Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (182)

5

— Млъкнете, идиот такъв! — пищеше Сегунда, която, съдейки по заплашителните й жестове, бе готова с два плесника да разглоби крехкото тяло на прекрасния професор. — Виновен е тоя лентяй, дето е заспал.

Непосилно дело бе да се разбуди Платон; накрая сестра му започна да го дърпа за единия крак, Енкарнасион го дърпаше за другия, докато туловището на модела се плъзна по канапето и се стовари тежко на пода. Известно време търка очи с ръчищата си и се протяга, сипейки предимно ругатни.

— Де го проклетия крадец, дето е влязъл без мое разрешение? Мамка му, на две ще го строша!

Речникът на Сегунда не отстъпваше по изисканост и подбор на думи на братовия, което ужасно не се нравеше на Идо. Макси излезе в преддверието и Хосе Искиердо се изстъпи пред него и започна да лае:

— Аха, вий сте бил! Веднага вън! Убаво, че сега съм добър, щото ако по-рано ви бях видял, мамка му, през проклетия балкон и право на улицата.

Максимилиано се усмихваше, не проявявайки никакви признаци на страх. Настъпи такава олелия, че Идо трябваше да се намеси с благи думи. Сегунда ръкомахаше, хвърляйки вината на тая мижитурка брат си, той пък упрекваше Енкарнасион, а малката си го изкарваше на Макси; вдигна се такава врява, че не след дълго на вратата, която беше отворена, се появи Еступиня, влезе в жилището с вид на полицай и заповяда на всички да млъкнат, заплашвайки да извика органите на властта.

— Казвах аз, че в тоя дом мир няма да има. Ако продължавате така, ще ви изхвърля всички на улицата.

Отиде си, мърморейки, и привечер, когато Идо и Макси си бяха тръгнали, а братът и сестрата вечеряха, се качи отново с бастуна си и рече с глас на деспот:

— Ред искам, ред. Ще пратя в затвора първия, който почне да вдига шум.

— Какво има, дон Пласидо, ще се причестяваме ли?

— Почти — отвърна дърдоркото и без да иска позволение, се запъти към спалнята. — Ще дойде господарката, госпожа хазайката. Искам ред, господа, и добро държане.

Като чу, че ще идва госпожа Пачеко, Платон бе обзет от страх и спокойствието го напусна окончателно. Доизгълта вечерята си и побърза да се озове на улицата. Толкова се страхуваше от срещата с госпожата, че изтича надолу по стълбите, целият настръхнал при мисълта, че няма да има къде да се скрие, ако Гилермина го срещнеше, докато слиза.

След посещението на мъжа си Фортуната стана много неспокойна и Сегунда трябваше да й се скара, тъй като искаше да стане на всяка цена. Бебето, изглежда, бе изненадано от нещо по отношение на кърмата, тъй като плачеше, сякаш искаше и то да излезе на улицата в знак на протест. Известието за посещението на светицата успокои майката, но не и детето, което все още не разбираше нищо от свети дела. Дамата се появи към девет часа, придружена от Еступиня, и след като поздрави Сегунда, сякаш пред нея стоеше най-знатна дама, влезе в спалнята и преди да каже каквото и да било на някогашната си приятелка, огледа внимателно Хуан Еваристо Сехисмундо. Сегунда приближи една свещ, за да може дамата да види добре чертите на бебето, което съвсем не се зарадва нито от нахалния оглед, нито от близостта на пламъка до очичките му.

— Ей, че е зло! — рече светицата, присядайки до леглото, докато Фортуната бавеше детето, като му поднасяше към устата гърдата си и се мъчеше да го успокои. Гилермина бе много въздържана откъм поздравления и прояви на нежност и по-късно, когато остана насаме с госпожа Рубин, светицата не каза нито дума за религия, не спомена нищо за добродетели и грях, нито каквото и да било друго, свързано с морала. Запита майката дали млякото й е достатъчно, няма ли някакво неразположение, както и за неща, отнасящи се до сегашното й състояние. Фортуната съзря в приветливото лице на основателката някаква привидна строгост и за да разчупи ледовете, изрече думи, чиято удачност би могла да се постави под съмнение:

— Това вече е истинският Питусо, съвсем истинският, нали, госпожо? Ах, не знаете? Щом чу, че ще дойдете, чичо Хосе избяга на улицата, сякаш дяволите го гонеха.

— Страх го е от мен. Хубави ги свърши… Оставете го, че ако го пипна, здравата ще го насоля.

Когато майката положи до себе си заспалото детенце, Гилермина отново се вгледа внимателно в него, изучавайки чертите на лицето му, както нумизматик се взира в неясния релеф и надписи на някоя древна монета, за да разбере дали е автентична или фалшива. После въздъхна, като присви очи и погледна Фортуната:

— Хубаво я свършихме, много хубаво!

