Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (83)

Оттеглянето на сър Джордж Превоуст

Сражението за град Платсбърг бе свършило, макар да не е било водено, защото духът на Макдоноу беше завладял и сушата, и водата и британският генерал го усети така, както го усетиха стрелците янки, щом британското знаме бе свалено от мачтата на „Доверие“.

Сега сър Джордж Превоуст беше изправен пред много важно решение: можеше да си пробие път през Саранак и да настъпи към Олбъни, но съобщенията му щяха да бъдат отрязани и щеше да зависи за снабдяването от враждебно население. Всеки ден пристигаха нови групички стрелци от планините. Преди да стигне Олбъни, техният брой можеше да надхвърли числеността на неговите войски и какво ще прави тогава? Освен ако Великобритания прати нова армия или флота да го подсили, ще трябва да последва участта на Бургойн^[1]. Превоуст не искаше да се излага на такава опасност и на единадесети през нощта, осем часа след победата на Макдоноу, издаде заповед: „Изтегляне в Канада.“

За да запазят в тайна своя ход колкото може по-дълго, до залез-слънце не се допуснаха никакви промени. Те с нищо не се издадоха пред обсадения град: американците не биваше да имат възможност да се възползуват от огромните предимства, морални и материални, като преследват отстъпващия враг. Трябваше да станат сутринта и да открият, че неприятелят е минал благополучно границата. Планът беше безукорен и щеше да бъде изпълнен докрай, ако сър Джордж нямаше работа с враг, не по-малко умен от самия него.

Колко жадно поглъщаше Ролф сцената на пътя в Чейзи, колко много значеше тя! Как му се искаше да полети с прочутата си най-голяма бързина с вълнуващите новини! Положително за два и половина часа би могъл да уведоми своя командир. И той гледаше с някаква самодоволна гордост прогонената великолепна и пищна войска на нашествениците.

Към края се зададе блестяща редица господа с разкошни пурпурнозлатни униформи. Колко войнствени изглеждаха, колко внушителни в сравнение със зле облечените стрелци от Върмонт и грубите ловци от Адирондакските планини! Колко по-красива е желязната сабя, обсипана със скъпоценни камъни, отколкото сабята от проста сива стомана!

Госпожа Хъбел стоеше на вратата, когато те се изравниха с къщата. Всички до един я поздравиха учтиво. Стражът й получи заповед да се присъедини към полка си. Госпожа Хъбел размаха бонето си в отговор на вежливия им поздрав и не можа да се сдържи да не се обади:

— Какво ще кажете за моето пророчество, сър Джордж, и за обещаните кесии?

Ролф не можеше да види своята домакиня, но чу гласа й и видя изумителното въздействие на думите й. Британският генерал опъна поводите на коня си.

— Дадената дума е задължение за всеки джентълмен, госпожо — каза той. — Всички офицери да хвърлят кесиите си в краката на дамата! — И пръв им даде пример. Чуха се десетина звънтящи тупвания и десетина офицери отдадоха чест и с празни джобове продължиха пътя си.

Хиляда долара в злато събра госпожа Хъбел тая утрин пред, вратата си и внуците й до днес разправят тая история.