Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (186)

9

Искиердо влезе с една бутилка бира, следван от келнера от кафене „Гайо“, който носеше лимонов сок, съд за размесване и чаши.

— Госпожо — рече той в желанието си да бъде любезен, — ще изпиете една чаша бира с лимон.

— Махайте я оттук! — отвърна дамата. — Не пия такива свинщини. Благодаря ви.

Поканиха и Фортуната, но тя също отказа и помоли за мляко. Балестер, който се стремеше да й бъде приятен, изпрати за мляко Енкарнасион, а Гилермина се сбогува и си тръгна тъкмо когато влезе Пласидо, който се бе изкачил бързешком, изпълнен от желание да се постави на заповедите й.

Сехисмундо наблюдаваше приятелката си и ако трябва да кажем истината, състоянието й не му се струваше много благочестиво. Престорената радост, която я караше да се смее често, не бе добър признак и той би желал да говори по-малко. Но тя не преставаше да разказва случката с Аурора, придавайки й трагически измерения, и щом свършеше, започваше отново, обзета от непримирима ярост към бившата си приятелка. Балестер деликатно й възразяваше и я приканваше към благоразумие, толерантност и опрощение на обидите. Като не знаеше какво още да каже, стигна дотам, че даде за пример Максимилиано, който понасяше товара на оскърбленията с такова християнско смирение. Тия думи разсмяха още повече дяволската жена, която каза, че мъжът й е светец, истински светец, и ако го канонизират и сложат образа му на олтарите, тя ще се моли пред тях и ще ги плюе. Рубин не я чу, защото в момента играеше на дама с Искиердо.

Млякото пристигна и когато Енкарнасион го поднесе, господарката й забеляза, че вътре са паднали две мухи; обзе я отвращение и направи момичето на бъзе и коприва, наричайки го „прасе“ и „повлекана“. Управителят изпрати момичето да донесе ново мляко и каза, че той ще изпие това с мухите, понеже не се гнуси от нищо. Извади насекомите с кутрето си, но приятелката му осъди тази постъпка, като каза, че е „мръсен“ с доста хладен тон. Този път донесоха млякото добре покрито и докато Фортуната го пиеше, Балестер изпи другото, сипейки шеги и смешки, които обаче не можаха да разсеят черната тъга, която бе обзела младата жена след шумната радост. Накара я да си легне, после мина в стаята, давайки си вид, че се интересува от играта. Не можеше да бъде спокоен, докато Макси беше тук, нито пък вярваше на смиреното му и философско държане. Като се преструваше, че го гъделичка на шега, опипа джобовете му, страхувайки се да не би да има вътре в тях някакво оръжие. Ловкият обиск не даде никакъв резултат. Въпреки това Балестер не искаше да си тръгне без него и трябваше да спорят доста време, докато го убеди. Най-сетне управителят си тръгна, като обеща да дойде пак, понеже приятелката му имаше нужда от неговите грижи.

Привечер си отиде и Платон, но към девет часа се върна и запали лампата в стаята. Към девет и четвърт Фортуната, която бе задрямала, усети стъпки и различи силуета на някакъв мъж в спалнята.

— Кой е? — уплашено попита тя, протягайки ръце към детето си. — Ах, това си ти, Макси! Не те познах. Толкова е тъмно…

Кучешката кашлица на чичо й я увери, че не е сама и тя се успокои. Нареди на момичето да донесе светлина, понеже сънят я бе напуснал, и Хосе започна да наднича час по час в спалнята, решен да я охранява. Както и предния ден, Макси седна до леглото и каза добродушно:

— Днес следобед тук имаше много хора и не можахме да си поговорим. Затова се върнах. Вече зная, че сте се били с Аурора. Доня Каста е изпаднала в ярост и не можеш да си представиш колко зле настроена е към теб леля. А за днешното събитие ми дойде наум нещо, което искам да ти съобщя.

— Кажи го, веднага ми го кажи — рече тя, очаквайки, неизвестно защо, да чуе интересни и дори утешителни мисли от този човек, когото тъй малко ценеше.

— Това, което направи днес следобед, облагодетелствува твоя враг — произнесе Рубин със строгостта на лекар и замълча, за да види въздействието, което думите му трябваше да окажат върху нея. — Да, изгодно е за твоя враг. Ти си глупава и не познаваш човешката природа. Сега, след като се осъществи великият поврат в моя разум, виждам всичко ясно и няма тайни за мен в човешката природа.

Фортуната не го разбра.

