Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (31)

Залагането на капаните

Тая нощ настъпи промяна във времето. Денят дойде със силен северен вятър. До пладне дивите патици напуснаха езерото. Много дълги върволици гъски се проточваха към югоизток с непрекъснато кряскане. Силният вятър ставаше все по-студен и по-студен и скоро по-малките вирчета се покриха с ледена корица. Заваля снежец, но спря. Небето се изясни и вятърът стихна, но мразът стана по-остър.

На съмване, когато ловците станаха, беше много студено. Всичко, освен откритите води на езерото беше замръзнало и те разбраха, че е дошла зима; започваше времето за лов. Куонаб веднага се качи на върха на хълма запали малък огън, запя „Молитвата на ловеца“ и хвърли в огъня мустаците на лисицата и бялката, малко от бобровия кастор и малко тютюн. След това слезе да приготви всичко за път — одеяла, капани за бобри, оръжие и храна за два дни, и освен това — „вълшебната течност“ и малко риба за стръв.

Куонаб бързо слагаше стръв и запъваше капаните; на края хвърляше във всеки капан парче мъх с една капка от „миризмата“ на него и бръсваше по една капка на всеки от мокасините си.

— Пфу! — рече Ролф.

— От това става пътека, по която бялката ще ходи цял месец — обясни индианецът. Скукъм, изглежда, беше съгласен с Ролф и ако не рече „пфу“, то беше само защото не умееше.

Много скоро дребното псе вдигна ято лещарки и Ролф свали три с тъпите си стрели. Гърдите ловците запазиха за себе си, а всичко останало с вътрешностите и перата беше най-хубавата стръв за белки и послужи за всичките капани, докато на пладне стигнаха на бобровия вир. Той беше покрит с твърде тънък лед, за да издържи тежестта на един човек, обаче те лесно намериха употребяваните наскоро пристани. На всеки от тях заложиха по един здрав стоманен капан за бобри, като ги закриваха със суха трева, а на една стъпка забиваха цепната пръчка с парче мъх, напръскан с няколко капки от вълшебната примамка. Пръстена от веригата на капана надяваха върху дълъг, тънък, гладък прът, който забиваха дълбоко в тинята с връх, насочен обратно от дълбоката вода. Това беше стар и изпитан похват. Бобърът, любопитен да изследва полупознатата миризма, стъпва в капана. Когато се види в опасност, инстинктивно се гмурка надълбоко, халката се плъзга по пръта, докато стигне дъното, и там се заклещва така, че бобърът не може да изплува и се удавя.

За един час шестте капана бяха поставени. Тогава ловците се заеха да търсят още лещарки и трябваше да положат доста усилия да спасят Скукъм от нова злополука с бодливец.

Удариха още няколко лещарки, запънаха капаните в протежение на една-две мили и спряха за нощуване.

Преди съмване заваля сняг и натрупа към четири пръста, докато станат. Няма друго място на земята, където първият сняг да е по-красив, отколкото в Адирондакските планини. В ранната есен природата сякаш се подготвя за него. Зелените листа окапват, за да открият гроздове от червени зърна. Гъстаците от тръстика се сбиват, стават златистокафяви и свеждат глави, за да посрещнат сребърния товар. Ниските хълмове и редиците различни елхи са подредени, за да създадат най-хубав ефект: декорите и сцената са прекрасни, липсват само светлините на рампата. Необходим е пищният блясък на белотата. И когато той се появи като було на невеста, като сребърни украшения по юздите на ездитен кон или като златния огън на залеза, светещата кристална одежда е завършваща, върховна прелест, без която всичко останало би пропаднало, не би имало ослепителната си пълнота. Красотата му развълнува ловците, макар и да не намери по-силен израз от простите думи на Ролф „Не е ли хубаво!“, докато индианецът се любуваше, потънал в мълчание.

Няма друго място в източните гори, където снегът може да разкаже толкова разнообразни неща, и както вървяха напред тоя ден ловците се видяха надарени за една нощ с чудната способност на хрътката, за която всяка пътека представлява ясен разказ за всички живи същества, минали оттук в течение на много часове. И при все че първият ден след виелицата може да разкаже по-малко от втория, също както вторият — по-малко от третия, по снега бяха изписани предостатъчно истории. Тук е бързал рогат елен, потичквал е, докато още е валяло. Там е вървяла лисица, минавала е крадешком през покрайнината на блатото и е поглеждала недоверчиво ей оня капан. Тая широка диря с много едри следи наблизо една от друга е била направена от един от приятелите на Скукъм, рицаря с много бодливи копия. Тия скокове тук бяха от бялка. Виж как е кръстосвала в тоя гъсталак като ловджийско куче, тук е помирисала нашите следи. Забележи как е спирала и ги е душила; ето оттук е тръгнала, да, направо към нашия капан.

— Хвана се, ура! — извика Ролф, защото там, под трупчето, лежеше мъртва великолепна бялка, тъмна, почти черна, с широки, блеснали, сякаш златни гърди.

Сега те се запътиха обратно към бобровия вир. Следващият капан беше затворен, но празен; в следващия беше затисната мъртва червена катеричка, която не ставаше за нищо, освен за стръв в капана, който беше затворила. Но в третия имаше бялка, а в четвъртия — хермелин. Другите си стояха запънати, но все пак ловците имаха две хубави кожи, когато стигнаха при бобровия вир. Бяха в повишено настроение покрай добрия си късмет, обаче не бяха готови за великолепния лов, който ги чакаше там. И в шестте капана имаше по един голям бобър, умрял и запазен на дъното. Всяка кожа струваше пет долара и ловците се почувствуваха богати. Тая слука означаваше и още едно приятно нещо. Тя показваше, че на тия бобри липсваше всяка подозрителност, сиреч досега не бяха имали работа с ловци. От тия вирове можеха лесно да вземат петдесетина кожи.

Те запънаха отново капаните, разделиха товара и потърсиха по-отдалечено място за стан, защото не е разумно да палиш огън близо до бобров вир. Сто и петдесет фунта бобри, освен другия им багаж не беше товар, който да носят много надалеч. Като слязоха към половин миля по-надолу, те избраха закътано място, напалиха огън и одраха плячката си. Труповете изкормиха и закачиха на едно дърво с оглед да ги използуват по-нататък, а кожите и опашките нарамиха пак.

Тоя ден те минаха дълъг тежък път, сложиха стръв на всички капани и се върнаха вкъщи късно вечерта.