Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Издание:

Ловци в северните гори

Ърнест Томпсън Сетън

 

Редактор: Мери Цонева

Технически редактор: Фани Владишка

Коректор: Мария Стоева

Художествен редактор: Кремен Бенев

Корица: Николай Буков

 

Преведе от английски: Сидер Флорин

 

Ernest Thompson Seton

Rolf in the Woods

Doubleday, Doran & Company, Inc.

Garden City, New York 1928

Ч 820–3

 

Формат 59×84/16; печатни коли 17

издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;

подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;

Поръчка на издателството №73

Цена 1,40 лв.

 

ЗЕМИЗДАТ, София, 1968

Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Болният Скукъм

Всяко връщане у дома поражда радост. Но като обиколиха навред на другото утро, те забелязаха някои дребни нередности. Шатърът на Куонаб беше съборен, греблата, които стояха опрени срещу хижата, бяха пръснати на земята, а една торба с еленско месо, закачена високо на покрива, беше отворена и празна.

Куонаб разгледа следите и заяви:

— Лоша стара черна мечка. Тя е лудувала тук и правила пакости, събаряла всичко. Но еленското месо не е могла да стигне. Торбата е разкъсала бялка.

— Това подсказва какво трябва да направим: да пристроим към хижата склад — каза Ролф и добави: — Трябва добре да се затваря и да бъде хладен.

— Може би, преди да настъпи зимата — отговори индианецът. — А сега трябва да заложим още една редица капани, докато е хубаво времето.

— Не — рече момчето, — Скукъм не го бива за пътуване сега. Не можем да го оставим тук, а за три дни можем да направим склад.

Нещастното кученце беше съвсем зле. То едва дишаше, да не става дума за ядене и пиене, и въпросът беше решен.

Първо те измиха главата на болника с толкова гореща вода, колкото можеше да търпи. Изглежда, това му помогна тъй много, че той преглътна лакомо малко супа, която му наляха в устата. Те му постлаха да легне на припек и се заловиха за новия строеж.

За три дни складът беше готов, оставаше само да запушат пролуките. Беше вече октомври и резкият студ през нощта ги предупреди за наближаващите трудни бели месеци. Куонаб начупи ледената корица в тенекиеното канче, погледна ниско увисналото слънце и каза:

— Листата капят; скоро ще дойде снегът. Трябва ни още една редица капани.

Изведнъж той се пресече, втренчи поглед към езерото. Ролф погледна и видя оттам да идват три елена — два мъжкаря и една кошута. Те потичкваха, забавяха ход или леко прескачаха препятствия, — кошутата напред, двамата съперници подир нея. Вървяха покрай брега и се приближаваха към хижата. Ролф погледна Куонаб. Индианецът кимна. Тогава момчето се плъзна вътре, свали пушката и бързешком безшумно се запъти незабелязан към реката, където излизаше пътеката на елените. Мъжкарите не встъпваха в истински двубой, понеже още не им беше дошло времето, но рогата им бяха загладени, шиите се издуваха и те се заплашваха един друг, както препускаха подир женската. Отиваха към брода като към някой познат път и прегазиха с плискане, почти без да плуват. Когато излязоха на брега, Ролф изчака, докато ги види ясно, тогава отсечено, рязко изшътка. Това подействува като някаква вълшебна дума, защото трите движещи се елена се превърнаха в три неподвижно замръзнали статуи. Ролф се примери в по-малкия мъжкар и когато големият облак, последвал гърмежа, се разсея, двата елена бяха изчезнали, а по-малкият мъжкар риташе на земята на петдесетина крачки.

— Ние намерихме хубаво ловище: елените влизат в нашия стан — забеляза Куонаб и плячката бе прибрана бързо — първите припаси, закачени в новия склад.

Вътрешностите бяха струпани накуп и затиснати със съчки и камъни:

— Това ще ги запази от гарвани и сойки; после, през зимата, ще дойдат лисици и ние ще можем да им вземем кожусите.

Сега трябваше да решат какво да правят сутринта. Скукъм беше малко по-добре, но все още много болен и Ролф предложи:

— Куонаб, вземи пушката и брадвата и направи новата редица капани. Аз ще остана тук, ще приготвя хижата за зимата и ще се грижа за кучето.

Тъй се и споразумяха. Индианецът напусна стана тоя път сам и преплава на източния бряг на езерото, та оттам да поеме нагоре покрай някой поток, както преди, и да се върне след три-четири дни в хижата.