— Ще се поясня. Искам да кажа, че нанасяйки побой на съперницата си, ти я направи победителка. Възможно е мъжът, когото и двете обичате, да се е колебаел, преди да избере тази, която напълно заслужава любовта му. Сега няма да се двоуми. Между тази, която губи контрол и върши дивотиите, които ти извърши, и другата, която е оскърбена и страда, любовта трябва да предпочете жертвата. Всяка жертва е интересна сама по себе си. Всеки палач е омразен сам по себе си. В борбата за любов жертвата печели неизменно. Това е истина, вписана в човешкото сърце също като в книга, и аз чета в него тъй ясно, както чета новините във вестник „Ел Импарсиал“. Зная всичко, нищо не може да ми убегне. Имаш достатъчно доказателства за това.

Думите му подействуваха толкова зле на Фортуната, че я обзе желание да хване свещника и да го хвърли върху главата му. Отвърна с презрение:

— По-добре е тя да спечели… Изобщо не ме интересува дали я обича, или ще я разлюби…

— Сега така ще я обикне — невъзмутимо и студено добави Макси, — така ще я обикне, че влюбените от Теруел ще бъдат нищо в сравнение с тях. Ще я обича, защото е оскърбена, а жертвите винаги вдъхват любов. Вярвай ми, защото аз ти го казвам, аз, който всичко зная. Ще я обича до лудост, повече, отколкото теб, повече от жена си и ще направи това, което не е правил за никоя друга. Ще напусне жена си и родителите си, за да живее с нея на воля… Ще бъдат щастливи и ще имат много дечица.

От устата на Фортуната излезе мучене. Посегна да хване свещника. След това закри лице с ръка.

— Тия неща ти ги казвам, защото са истина и те удрям с нея, за да те заболи и за да има полза от урока. Така, така ще си вземеш поука. Прекрасен урок, нали? Вярно, боли и разкървавява, но страданието и поуката са едно и също нещо. За твое добро го правя. Съвестта ти ще се пречисти и дано с тая мъка да умреш, защото ще отидеш направо на небето.

Младата жена плачеше неудържимо, но, изглежда, той не изпитваше жал.

— Виждам, че ми вярваш, и добре правиш. Винаги се е оказвало истина това, което съм ти казвал. Всичко зная, разумът разкрива пред очите ми живота като панорама. Това е божи дар. Когато бях луд, отгатвах всичко чрез вдъхновение, знаеш добре и си спомняш, че ти разкрих всичко, което щеше да се случи… Тогава истината ми се явяваше като забулена със символи, също както истините се явяват на народите от Изтока. Но след това навлязох във фазата на разума и истината се разкрива пред мен ясна и гола, гола и ясна ти я представям. Успях ли да те намеря, когато всички ми казваха, че си мъртва? Успях ли да разкрия това за Аурора с подробностите за къщата, часа на срещите и тъй нататък? Виждаш значи. Нищо не може да бъде скрито от мен, а това, което току-що ти казах, е вярно като евангелието. Ти поднесе победата на своя враг… Понеси удара. Твоята жертва и твоят палач ще бъдат щастливи и ще имат много деца.

— Млъкни, млъкни, или ще видиш — каза Фортуната и го заплаши с юмрук, мъчейки се да прогони подсъзнателния и суеверен ужас, който й вдъхваше мъжът й. — Аз също знам истини и ще ти ги кажа.

— Добре, кажи ми ги.

— Ти си човек без чест…

Максимилиано леко трепна, но нищо повече. Продължи да слуша.

— И какво още?

— Малко ли ти се струва? — рече дяволската жена, побесняла от гняв и с пяна на устата. — Преди малко Балестер и доня Гилермина го казаха: „Той е светец, но няма чувство за достойнство.“ Сега знаеш. Остави ме на мира. Не искам да те виждам повече. Някои твърдят, че си нормален, други, че си луд. Аз мисля, че си нормален, но че не си мъж; загубил си мъжките си качества и нямаш… нямаш честолюбие и достойнство… И ти си получи урока. Изтърпи го и се приготви за друг. Какво си мислеше, ще страдам от твоите уроци и няма да ти отвърна със същото?

— Това, което казваш — рече той с леден стоицизъм, — е присъщо на създание, пълно със слабости и пороци, с разум в ембрионално състояние, което говори и действува винаги под въздействието на страстите и порока.

— Тиологии! — изкрещя Фортуната и размаха безкрайно възбудена ръце също като актриса в драматичен епизод. — Ако имаше поне мъничко достойнство, щеше да ме застреляш… Не го направи. Толкова по-добре за мен. Ще ти кажа и друго: ако имаше поне капчица мъжка кръв, когато видя ония двамата, щеше да им забиеш шест куршума и да ги проснеш мъртви. Но ти нямаш кръв. Светостта и християнството и тоя твой никакъв ум са жалката суроватка, която тече в жилите ти.

