Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (90)

1

Най-сетне се реши, че Фортуната ще излезе от манастира, за да се венчае през втората половина на септември. Уреченият ден беше вече много близко и ако затворничката още не бе свикнала окончателно с мисълта за новия живот, който я очакваше, не се съмняваше, че й беше изгодно да се венчае, разбирайки, че не бива да се стремим към най-доброто, а да приемаме онова, което ни се пада от мъдрите дялове на провидението. При последните посещения Макси говореше само за близостта на своето щастие. Един ден й разправи, че бил взел вече къщата — едно прекрасно жилище на улица „Сагунто“, близо до леля му; друг ден я забавлява, като й разказва възхитителни подробности за обзавеждането. Вече бяха закупени почти всички мебели. Доня Лупе, която беше много сръчна за тези неща, всеки ден обикаляше разпродажбите, обявени в „Ла Кореспонденсия“, като улучваше изгодното за нея все по-често и по-често. Единствено брачното легло бе взето от магазина; но доня Лупе го измъкна на такава умерена цена, че беше като от оказион. И вече имаха не само къща и мебели, а и прислужница. Торкемада им препоръча жена, която я биваше за всичко и която готвеше много хубаво — на средна възраст, сериозна, чиста и улегнала. За нея можеше да се каже с право, че също беше „изгодна“ като мебелите, защото прислугата в Мадрид беше много лоша, ама много лоша. Казваше се Патрисия, ала Торкемада я наричаше Патриа, понеже беше толкова икономичен човек, че спестяваше даже буквите, и беше голям любител на съкращенията, за да пести слюнка, когато говори, и мастило, когато пише.

Друг един следобед Макси поднесе на Фортуната една красива изненада. Когато тя влезе в манастира, бележките от заложените й накити и скъпи дрехи останаха у младежа, който реши да освободи тия предмети, когато има средства за това. Е, добре, вече можеше да обяви на своята любима с неизразима наслада, че когато влезе в новата къща, ще намери в нея дрехите и украшенията, които клетницата беше хвърлила в морето в деня на своето корабокрушение. Разбира се, накитите се бяха харесали много на доня Лупе, понеже бяха скъпи и елегантни, а за кадифеното палто каза, че с леки поправки ще стане великолепно нещо. Това естествено го насочи да говори за наследството. Вече беше взел своя дял и с малкото, което получи в брой, откупи заложените неща. Станал беше притежател на недвижими имоти и това струваше повече, отколкото парите в брой. И във връзка с наследството й разказа, че между по-големия му брат и доня Лупе били възникнали шумни несъгласия. Хуан Пабло употребил целия си дял да плати дълговете, които го разкъсваха, и да погаси един заем, останал от карлистката администрация. Като не му стигнал капиталът от наследството, бе имал дързостта да поиска назаем известна сума от доня Лупе, която се разгневила и му наговорила такива неща!… С една дума, здраво се спречкали и оттогава леля и племенник не си говорели, а той бе отишъл да живее при една любовница. И да живее моралността! И аз съм традиционалист!

Друг ден бъбриха за къщата, че е прекрасна, с много хубав изглед навсякъде, а от балкона на кабинета можело да се види мъничко от водохранилището; нови тапети, измазана спалня, спокойна улица, малко съседи, по две стаи на всеки етаж, а имало само първи и втори. Към тези толкова много предимства се прибавяше и това, че всичко бе съвсем подръка: отдолу — склад за въглища, на две крачки месарница, а на близкия ъгъл — бакалница.

Не можеха да забравят важния въпрос за кариерата на фармацевта Рубин. В средата на септември той се яви на единствения изпит, който му оставаше, за да завърши последната година и колкото може по-скоро да взема титлата. Разбира се, щеше да постъпи като помощник-аптекар в аптеката на Саманиего, който беше тежко болен и ако умреше, вдовицата му трябваше да повери работата на двама стажанти. Макси щеше да постъпи сигурно като втори; с течение на времето щеше да стане първи и накрая — собственик на заведението. Най-сетне всичко вървеше добре и бъдещето им се усмихваше.

