Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Спасяването на Бил

Балите бяха готови и лодката наново насмолена три дни след пристигането им, но от Бил все още нямаше и помен. Човекът, изпратен в дома на зет му, съобщи, че там не са го видели от два дни. Въпреки факта, че Олбъни наброяваше близо „шест хиляди човешки души“, едно кратко търсене сред пристанищните мошеници скоро помогна да се открие убежището на грешника. И най-злият му враг щеше да го съжали: една развалина със зачервени очи, изгладнял, болен и треперещ, останал без сили човек, преследван от съвестта си, понеже повереното му писмо бе загубено, товарът откраднат (така го утешили другарите му), а неопитното провинциално момче убито и хвърлено в реката. Какво чудно тогава, че го беше страх да се покаже на дневна светлина! А когато големият Питър и самият Ролф в кръв и плът се изправиха пред него вместо шерифа и му казаха да остави тия глупости и да се качи на лодката, той се разплака с горчиви сълзи на разкаяние и се закле, че никога, никога, никога, до края на живота си няма вече да докосне спиртни питиета с устните си. Това настроение се задържа почти един и половина дни, а следи от него се забелязваха три дни.

Те отминаха Трой, без да имат желание да спрат, и започнаха сражението си с реката. Беше по-трудно, отколкото на идване, защото пътуваха срещу течението, когато гребяха по нагорнища, когато пренасяха на гръб, равнището на водата беше по-ниско, товарът — по-тежък, а Бил — позагубил силата си. Десет дни им бяха необходими да изминат тия осемдесет мили. Но стигнаха благополучно, и товарът и всичко друго, и застанаха живи и здрави пред Уорън на двадесет и първия ден след тръгването си.

Бил беше добил стария си вид. Важно и гордо отиде той при Уорън и му връчи голямо писмо, на което отвън пишеше „Товарителница“, а когато търговецът го отвори, прочете вътре: „Приносителят на настоящото, Бил Баймъс, е негоден за работа. Не му поверявайте превоз на стоки до Олбъни занапред. (Подписал) Питър Вандам.“

Очите на Уорън заблестяха, но той не каза нищо. Само дръпна Ролф настрана и каза:

— Хайде, дай го.

Ролф му даде истинското писмо, което беше донесъл без знанието на Бил, и Уорън научи някои неща, които бе знаял предварително.

Договорът на Ролф беше за един месец; до изтичането му имаше още десет дни и тия десет дни той мереше захар, проверяваше сметки, доеше кравите и наблюдаваше откупуването на кожи. Уорън не искаше момчето да види прекалено много от търговията с кожи, но Ролф бързо долови, че главните правила бяха: напий продавача, ако можеш: „огнена вода срещу кожи“ — това беше основното положение; след това оценявай всичките кожи като средно или второ качество, когато продавачът иска да му платиш в брой, но бъди отстъпчив, щом плащането ще бъде в стока. Това създаваше много допълнителни вратички за хитруване при теглене, оценяване, изплащане и фирата, а освен това той забеляза, че цените в Олбъни бяха с тридесет до петдесет на сто по-високи от цените на Уорън. Въпреки това Уорън минаваше за чудесен човек, добър съсед и верующ християнин. Но беше общоприето да се смята, че търговията с кожи, също както и с коне, си има свои собствени нравствени начала.

Няколко дни преди изтичането на договора им Уорън каза:

— Не искаш ли да го подновим за още един месец?

— Не мога, обещах на Ван Тръмпър да му помогна с жътвата.

— Какво ще ти плати?

— Седемдесет и пет цента на ден и храна.

— Аз ще ти дам един долар.

— Аз съм дал дума — рече Ролф с изненада.

— Подписали ли сте някакъв документ?

— Няма нужда от документи. Единствената цел на документите е да покажат, че наистина си дал дума — каза Ролф, като повтаряше с нарастващо възмущение думите на майка си.

Търговецът изсумтя с известно презрение и не каза нищо. Но си даде сметка колко ценно е едно момче, улегнал, схватлив работник, който не пие и държи докрай на даденото обещание; затова след малко каза:

— Добре, ако Ван не те иска сега, върни се при мен за една-две седмици.

Рано сутринта Ролф събра дреболиите, които беше купил за малките деца, и книгата за Анет (хубава история за едно безупречно момиче, което умряло и отишло на небето), разкрасена с вълнуваща гравюра на корицата. След това измина познатите пет мили с ход, с който за един час стигна при езерото.

Ван го поздрави като завърнал се у дома си брат.

— Хупаво, Ролф, много добре видя теб пак. Точно какво аз иска. Хей, Марта, аз каза тебе. Ах, колко аз щастлив!

Да, наистина. Сеното беше готово за косене. Ечемикът вече жълтееше. Така Ролф заживя в стопанството и се залови за работа, която предишната година не беше по силите му, защото сега духът на планините го въодушевяваше със своя подтик към растеж, със своята радост от усилието, с чудесното чувство на силата. И всички, които виждаха дългокракия и дългорък младеж с правия гръб да върти вилата или брадвата, или мотиката, по един или друг начин изказваха мисълта: „Ще стане добър мъж един ден, от тия, с които е добре да бъдеш приятел.“