. После си спомни за страха, вдъхван от огъня, и напали огнището. Гъст пушек се заиздига в неподвижния въздух, взе да се стели ниско, плъзна през гората и най-сетне леко течение отнесе едно кълбо до лоса. Широките ноздри поеха една глътка, която събуди ужас в душата на животното, то се завъртя, втурна се с всички сили към далечното блато и не се мерна вече.

Пет пъти в течение на тия четири дни при хижата идваха елени и се държаха тъй, сякаш прекрасно знаеха, че тоя млад човек е безопасен, съвсем лишен от силата да изпраща тайнствена смърт отдалеч.

Колко много искаше Ролф да има пушка. Колко живо възкръсваше в паметта му сцената в дюкяна на търговеца, когато миналия месец той му предложи прекрасна пушка за двадесет и пет долара с условието да я плати идущата пролет в кожи, и жестоко се обвиняваше, че не си е дал сметка какъв случай пропуска. И веднага твърдо реши да стане собственик на пушка, щом му се представи друг случай, и да се погрижи такъв случай да му се представи колкото може по-скоро.

Една малка победа отбеляза той за това време. Звярът, който беше разкъсал торбата с еленското месо, все още се навърташе около стана. Това пролича по ново разкъсване на торбата, закачена в склада, в стените на който имаше пролуки. Като си спомни забележката на Куонаб, Ролф сложи два капана за белки, единия на покрива, до дупката, използувана от белката за влизане, а другия на гредата, по която животното трябваше да се покатери, за да стигне до месото. Начинът на залагането му е прост: прави се вдлъбнатина, колкото да побере отворения капан; върху плоската част на капана се настила гладко малко трева, а от двете страни на капана се поставя по една клонка от бодлив храст, та като скочи върху тях, животното да стъпи върху скритата примка. Веригата се приковава към малка греда.

Макар и толкова рядко да може човек да я види, няма никакво съмнение, че бялката излиза главно денем. Тая нощ капанът остана недокоснат. На утрото, когато отиде в ранни зори да донесе вода от езерото, Ролф забеляза дълга тъмна ивица, която се оказа редица патици. Както седеше и ги гледаше, той чу някакъв звук на дървото зад хижата. Беше като драскане на катерица, когато се катери насам-натам. Тогава видя зверчето. То му заприлича на голяма тъмна катерица. Стрелкаше се нагоре по едно дърво, надолу по друго, през дънери и под храсти със светкавичната бързина на катерица, а от време на време се спираше неподвижно, сякаш замръзнало, докато се вглеждаше в нещо далечно и подозрително. Стрелна се като кафява мълния нагоре по един дънер и след миг от върха на дървото с крясък изхвръкнаха две лещарки. Бялката се спусна долу на земята, пъргава, грациозна, неспирно подвижна. С вълнообразни скокове изтича по паднало дърво. По средата се спря като закована и напрегнато се взря в гъстак от острица. С три лъкатушни движения лъскавото й тяло стигна острицата, шмугна се в нея и изскочи пак навън с мишка в озъбената уста. Страничен скок и втори пискун спря да писука, и още един. Трите бяха убити и захвърлени настрана, а кафявото страшилище се загледа в ято патици, прелитащи в небето. Тя изчезна в един върбалак и пак се появи като змиорка, плъзгаща се в тинята, после се качи на висок пън, където се виждаха дупки, направени от кълвачи. Вмъкна се в най-голямата толкова бързо, че Ролф почти не можа да я види как влиза, и пак изскочи подир няколко секунди, стиснала хвърчаща катерица, на която беше смазала черепа. Пусна катерицата, скочи подире й и се нахвърли отново върху потрепващото тяло със страховито ръмжене: затръска я, разкъса я и я захвърли. Тогава заизвива по земята и жълтите й гърди залъщяха като златен щит. Бялката пак спря. Сега в стойка на куче, безкрайно грациозна, но колко злобна! Сетне змийският врат завъртя по вятъра главата, напомняща главата на кобра, кафявото зверче взе да души и да души, направи няколко крачки напред, помириса въздуха и земята. Пристъпи още напред и съсредоточеният й интерес пролича по изпънатия врат и трепкащата опашка. Тя се хвърли в гъсталака, а от другия му край изскочи бял заек и с всички сили хукна да се спасява. Скок, скок, скок — всеки път по дванадесет стъпки и по-бързо, отколкото можеше да го проследи окото, а бялката по неговите пети. Каква гонитба беше това и как двамата се мяркаха в храсталака! Заекът, наистина, бе по-бърз, но голямо значение има и смелостта, а тя не му достигаше. Но късметът и щастливата му звезда го накараха да се отбие по еленовата пътека, която прекосяваше потока. Като стигна там, нямаше накъде да свие. За него имаше само един път. Заекът се хвърли в откритите води и заплува, колкото имаше сили. А бялката — защо ли ще се хвърля в реката? Тя мразеше водата, не беше гладна, беше излязла за удоволствие, а плуването не беше по вкуса й. Бялката стегна жилестите си крака и спря на самия бряг, а зайко-байко преплува до безопасната гора.

И Уапестан, кафявата смърт, се върна през повалените дървета като крилата змия, понесла се над земята сякаш злокобна сянка, и се насочи към хижата пред очите на собственика й. На минаване край тялото на катерицата отново се спря да го ръфне, после се гмурна в храсталака и излезе от него толкова далеч и толкова скоро, че Ролф отначало я взе за друга бялка. Стрелна се по ъгъла на хижата, сякаш изобщо не се катереше, изви за миг жълтата си гуша и тъмнокафявата муцунка и се втурна към входа.

Ролф седеше и гледаше с широко отворени очи как това прекрасно въплъщение на злото изящно прескача чимовете на покрива и се приближава с леки отмерени скокове към отвора… към своята гибел. Едно, две, три… бялката прескочи бодливия клон, предните й лапи стъпиха върху скрития капан: изщракване, безумен писък, мятане — борба, която не можеха да проследят очите, и победителката на катериците сама бе победена.

Ролф се втурна напред. Малката фурия в капана се пенеше от бяс и омраза, гризеше желязото със зъбите си, пищеше срещу приближаващия се враг — човека.

На тая сцена трябваше да се сложи край колкото по-скоро, толкова по-добре и както самата бялка беше постъпила спрямо хвърчащата катерица и мишките, както Куонаб беше постъпил спрямо норката, тъй Ролф постъпи спрямо бялката и в гората настъпи тишина.