Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Съдове от брезова кора

Ролф беше пребит и схванат цяла седмица, Скукъм също. Имаше периоди, когато Куонаб беше студен, навъсен и мълчалив дни наред. После някой по-топъл ветрец повяваше около сърцето му и безрадостната ледена повърхност се стопяваше в бълболещи поточета на спомени или в по-благи повеи.

Тъкмо преди приключението с елена бе имало период на студенина и отчуждение. Те бяха възникнали по много дребен повод. След настъпването на мразовете, сковали водите навън, Куонаб си миеше ръцете в съда, в който печаха хляб. Относно чистотата в готвенето Ролф имаше възгледите, присъщи на заселниците от Нова Англия, и в края на краищата забрави уважението, което дължеше на по-възрастния и по-опитния. Това бе и причината, която го накара да излезе сам оня ден. Сега, като имаше време да обмисли положението, той разбра, че сигурният начин да го поправи, е да си имат някоя купа за миене; но откъде да я вземат? По онова време тенекиените съдове бяха рядкост и струваха скъпо. Обичайното беше почти всичко необходимо за живота да се търси в гората и ръководени от древния обичай и от опита, търсенията рядко бяха напразни. Ролф беше виждал цял живот хората да правят, а и сам беше правил постави, копани, чашки за събиране на кленов сок, купи и други и сега се зае да издяла с брадва купа за миене на ръце от липово трупче. С подходящи инструменти може би щеше да направи хубава купа, но както работеше с брадва и със схваната ръка, съдината излезе много тежка и груба. Наистина в нея можеше да се сипва вода, но беше почти невъзможно да се загребе с нея вода от дупката в леда и човек трябваше да има черпак.

Когато разбра намерението му и видя резултата, Куонаб каза:

— В шатъра на баща ми имахме само брезова кора. Виж, аз ще направя купа.

Той извади от склада голям свитък брезова кора, събрана през топлите дни (това надали би могло да се направи в студено време) за поправяне на ладията. Избра хубаво парче, изряза квадрат две на две стъпки и го сложи в голямото гърне, пълно с вряла вода. Същевременно накисна връзка „уатап“ — дълги влакнести корени от бял смърч, също събрани преди настъпването на студовете, предназначени за поправки на ладията през пролетта.

Докато тия неща се размекваха в горещата вода, той отцепи две дълги брезови трески, като се помъчи да ги докара до половин пръст ширина и една осма пръст дебелина, и ги сложи да киснат с кората. След това направи две-три щипки, подобни на щипките за пране, като цепна няколко пръчки с чеп на единия край.

Тогава извади смърчовите корени, меки и гъвкави, подбра тия, които бяха с дебелина около една осма пръст с диаметър, остърга кората им и разните израстъци, докато получи към десет стъпки меки, равни, бели върви.

Куонаб опъна и изряза кората.

Закръгленостите са необходими, понеже дупките за съшиване биха откъснали цялото парче, ако вървяха по една и съща жила. След това сгъна и удвои всеки ъгъл, после го закопча с щипка. Ръбът бе нагласен така, че да лежи плоско, където пресичаше жилките на кората, и дъгообразно, където вървеше по жилата. Гъвкавите брезови летвички бяха огънати около тях и като правеше дупки с голямото шило, Куонаб приши летвичките към кората с кръстосан шев, което направи ръба гладък, и така купата за миене беше готова. За изработване на съдина може да се използува много по-дебела кора, но е трудно да се направи така, че да не пропуска вода.

И тъй, сега имаха купа за миене и една причина за неразбирателства бе премахната. На Ролф му се видя забавно и полезно да изработи и други съдове от кора с различни размери за черпаци и за разни лични вещи. Това беше работа, която можеше да върши, докато почива и се съвзема, и той доби голяма сръчност. След като го наблюдава да прави с доста голям успех кутия за въдички и други принадлежности, Куонаб каза:

— В шатъра на баща ми тия неща се украсяваха с разноцветни игли от бодливо свинче.

— Вярно — рече Ролф, като си спомни брезовите предмети, често продавани от индианците. — Хубаво беше да имаме сега един бодливец.

— Може би Скукъм би могъл да намери — отговори индианецът с усмивка.

— Ще ми позволиш ли да убия следващия Каак, щом го намерим?

— Да, ако използуваш бодлите и изгориш мустаците му.

— Защо да изгоря мустаците му?

— Баща ми казваше, че така трябва. Пушекът отива право при всевишния. Тогава Манито знае, че сме убили, но не сме забравили да убиваме само при нужда и да му благодарим.

Минаха се няколко дни, преди да намерят бодливец, а когато го намериха, не стана нужда да го убиват те. Но за това ще говорим в друга глава.