Искиердо, който подслушваше зад вратата, се разтревожи и сметна за необходимо да прекъсне разговора, който вземаше толкова лоша насока.

— Ей! — рече, като влезе. — Доста поприказвахме. Вие, господин Макси, хващайте пътя, моля!…

Улови го за ръката, без да срещне никаква съпротива от негова страна. Рубин бе малко замаян, сякаш анализираше и разлагаше на части в съзнанието си обвиненията на жена си, преди да намери отговора, който заслужаваха. Внезапно като в епилептичен припадък Фортуната се изправи на леглото, протегна ръце напред, заби пръсти в рамото на мъжа си, все едно че го стисна с клещи, и разкъсвайки го с очи, изкрещя:

— Съпруже мой, искаш ли да те обичам? Искаш ли да те обичам с цялата си душа?… Кажи дали искаш… Зле се държах с теб, но сега, ако направиш това, което ще те помоля, ще се държа добре. Ще бъда светица като теб… Кажи, искаш ли?

Макси я гледаше с бистрия си поглед.

— Кажи ми дали искаш. Ще видиш, че ще си сдържа обещанието. Ще бъда жена за пример и ще имаме двамата с теб деца… Само направи това, което ти казвам. Заклевам ти се, че няма да се отметна и ще те обичам. Ти не знаеш какво е жена да умира по мъж. Бедничкият, никога не си вкусвал от тоя мед! Искаш ли да ми направиш една услуга, за да те обичам, както ти мене? Помниш ли как ме обожаваше, спомняш ли си? Представи си тогава, че те обожавам и те нося в сърцето си, както ти мен…

Изражението на Максимилиано започна да се променя… Студената и невъзмутима маска сякаш се разтапяше като восък на пламък, в очите му се появи вълнение, което растеше също като надигаща се вълна.

— Кажи, искаш ли? — повтори дяволската жена, обзета от необикновена възбуда. — Стига с това благочестие, нека се сдобрим и се обичаме… Никога не си го опитвал. Не знаеш какво е да бъдеш обичан… Ще видиш… Но при едно условие… Да направиш това, което беше длъжен — да убиеш тая безсрамница, да я убиеш, защото го заслужава. Ще ти купя револвер… още сега…

Затършува с треперещи ръце под възглавницата за портмонето. Извади една банкнота.

— Ето… Искаш ли още? Купуваш револвер, сигурен, ама много сигурен… Издебваш я и „бум!“, просваш я на земята… Чуй и друго, за да се освободиш от ревността и изпълниш рицарския си дълг, ще ги убиеш и двамата, нали? Нея и него, той също заслужава, а след като умрат — говореше с див сарказъм, — след като умрат, нека раждат деца на другия свят… Ще го направиш, нали? Направи го заради мен и заради клетата му жена, която е ангел. И двете сме ангели, всяка по свой начин. Кажи, че ще го сториш. Толкова ще те обичам след това! Единствено за теб ще живея. Колко щастливи ще бъдем! Ще имаме деца… твои деца, какво си мислиш?…

Макси я гледаше като онемял и очите му почнаха да се навлажняват. Топеше се. Поиска да каже нещо и не можа. Гласът му гъргореше в гърлото.

— Да, теб ще обичам — добави тя. — Не знам защо се съмняваш. Ах, не ме познаваш. Не знаеш на какво съм способна. Остави тия тиологии… Любов! Ще ти покажа какво е. Не знаеш, глупчо… Най-сладкото нещо!

— Ей, к’ви са тия олелии? — възкликна Искиердо, дърпайки Рубин за ръката. — Стига музика. Хайде на улицата, че туй момиче е много зле.

— Чичо, пуснете го, пуснете го. Той ми е мъж и искаме да останем заедно… Чакайте!…

Макси позволи да го вдигнат от стола като чувал. Беше загубил способността да се движи. Това, което неочаквано бе станало в душата му, можеше да се сравни с рязко преобръщане или с движение на тела, които, завъртайки се около една ос, променят мястото си — от долу се озовават горе. Ръцете му трепереха, от очите му излизаше огън и когато каза да ги убием, да ги убием, гласът му прозвуча фалцетно, също като в злокобната нощ след оскърблението, чиято жертва бе станал на „Куатро Каминос“.

— Да ги убием — добави дяволската жена, кършейки ръце. — Тя и деца! В ада ще ги има!

Рухна върху възглавницата и удари глава в железата на леглото.

Макси протегна ръка и взе банкнотата, която все още беше на юргана. Искиердо вече го извеждаше, когато се разнесе пронизителният плач на Хуан Еваристо и влезе Сехисмундо, който се изненада много, че пак вижда философа тук.