Известно време мълчаха и се гледаха.

— Госпожо — неочаквано каза родилката, сякаш искаше да се освободи от тайна, която я измъчва, — трябва да ви помоля за прошка.

— Мен! Прошка… за какво?

— За щуротията, която извърших, и ужасиите, които казах оная сутрин у вас. И от нея ще поискам прошка, ако я видя… Зле се държах, признавам си. Не тая злоба към никого… Искам да кажа, че й нямам зъб, защото… Ах, госпожо, вие не знаете какво става, не знаете, че мами и двете ни! Аз знам коя го забавлява, една змия, една лицемерка, която ми се правеше на приятелка… Тая работа така няма да остане, госпожо, няма да остане така…

— Не ми разказвайте неща, които не ме засягат — каза светицата с нежен укор. — Сега ви е нужно спокойствие, има време за уреждане на стари сметки.

И отново се загледа в детенцето, наслаждавайки се мълчаливо на жизнеността и прелестната му външност. Фортуната не сваляше очи от нея, изпълнена с гордост, че отгатва мисълта й, която сигурно бе такава: „Ако Хасинта го видеше!“ Но как щеше да го види? Това бе невъзможно. „За мен — мислеше си Фортуната — няма да е неудобно… Но колко ли ще страда клетата, ако го види! И може силно да поиска да бъде нейно… Ами, тъкмо за нея е… Приятелко моя, важното е да родиш, да родиш… Тая ще й разкаже всичко, както си е, ще й рече: «Устата му е такава, очите светли, по това прилича на баща си, по това — на майка си. Бог не е създавал по-съвършено същество на земята.»“

— Когато се възстановите, ще си поговорим — каза основателката, като се накани да си тръгва. — Имам една идея… Не сте единствената, която има идеи; само че моите не са лоши, поне аз не ги смятам за такива. И за да свършим за днес — нуждаете ли се от нещо? Ако ви е трудно да го кърмите, не се тревожете: ще му дадем на тоя господинчо една дойка, която, струва ми се, няма да го отвращава. Нужно е да бъде кърмен добре.

— Аз мога, аз мога… Ами! — засегна се другата. — Какво си мислите? Аз съм много силна. Никой друг освен мен няма да кърми моя син.

— Тогава се хранете добре — като че ли отново се върна към властния си тон. — И внимавайте да не вършите глупости. Слушайте лекаря… Никакви гневни избухвания или любовни увлечения. Много се съмнявам, че сте способна…

Почувствувала един от онези изблици на вдъхновение, които я правеха красива и я възвисяваха, малко преди да си тръгне, светицата каза:

— Трябва да знаете, че бог ме посочи за настойница на това дете… Да, хубавице, не се плашете и не ме гледайте така. Вие сте майката, но и аз имам известни права над него. Бог ми ги даде. Ако майката я няма, аз се нагърбвам да му бъда майка, също и баба. Сине мой, ти се появи на тоя свят с благословия, защото каквото и да стане, никога няма да бъдеш сам. Нека го погледна още веднъж. Не мога да му се наситя. Иска ми се да го изпия с очи. Пресвета Богородице, колко е красиво. Има на кого да се метне. Сбогом, сбогом.

Излезе, придружена от Еступиня, и изрече следните думи, сякаш се молеше:

— Да се покорим на божията воля. Той знае защо е пратил тук това ангелче. Хасинта е изпаднала в ярост, казва, че бог е изкуфял и върши само глупости. Горката!… Колко ограничен е нашият разум! Нищо не разбираме от това, което той прави, наистина нищо, блъскаме си ума, за да отгатнем смисъла на нещата, които стават, и колкото повече мислим, толкова по-малко разбираме. Ето защо не обичам да умувам много и всичките ми сметки се свеждат до думите: „Да бъде волята божия.“

През нощта Фортуната сънува, че в стаята влизат Аурора, Гилермина и Хасинта с черни маски на лицата и с ками, заплашват я, че ще я убият, и ще й отнемат детето. По-късно Аурора сама извършваше отвратителното престъпление, като проникваше на пръсти в спалнята и пъхваше в лицето й кърпа, напоена с някакво вещество от аптеката, тя се отпускаше на леглото, без да може да помръдне, но способна да прецени това, което ставаше. Аурора вземаше детенцето и го отнасяше, а майката не можеше да й попречи, нито дори да изкрещи. Събуди се безкрайно потисната. Чувствуваше се зле, почваше да бълнува, когато отново се унасяше в сън, изпитваше и силна жажда. Жаждата й толкова се засили, че започна да удря по стената с кокалчетата на пръстите си, но не успя да събуди леля си и трябваше сама да стане и потърси вода. Като си легна, почувствува студ и с това редуване на студ и горещина прекара до сутринта.