Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (177)

6

Целия четвъртък и Разпети петък настроението му бе ужасно. В събота, малко след като влезе в службата, Вилялонга го извика в кабинета си. Рубин се запъти натам с тръпнеща душа. „Боже мой! — викаше си. — Дали няма да ми даде секретарството? Какъв ужас, ако не е за това, какъв ужас, не издържам вече! Ще си пръсна черепа веднага щом изляза от кабинета на шефа. Лошото е, че нямам револвер… Ще се хвърля от балкона… Не, това не. Ще се сплескам като пита! Нищо подобно, сърчицето ми вещае секретарството… Горе главата, момче, днес съдбата ще ти се усмихне.“

Директорът беше много делови мъж и без да го кани да сяда, мина към въпроса:

— Приятелю Рубин, вие сте способен човек и ми харесвате…

Лицето на директора се стори на Рубин като това на светия отец, когото художниците изписват сред сияйно множество от ангелчета.

— Харесвате ми и ще ви издигна.

— Искрено ви благодаря, дон Хасинто. Знаете, че съм на вашите заповеди.

— Имам за вас една голяма изненада. Нужен ми е човек и тъй като зная, че вие ще съумеете да се изявите на толкова деликатния пост, който смятам да ви дам…

— Секретарството на…

— Не, приятелю, нещо повече. Срещна ли някого, който ми хваща окото и го бива, решавам бързо и го вземам да ми служи. Уверявам ви, приятелю, че сте подходящ. Ето я и бомбата — заминавате като губернатор на провинция трета степен.

Рубин онемя. Сякаш върху него се бе стоварил таванът на кабинета заедно с цялото Министерство на вътрешните работи.

— Точно така, губернатор на моята провинция. Ще гледам да уредя въпроса. Ще контактувате единствено с мен. Министърът ми е дал всички права.

— Господин директор — избъбри Рубин, — разчитайте на мен.

— Ще ви включим в списъка, който утре сутринта отива за подпис при краля. По-късно ще ви уведомя как са се развили нещата. Мисля, че ще успеем.

След това запалиха по цигара и се разговориха за състоянието на провинцията, засягайки бегло въпроса. Започнаха да влизат посетители и Рубин се оттегли, за да се заеме с подготовката. Чувствуваше се като човек, който не знае какво става с него; мислеше, че сънува, щипеше се, за да се увери, че е буден; известно време вървя по улицата като умопобъркан, смееше се самичък, прииска му се да купи револвер и да почне да стреля във въздуха… Ах, трябваше да изпрати два куршума в тялото на доня Лупе!… Да, защото е толкова зла и е такава пинтия… Но не, не, всичко ще й прости. Животът е прекрасен и няма по-голяма наслада от това да управляваш част от страната. Гледаше на хората от обществения ред и гражданската гвардия, които срещаше, като на свои подчинени и едва се сдържаше да не им заповяда да арестуват леля му и Торкемада.

Вечерта в кафенето се разигра голяма сцена. В началото си мълчеше, надявайки се да ги изненада изведнъж, но приятелите му подразбраха, че не е същият човек. Говореше, придавайки смешна важност на думите си, премерваше ги, пиеше кафето си по-бавно от обикновено и току подхвърляше по някое покровителствено изречение.

— Но, приятелю Монтес, не е нужно да се тревожите. Ще видим, ще видим дали може да те настаним на някое местенце. Дон Басилио трябва да ми даде някои данни, които са ми необходими, за данъците в провинция X… Чуйте, Релимпио, не бързайте с доклада, положението си остава същото. Кановас ще изчака малко. Той е човек, който знае какво значи да управляваш.

И когато възникна поредният сериозен политически спор, Рубин взе страната на тия, които защищаваха най-разумната, помирителна и здрава теза.

— Смятате, че едно общество може да съществува, като мечтае непрекъснато за размирици? Да бъдем реалисти, господа, да бъдем реалисти и да не смесваме народа с бандата политикани.

Междувременно пристигна „Кореспонденсия“ и още с първия бърз поглед, който хвърли върху колоните на вестника, дон Басилио съзря списъка на губернаторите, измуча от изненада и разтърка очи, мислейки, че не е прочел добре. Но като се увери, че няма грешка, възкликна още по-силно и след миг всички знаеха новината и почнаха да честитят на Хуан Пабло; някои бяха искрени, други го правеха с добре прикрита завист.

— От доста време насам приятелят Вилялонга готвеше тая работа. Днес бе толкова настоятелен, че не можах да му откажа.

— Толкова потаен си бил!

От всички страни на камарата, искам да кажа на кафенето, дойдоха хора да поздравят губернатора, а сервитьорът, комуто Хуан Пабло дължеше пари за консумацията за повече от пет месеца, се почувствува тъй доволен, сякаш му се беше паднала печалба от лотарията. Дори собственикът на заведението дойде да стисне ръката на постоянния си клиент, като го помоли да настани на някаква служба в провинцията едно негово много начетено братовчедче.