Тези неща даряваха Фортуната с радост и надежда, като съживяваха чувството й за мир, ред и домашна ритмичност, което се беше зародило у нея. С помощта на разума тя подтикваше в тая насока своята собствена воля и се радваше, че ще има къща, име и чест.

Два дни преди излизането си тя се изповяда на отец Пинтадо — дълго пречистване, основен преглед на съвестта от най-далечно време. Подготовката бе като за изпит за степен и капеланът пое този случай с голяма загриженост и внимание. Там, където изповядващата се не можеше да стигне със своята искреност, стигаше изповедникът със своите изкусни въпроси. Той беше старо куче в тоя занаят. Тъй като се държеше естествено, изповедта приключи като разговор между приятели. Той й даде здрави и практични съвети; с нагледни примери, изпъстрени с хумор, и я накара да види гибелта, която грози човека, оставил се във властта на чувствата, и й нарисува предимствата на живот, сложил край на самонадеяността, разпуснатостта и желанията, отдаден на въздържание и скромност. Като слезе от висините на духа в областта на утилитарната философия, дон Леон доказа на своята изповядваща се, че доброто държане е всякога изгодно; че с времето злото, макар да поднася блясък и разкош, налага на човека известно наказание, без да чака това да стане в задгробния живот, който е неумолим. „Дайте си сметка — й каза той също, — че сте друга жена, все едно сте умряла и възкръснала в друг свят. Ако някой ден срещнете някъде хората, които в онзи минал живот са ви завлекли до гибел, представете си, че са призраци, сенки, тъй както го чувате, и дори не ги поглеждайте.“ Накрая й препоръча благоговение пред пресветата Богородица — като здравословно упражнение на духа и предразположение към добри постъпки. Изповядващата се остана много доволна и в деня, в който прие причастието, гледаше със спокойствие, каквото никога не беше имала.

Раздялата с монахините бе много трогателна. Фортуната избухна в плач. Дружките й Белен и Фелиса я разцелуваха, подариха й иконки и медальони и я увериха, че ще се молят за нея. Доня Манолита бе обхваната от завист и огорчение. Тя също щеше да излиза, тъй като престоят й там бе едно недоразумение; скоро трябваше да се изяснят нещата и мъжът й, оня негодник, щеше да дойде да й иска прошка и да я измъкне от тоя затвор. Сестра Марсела, сестра Антония, игуменката и останалите монахини се отнесоха много любезно с нея, като я уверяваха, че била от ония затворнички, които им създавали най-малко работа. Изпратиха я със съжаление, че си отива, но й честитиха сватбата и добрия край на нейното затворничество.

В приемната я чакаха Максимилиано и доня Лупе, които я прибраха и я отведоха с нает файтон. Беше предварително уговорено да я отведат у годеника, нещо наистина малко нередно; но тъй като тя нямаше роднини в Мадрид, а дори и познати, доня Лупе не видя по-добро решение на квартирния проблем. Сватбата щеше да стане в понеделник, на първи октомври, два дни след излизането й от манастира „Микаелас“

Госпожа Хауреги изпитваше неописуемата наслада на изтъкнат скулптор, на когото предават парче восък и му казват да го извае колкото може по-добре. Нейните схващания за образованието вече имаха на разположение един мек материал, над който да се трудят. От една дивачка в истинския смисъл на думата тя щеше да направи дама по свой образец и подобие. Трябваше да я научи на всичко — на маниери, на език, на поведение. Колкото по-оскъдно възпитание имаше ученичката, толкова повече се наслаждаваше учителката на перспективите и илюзиите на своя план. Същата оная сутрин, когато закусваха, тя вече има случай да започне да прилага своите поучения с толкова радост в душата, колкото и достойнство на лицето.

— Не се казва „ниди“, а „миди“. Дъще, трябва да привикнете полека-лека да говорите, както бог повелява.

Доня Лупе искаше Фортуната да я признае за водачка на нейните постъпки в морално и социално отношение; и още от първите мигове проявяваше нелишена от търпимост строгост, както подобава на професори, които знаят точно задълженията си.

