Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (11)

Бурята и клечките за палене на огън

Когато видя за пръв път мястото на вигвама, Ролф се беше зачудил, че Куонаб не го е разположил някъде с изглед към езерото, но скоро разбра, че е най-хубаво да имаш сутринното слънце, следобедната сянка и да си защитен от северните и западните ветрове.

В първите две предимства се убеждаваше почти всеки ден, но трябваше да минат две седмици, преди да му стане ясно последното.

Тоя ден слънцето изгря в червено небе, но скоро се загуби от погледа зад върволица тежки облаци. Нямаше вятър и с изминаването на утрото денят ставаше все по-горещ и по-душен. Куонаб се приготви за буря, но тя налетя с неочаквана сила и с порив на вятъра откъм северозапад, който положително щеше да събори шатъра, ако не беше защитен от огромната скала. В нейния завет не се долавяше нито полъх от ветрец, а само петдесет крачки по-нататък имаше две дървета, които се търкаха едно о друго, и в бурята се застъргаха с такава сила, че от тях полетяха тънки димящи влакна дървесина и ако не беше дъждът, положително щяха да пламнат. Гръмотевиците бяха оглушителни и безконечни, а дъждът се лееше като из ведро. Куонаб и Ролф бяха готови за дъжда, но не и за потоците вода, рукнали от върха на скалата и измокрили всичко във вигвама, освен леглата, които останаха незасегнати, понеже бяха издигнати пет пръста над земята. И легнали на тях, двамата обитатели чакаха търпеливо или нетърпеливо, докато стихията бесня два часа с непрекъснат проливен дъжд. После струите се превърнаха в капки, ревът — в съскане, бурята — в стихващ надалеч порой, оставил подире си променящи се сини петна сред набразденото от облаци небе и цялата природа — спокойна и доволна, но — ах, колко мокра! Разбира се, огънят беше загаснал в шатъра и почти всичките им дърва бяха мокри. Тогава Куонаб извади от малка пещера сухи кедрови дърва и взе кутийката си с праханта, кремъка и огнивото, за да ги запали, но веднага се натъкна на сериозно затруднение — праханта беше мокра и не ставаше за нищо.

Това беше в дните преди изобретяването на кибрита. За паленето на огъня всички разчитаха на кремъка и огнивото, но за това трябваше прахан и сега като че ли нямаше надежда да добият огън — поне така мислеше Ролф.

— Нана Боджу танцуваше преди малко — каза индианецът. — Видя ли го как палеше огън с тия две търкащи се дървета? Така е научил той нашите деди и така палим ние огън, когато не можем да си послужим с хитрините на белите.

Куонаб издяла две парчета от сухия кедър — едното почти цял пръст дебело и стъпка и половина дълго, кръгло и заострено на двата края, другото половин пръст дебело и плоско. На плоското парче изряза жлебче и в края на жлебчето — малка дупчица. След това направи лък от неогъваща се извита пръчка и ремъчка от еленова кожа. Избра малък чеп от смърчово дърво и направи в него вдлъбнатинка с крайчеца на ножа. Това бяха клечките за палене на огън, но трябваше да приготви горивото, да го нареди за запалване и да направи някакви влакна, които да заместят праханта. Купчинка ситни кедрови стърготини, счукани заедно с кедрова кора и направени на топче колкото голям орех, щяха чудесно да послужат вместо прахан. Сега всичко беше готово. Куонаб прехвърли веднъж тетивата на лъка около дългата пръчка, сложи единия й край в дупчицата на плоската пръчка, а смърчовия чеп на горния край, за да я придържа. След това бавно, равномерно задърпа лъка напред-назад, докато дългата пръчка, или свределът, с въртенето си взе да стърже пушещ черен прах от жлебчето. Тогава той я завъртя по-бързо, докато пушекът стана много гъст, а прашецът запълни жлебчето. Сега Куонаб вдигна плоската пръчка и раздуха праха с ръце, докато взе да тлее. Отгоре сложи кедровата прахан и задуха внимателно, докато тя пламна. Скоро вигвамът се освети от пламък.

Всичко това, от вдигането на пръчките до пламването на огъня, стана за по-малко от една минута.

Това е начинът, използуван от индианците от древни времена; Ролф често беше чувал за него като някаква полуизмислица. Никога още не беше го виждал, а доколкото бе могъл да разбере от книгите, за това трябвали един-два часа тежък труд, а не няколко сръчни движения и няколко секунди време.

Скоро се научи да го прави и сам, а в последвалите години има редкия случай да го покаже на много индианци, които бяха забравили как да го правят поради това, че беше по-лесно да носят кремъка и огнивото на белия човек.

Когато тоя ден минаваха през гората, видяха три дървета, ударени от мълния през току-що отминалата буря. И трите бяха дъбове. Тогава Ролф се сети, че никога не е виждал друго дърво, ударено от мълния, освен дъб.

— Така ли е, Куонаб?

— Не, има и много други. Мълнията удря най-много дъбовете, но удря и смърча, ясена, елата, липата и още много дървета. Само два вида дървета никога не съм видял ударени от мълния, балсамово дърво и бреза.

— Защо тях не ги хваща?

— Баща ми ми е казвал, когато бях малко момченце, че не ги хваща, защото са давали подслон на Звездното момиче, сестрата на Гръмотевичната птица.

— Никога не съм чувал за това. Разкажи ми го.

— Може някой път да ти го разкажа, не сега.