Ърнест Томпсън Сетън
Ловци в северните гори (33)

Хвалебствена песен

Когато дойде на себе си, Ролф лежеше до огън, Куонаб стоеше надвесен над него с дълбоко загрижен вид. Щом момчето отвори очи, индианецът се усмихна — една тиха, мила усмивка с две редици зъби, сякаш от слонова кост, блеснали от радост.

После той донесе горещ чай и Ролф се съживи дотолкова, че можа да седне и да разправи за случилото се сутринта.

— Той е зъл Манито — рече Куонаб и погледна мъртвия елен, — не бива да го ядем. Ти сигурно си направил магия, за да повикаш Скукъм.

— Да, направих магия с устата си — отвърна момчето, — виках, крещях, когато той се нахвърли отгоре ми.

— От хижата дотук е много далеч — отговори Куонаб. — Аз не можех да те чуя, Скукъм не можеше да те чуе, но Кос Коб, моят баща, ми е казвал, че когато викаш за помощ, правиш магия, която отива по-далеч от вика. Може да е така, не зная: баща ми беше много мъдър.

— Ти видя ли Скукъм да идва при мен, Куонаб?

— Не, той стоя при мен часове, след като ти тръгна, но беше неспокоен и скимтеше. После ме напусна и мина много време, преди да го чуя, че лае. Беше тоя лай, дето значи „станала е беда“. Аз тръгнах. Той ме доведе тук.

— Трябва да е вървял по следите ми през цялата редица капани.

Подир един час те потеглиха към хижата. Гарваните грачеха и се кикотеха зад гърба им. Куонаб взе съдбоносния рог, отсечен от Ролф, и го закачи на една фиданка с мъничко тютюн и развяващ се червен конец, за да умиротвори злия дух, който положително беше наблизо. Той вися там години след това, докато фиданката стана дърво и рогът врасна в него целият, освен крайчето, което изгни и окапа.

Скукъм подуши още веднъж падналия си враг, изрази по обичайния за кучетата начин презрението си към трупа и пое към дома начело на шествието.

Не на тоя ден, не на следващия, а на първия ден със спокоен червен залез Куонаб се качи на молитвения си хълм и когато от малкия огън, който запали, се издигна тънка струя дим като отвес, пуснат от червения облак над главата му, хвърли в него щипка тютюн и с лице и ръце, вдигнати нагоре в червената светлина, запя нова песен:

„Злият дух капан заложи за сина ми,

но Манито дойде да го спаси,

в облика на Скукъм го спаси.“