Беше й определена стая в съседство със спалнята на госпожата, която и служеше за гардеробна. Там имаше толкова вехтории и толкова стари мебели, че гостенката едва можеше да се движи; но два дни се прекарваха всякак. През онези дни девойката се чувствуваше много неловко пред жената, която щеше да бъде нейна леля, защото тя не преставаше да я наставлява и поправя, и Фортуната рядко отваряше уста, без доня Лупе да й обърне внимание на нещо: било относно произношението, било относно начина на държане, като всякога се показваше властна, макар и със заучено благодушие.

— В манастирите — казваше тя — се поправят много недостатъци, но също тъй се придобиват, стеснителни маниери. Отпуснете се и когато поздравявате гостите, правете го спокойно и без припряност.

Тези неща разваляха настроението на Фортуната, а стеснителността й растеше.

Мислеше си, че когато си бъде в собствената къща, ще се освободи от тая досадна опека, без да се кара с доня Лупе, разбира се, защото тя й се струваше много полезна жена, която знае много и й дава разумни съвети.

На Фортуната й досаждаха гостите, които според нея идваха само от любопитство. Доня Силвия не бе устояла на любопитството и се появи в къщата същия ден, в който годеницата излезе от манастира. На другия ден дойде Пакита Морехон, съпругата на Басилио Андрес де ла Каня, и двете се сториха на Фортуната дръзки и натрапчиви. Тяхната изтънченост й се видя предвзета, като на посредствени хора, които се мъчат да не изглеждат такива.

Гостите вежливо й честитяха сватбата. В очите им се четеше тази мисъл: „Ама че късмет извадихте!“ Съпругата на дон Басилио повтори посещението си и на другия ден. Беше облечена в зле скроени копринени парцали, като нескрито се перчеше. Тя много се разнежи; искаше да интимничи и хвалеше красотата на годеницата, един косвен начин да изрази недостатъците й в морала и порядъка.

Друго забележително посещение бе това на Хуан Пабло, който бе доволен от брат си. Доня Лупе и най-големият от братята Рубин не си говореха след караницата, която имаха при разпределянето на наследството. За голяма изненада на годеницата Хуан Пабло бе ласкав към нея. Би могло да се предположи, че се опитва да накара леля си да побеснее, като отдава благоволението си на лицето, за което тя беше казала толкова оскърбления. По време на посещението, което не бе кратко, Фортуната седеше на крайчеца на стола като недодялана, леко зашеметена и без да знае какво да каже, за да поддържа разговора с човек, който се изразяваше толкова добре. На сбогуване Хуан Пабло й стисна здраво ръцете, като й каза, че ще присъствува на сватбата.

После лелята и племенничката отидоха да видят съпружеската къща. Доня Лупе й показа един по един мебелите, като я накара да забележи колко са хубави и че разположението им, разпоредено от нея, не може да бъде по-сполучливо. Доня Лупе изказваше предварително мнението си за всяка част от къщата и за мебелите и разпределението им, тъй че Фортуната можеше да казва само: „Да… наистина…“

Вече късно следобед, когато се върнаха на улица „Раймундо Лулио“, те се заеха да подготвят някои неща за следващия ден. Максимилиано беше отишъл да покани някои приятели, а доня Лупе също излезе, като каза, че ще се върне преди свечеряване. Фортуната остана сама и се зае да прави някои незначителни поправки по роклята си от черен атлаз, с която трябваше да се премени на церемонията. В къщи остана само Папитос, която се измъкваше от кухнята, за да приседне до госпожицата, от чиято красота толкова се възхищаваше. Прическата й беше главната причина за захласването на момиченцето и то би дало един пръст от ръката си да може да я има. Седна до нея и не можеше да й се нагледа, като се изпълваше с радост, когато Фортуната го молеше да й помогне, макар и само за нещо най-незначително. В това време се похлопа на вратата; малката изтича да отвори и Фортуната силно се развълнува, когато видя да влиза в гостната Мъжкараната.