Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (98)

9

Фортуната помръдна устни, раздвижи езика си. На върха му беше истината и за миг се поколеба дали да я каже, или да я задържи за себе си. Истината искаше да изскочи. Думите се подредиха безмълвно в израза: „Да, вярно е, че те презирам. Животът с теб е равен на смъртта. А него обичам повече от живота си.“

Колебанието беше кратко и Фортуната запази ужасната истина за себе си. Страданието на Макси, се нуждаеше от лъжа и жена му се видя принудена да му я каже. Беше от онези лъжи, които вдъхват истинско съчувствие у този, който ги казва, и малко по малко успокояват онзи, който ги чува. Изтръгваше ги от себе си като медицинска сестра, която дава ненужното лекарство на агонизиращия.

— Кажи ми го по друг начин и ще ти повярвам — обяви Рубин. — Кажи го с малко топлота, поне както преди ми го казваше. Не знаеш каква болка ми причиняваш. Караш ме да мисля, че няма бог, че дали се държиш добре или зле, е все едно.

Съчувствието у грешницата, надделя и същия ден, и през нощта тя беше така мила, че Максимилиано успя да се успокои. Бедничкият, не му бяха отредени щастливи мигове; щом като духът му започна да се успокоява, замъчи, го мигрената. Нощта беше жестока и Фортуната се показа прекалено грижовна. Въпреки болките в главата, нещастният младеж терзаеше мозъка си, измисляйки решения и успокоителни средства за мъката, която го беше обзела. Малко след като повърна, каза на жена си:

— Хрумна ми една идея, която ще разреши трудностите… Ще отидем в Молина де Арагон, където имам земи. Ще оставя следването и ще стана земеделец. Искаш ли или не? Там ще живея спокойно.

Фортуната привидно се съгласи, защото добре си спомняше онова, което Маурисия й беше казала за живота на село. Само мъртва би отишла да живее в провинцията, но тази нощ нямаше друго спасение, освен да казва да на всичко.

През следващите дни бедният Макси забеляза, че отпадналостта му растеше застрашително, като че ли го обезкървяваха, и много уплашен отиде да се посъветва с Аугусто Микис, който му каза, че по-добре е било да се посъветва, преди да се жени, защото в такъв случай би му препоръчал без колебание ергенството. Това удвои мъките му, но когато Микис предложи като единствен лек за болестта му живота на село, той се изпълни с надежда и затвърди идеята си да напусне града и да се погребе завинаги в имението си в Молина.

Втория път, когато заговори за това на жена си, тя не го прие така благосклонно.

— А следването ти, а кариерата? Посъветвай се с леля си и тя ще ти каже, че това, което мислиш, е неразумно.

Макси беше много загрижен заради някои неща, които забелязваше у жена си. От няколко дни тя не повдигаше поглед от пода и очите й изразяваха голяма мъка. Изведнъж един следобед, на връщане от аптеката, като се качваше по стълбите, Рубин я чу да пее. Влезе и лицето на Фортуната, искреше от радост и оживление. Какво се бе случило? Макси не можа да проникне в тайната, въпреки че ревността бе изострила съобразителността му и го караше да прави догадки, които биха могли да бъдат самата истина. Жена му беше получила чрез Патрисия бележка, в която й се съобщаваше за подновяване на любовната връзка, прекъсната в продължение на петнадесет дни. „Тая радост — мислеше Макси, — за какво ли ще е?“ И разбирайки с инстинкта на ревнивеца, че ще облее като с кана студена вода тази радост, каза на Фортуната:

— Вече е решено, че ще ходим на село. Съветвах се с леля си и тя го одобрява.

Не беше вярно, че се е съветвал с доня Лупе, но го каза, за да придаде тежест на предложението си.

— Ще заминеш ти… — каза тя, усмихвайки се.

— Не — добави той, като сдържаше горчивината, която преливаше в душата му, — двамата.

— Ти си полудял — забеляза Фортуната, като се смееше с известно безочие. — Аз помислих… Но сериозно ли говориш?

— Гледай!… А не каза ли, че ти също ще дойдеш и че искаш да бъдеш селянка?

— Да, но защото мислех, че това са само приказки. Да се затворя в някакво село! Колко си гениален!

Лицето на младежа така се промени, че Фортуната, която беше започнала да се шегува с предложението му, се сви в черупката си. Макси не произнесе нито дума и изведнъж изскочи от къщи, затръшна шумно вратата и слезе по стълбите, като вземаше наведнъж по четири стъпала. Фортуната се изплаши и когато се показа на балкона, видя го да прекосява забързан улица „Сагунто“, а след това да свива надолу по „Санта Енграсия“. Тя излезе малко по-късно и тръгна по същата улица, но нагоре, към „Куатр Каминос.“

Трябва да е било към шест часа, когато Рубин се върна у дома си. Беше бледен и когато Патрисия му каза, че госпожата е излязла на покупки, позеленя. Воден от неразумно подозрение, разпита домашната прислужница, опитвайки се да разбере от нея… Беше на прав път. Патрисия притежаваше дискретността на продажника и с това, което каза, имаше намерението да внуши на Макси, че жена му не беше дотам почтена. Когато виновницата влезе, мъжът й беше наредил да се запалят лампите и беше седнал до масата в салона.

— Откъде идваш? — попита я той.

— Мисля — отвърна тя, — че ти казак, че ще ходя да купя този памучен плат.

Показа един пакет, след това друг по-малък и още един:

— Виждаш ли?… Юлианската супа, която така ти харесва…

— Аз също — каза Максимилиано злокобно — съм ти купил днес едно подаръче… Виж!

Протегна ръка, за да извади изпод масата нещо, което скри при влизането й. Беше предмет, увит в хартии, които бавно разгъваше, когато тя се наведе усмихната, за да го види.

— Да видя… какво е? Ай! Револвер…

— Да, за да те убия и да се самоубия… — каза Макси с тон, не толкова мрачен, колкото искаше, тъй като оръжието започна да го плаши, защото през живота си не бе държал в ръка дори играчка от тоя род…

— Какво ти става! — каза тя, пребледнявайки. — Ти не знаеш каква беля си търсиш… Да не си глупав… Да убиеш мен, а защо?

Хвърли му нежен и проницателен поглед, същия поглед, с който го беше направила свой роб. Бедното момче, сякаш почувствува, че оковават душата му.

— Гледай ти какви щуротии ти хрумват, дете… Много съм страхлива и само като видя такова нещо, се разтрепервам. Хубав начин си избрал, за да ме накараш да те обичам, да, господине, хубав начин.

Приближи боязливо ръката си до дръжката на оръжието.

— Можеш да го вземеш, празен е — каза Макси, който за миг бе преминал от ярост към умиление.

— Ти си дете — заяви тя, като взе оръжието — и човек трябва да се отнася с теб като с дете. Дай това чудо тук; ще го скрия за случай, че влязат крадци в къщи.

И го отнесе, без той да се съпротиви. След като го заключи в един сандък, пълен със стари вещи, тя се върна при мъжа си, който се бе вглъбил, измервайки плахо огромната разлика, която съзираше у себе си между пристъпите на воля и неуспех от колебливите си действия.

Тази нощ нищо не се случи, но на следващия ден следобед Pseudo-Narcissus odoripherus отиде да го търси в аптеката на Саманиего и каза, че Фортуната си уреждала срещи с един господин в някаква къща на корсото на „Санта Енграсия“, малко по-нагоре от магазините „Виля“.