Те запазиха кожата му с всичките й бодли и я закачиха в склада. Бодлите, целите бели и с готова игла на двата края, са чудесни за бродиране, но са само бели.

— Как можем да ги боядисаме, Куонаб?

— През лятото има много бои; през зимата е трудно да ги добиеш. Може да добием някои.

Той отиде при една канадска ела и се залови да бели кората, докато стигна до вътрешния розов пласт, който, сварен заедно с бодлите, ги боядиса в убит розов цвят. По същия начин елшова кора даде плътен оранжев цвят, а кора от орех — кафяв. Дъбов талаш с няколко парченца желязо в гърнето боядисваше в черно.

— Трябва да чакаш до лятото за червено и зелено — каза индианецът. — Червено се получава само от ягодовите растения. Най-хубаво от едни ягодки, които ние наричаме женска ягода или мискоуа. Жълто се получава от жълтия корен[1].

Но черно, бяло, оранжево, розово, кафяво и тъмночервено, получено от потопяване в оранжева и розова боя, са достатъчно богат избор от цветове. Начинът за използуване на бодлите е прост. С шило се правят дупки в кората за всеки бодил; грубата задна част се покрива после с прекарана през тях ивичка кора. Преди още да свърши зимата, Ролф направи кутия от брезова кора, украси капака и цялата кутия с рисунки от бодли и сложи вътре кожата от бялка, предназначена за купуване на нова рокля за Анет, премяната, за която тя беше мечтала — шарена басма за деветдесет и пет цента.

Между него и Куонаб имаше още една причина за опасни търкания. Всеки път, когато на индианеца му дойдеше на ум да измие съдовете, той просто ги слагаше на пода и оставяше Скукъм да ги оближе. Този икономичен начин задоволяваше Куонаб, доставяше върховно удоволствие на Скукъм и напълно се оправдаваше от крайния резултат, но Ролф се опълчи против. Индианецът каза:

— Не яде ли той същата храна, както и ние? Няма да познаеш, ако не го видиш да ближе.

Колчем можеше да го направи, Ролф измиваше повторно съмнителните чинии, но все пак много често то беше невъзможно и това започваше да го дразни. Но той знаеше, че тоя, който избухне, губи първото сражение, затова, след като се убеди, че общите схващания за нечистоплътността не могат да му помогнат, потърси някакво чисто индианско съображение.

Както седяха една вечер край огъня, той докара разговора до майка си — за умението й да прави магии, за многото зли магии, които бяха гибелни за нея.

— За нея беше лоша магия, ако куче й близнеше ръката или докоснеше нейната храна. Едно куче й близна ръката и призрак на куче й се яви насън три дни преди да умре. — След продължително замълчаване момчето добави: — В някои неща аз приличам на майка си.

След два дни Ролф случайно видя приятеля си зад хижата да дава на Скукъм да оближе тигана, след като бяха пържили в него еленска лой. Индианецът нямаше представа, че Ролф е наблизо, нито някога научи за това.

Тая нощ Ролф стана тихичко след полунощ, запали боровите тресчици, които им служеха вместо факла, направи черни кръгове с въглен около очите, за да му придадат по-уплашен вид. След това заудря тамтама на Куонаб и запя:

„Зъл дух, напусни ме!

Кучешки лик, не ме измъчвай!“

Куонаб седна на леглото си изумен. Ролф не му обърна внимание и продължи да кряска, да думка и да се блещи нагоре в празното пространство. Подир няколко минути Скукъм задраска със скимтене на вратата. Ролф стана, взе си ножа, отряза валмо козина от врата на Скукъм и я изгори на факлата, след това продължи да пее със страхотна тържественост:

„Зъл дух, напусни ме!

Кучешки лик, не ме измъчвай!“

Най-сетне се обърна и сякаш едва сега видял, че Куонаб го гледа, каза:

— Яви ми се призрак на куче. Стори ми се, че го виждам да ближе еленска лой от тигана зад хижата. Той се изсмя, защото знаеше, че прави лоша магия за мен. Сега се мъча да го пропъдя да не ми направи нищо лошо. Не знам. Аз съм като майка ми. Тя беше много умна, но умря, след като го видя.

Тогава Куонаб стана, отряза още козина от Скукъм, добави щипка тютюн и като я запали, запя в смрадливия дим от горящия тютюн и косми най-силната си песен за унищожаване на магии. А Ролф, като се смееше вътрешно и се унасяше в сладък сън, знаеше, че битката е спечелена. Приятелят му никога вече нямаше да издига Скукъм до възвишеното и свещено звание на съдолизец, мияч или бърсач на чинии.

Бележки

[1] Hydrastis — Бел.авт.