— Не казвам нито да, нито не, дон Хосе. Ще видим. Имам купища ангажименти. Известно ви е, че ще сторя невъзможното, за да ви услужа. На вашите заповеди съм.

Тая вечер страданията и мъките, които бе изпитвал месеци наред, човекът компенсираше с наслади. Всички наоколо го гледаха със смесица от учудване и уважение, както се гледа някой, който е бил или е на път да стане нещо на тоя свят. По всички въпроси, които се повдигнаха в компанията, Рубин изрече най-мъдри мисли. Налагаше се да подобри морала на провинциалната администрация, да премахне злоупотребите; особено настоя за премахването на злоупотребите. Планът му за действие бе много политичен… Да отстъпва, да отстъпва, докъдето е възможно, да изпие до дъно чашата на търпението и когато разбере как точно стоят нещата, да вдигне тоягата и строши гръбнака на всеки, който не се подчинява. Трябва да се уважават всички институции, върху които се крепи общественият ред. Когато развращаващият материализъм се разпространява, редно е да се насърчава вярата и да се подкрепят почтените съвести. Що се отнася до неговата провинция, професионалните революционери ще трябва хубаво да си помислят, преди да се решат да проповядват някои свои идеи. Какъв характер! С една дума, испанският народ е необразован и не трябва да се допусне наивниците да бъдат лъгани от няколко негодници. Мнозинството е добро, но има много глупаци и наивници, правителството е длъжно да бди, за да не бъдат измамени глупаците… Колкото до морала на администрацията, не е нужно и да се говори. Някои неща на него не му минават и няма да минат. Вече казал на Вилялонга, че приема при условие да не му пречат в преследването и изтреблението на мошениците. „Ще пратя в местния затвор вързани един за друг много от тия, които сега се разпореждат… Аз съм си такъв — или ме приемаш, или не ме приемаш.“

Дон Басилио беше един от тези, които се радваха искрено на щастието, сполетяло Хуан Пабло. Тоя път не беше от неговия бранш, и следователно не му завиждаше. Ако ставаше дума за икономическо управление на някоя провинция, на дон Басилио щеше да му бъде мъчно заради чуждия късмет. Но печелившият билет все не му се падаше… Истината е, че министърът го бе натоварил с една работа, от която му се виеше свят. Проект за правилник за събиране на промишлените данъци… „Винаги на мен се падат тия задачи.“ Случи се в секретариата да не знаят данните за еди-какво си… „А, Каня сигурно знае!“ В конгреса искат отчет за състоянието, в което се намират финансите. Страхотна бъркотия! Никой нищо не знае… „А, я да видим… Каня…“ И Каня им спестява грижите. Министърът иска да му докладват докъде е стигнала работата с фискалния регистър, който е великото средство за установяване на укритите богатства… Цялата къща нагоре с краката; тук търси, там търси. Докато някой се сети и каже: „Тая работа е за Каня…“ Така и става, сякаш Каня е правил първите проучвания за фискалния регистър. С една дума, ако за нещастие дон Басилио изчезнеше, Министерството на финансите щеше да се срути като сграда без основи.

Леополдо Монтес искаше Рубин да го вземе за секретар, но това не беше лесно.

— Ще кажа на Вилялонга, момче. Мисля, че ще ми дадат готов секретар… Ще видим дали няма да те настаня за полицейски инспектор.

Други от компанията завиждаха и въпреки че поздравяваха щастливеца и го ласкаеха, в същото време правеха прогнози за трудностите, които щеше да срещне в управлението на своя остров. Ласкателството и завистта, жаждата за забогатяване, любопитството и слабостта към новините увеличиха значително състава на компанията във времето между назначението на Рубин и заминаването му. Трябваше да се потруди доста, докато уреди нещата си и се снабди с дрехи. Притесняваха го и му пречеха и семейните разправии, тъй като Рефухио, която вече се държеше като губернаторша и се бе сбогувала с приятелките си, обещавайки да помогне на целия човешки род, се вледени, когато нейният човек й каза, че не може да я вземе. Физиономии, плач, препирни, оплаквания, викове…

— Но, скъпа моя, дай си сметка за положението, не бъди такава. Нима не разбираш, че не мога да се явя в столицата на моята провинция с жена, която не е моя съпруга? Какво ще каже висшето общество, какво ще каже простолюдието, буржоазията?!… Авторитетът ми ще падне и няма да можем да останем там. Невъзможно е. Хубава работа щеше да се получи, ако един губернатор, чиято мисия е да бди над обществения морал, дадеше подобен пример. Натовареният със задачата да кара хората да уважават всички закони престъпва и най-елементарните! Чудесно щеше да функционира обществото, ако представителят на властта почнеше да проповядва на практика незаконното съжителство! Не се намираме сред диваци… Съгласи се, че не може да стане. Ти оставаш тук и ще ти пращам всичко, от което имаш нужда. Но колкото до провинцията, не стъпвай… защото ако посмееш, твоето сладурче ще се види принудено да те залови… знаеш, че съм човек с характер… да те залови и да те изпрати обратно тук по етапен ред.