Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (135)

8

Най-лошото в случая бе, че преди да почне допитването, в стаята влезе доня Лупе и като видя господин Фейхо, му предложи шоколад. Светският мъж не се остави да го канят повторно и вдовицата на Хауреги му сервира собственоръчно. Докато пиеше шоколада, стана дума за посещенията на лелята и племенницата в дома на улица „Мира ел Рио“.

— Аз — заяви доня Лупе — си признавам, че нямам нито смелост, нито стомах, за да практикувам до такава степен милосърдието. Възхищавам се от приятелката Гилермина, ала не мога да й подражавам.

Фейхо изрече няколко мъдри мисли, свързани с темата филантропия, след което се сбогува, като стисна крепко ръцете на двете дами.

Същата вечер нещо в поведението на мъжа й накара Фортуната да застане нащрек. Докато вечеряха, не бе проронил нито дума, лицето му пламтеше, бе много неспокоен и току въздишаше дълбоко. Като отидоха да си легнат, лицето му бе станало бледо като восък.

— Мигрена ли имаш? — запита го жена му, като го видя как рухна на стола и хвана с ръце главата си.

Макси отвърна, че не усеща никакви болки, ужасен е от това, че черепът му е празен, също като дом, напуснат от наемателите.

— Преди малко — рече той с горчивина — така загубих паметта си, че… не си спомнях името ти. Докато изкачвах стълбите, ме обзе такава ярост, че почнах да крещя: „Но как се казва, как се казва?“ Спомних си, като влязох в къщи. Днес приготвях лекарството на един пациент, който страда от очна болест, и вместо атропинов сулфат сложих езеринсалицилат, който е противопоказен. Ако Балестер не беше забелязал… какъв ужас!, щях да го ослепя. Не мога да работя. Главата ми се е размътила. Представи си, на моменти…

Говореше, загледай втренчено в нея и Фортуната не можеше да прикрие ужаса, който й вдъхваше погледът му.

— Представи си, на моменти се чувствувам толкова глупав, ама толкова глупав, че усещам главата си като камък. Една мисъл не изскача от нея, дори и с чук да удряш. А друг път сякаш се превръщам в човека с най-много мозък в света, да знаеш само какви неща ми идват наум! Толкова възвишени, че не мога да ги изразя; езикът ми трепери, хапя го и плюя кръв… После идвам на себе си, като че ли съм имал припадък.

— Легни да си починеш — каза жена му, обзета от съчувствие и страх. — Прекалено много размишляваш, на това се дължи.

Максимилиано започна да сваля дрехите си, като спираше често.

— Щом си раздвижа ръката — заговори с ужас, — сърцебиенето ми се усилва до такава степен, че не мога да дишам. Балестер казва, че е на нервна почва — хиперкинеза ла сърцето, предизвикана от лошо храносмилане… газове… Но аз твърдя, че не е, не е, това е нещо по-тежко. Аортата е… Страдам от аневризъм и някой хубав ден, пуф!… ще се пръсне…

— Въобразяваш си… Ако не четеше медицински книги, нямаше да ти минават през главата такива глупости — забеляза тя, докато му изуваше панталоните.

Той остана по долни гащи, изпънал крака в очакване да му свали и обувките.

— Бог ще те възнагради, мило дете. Помогни ми, клетият ти мъж наистина се нуждае от това. Сили нямам.

Фортуната го вдигна с лекота на ръце и го положи в леглото. Не й струваше никакво усилие. И двамата се разсмяха, но след това Максимилиано въздъхна с неизразима тъга:

— Колко си силна!… А аз съм толкова слаб! И на това му викат силен пол! Минал съм покрай него!

— Заспивай и не мисли за глупости — каза му тя и в пристъп на състрадание сметна за уместно и хуманно да го погали няколко пъти.

— Ако не беше ти — рече Макси с тон на разглезено дете, — щеше да ми бъде все едно дали съм жив или не… Само любовта осмисля живота. Само тя е истинска и реална, всичко останало е въображаемо.

Фортуната легна до него и му приказва, докато той заспа. Клетото момче! Тя смяташе, че съжалението към него е угаснало в душата й, а всъщност то се бе скрило под неприязнените й чувства, които му пречеха да се прояви. Съчувствието накара да покълне в нея желание за възвишена добродетел, каквото понякога разцъфва под въздействието на съперничеството. Съперничеството и манията да подражава породиха у нея мисълта, че ако мъжът й се разболееше зле, много зле, ревностните й грижи за него щяха да я направят чудото на света. Ала за да бъде пълен триумфът й, задължително бе Макси да бъде сполетян от някоя от тия отвратителни, гнусни и зловонни болести, които пропъждат и най-близките на болния. Тогава щеше да докаже, че е ангел като всяка друга, че има дух, търпение, храброст и стомах за всичко. „И тогава оная ще разбере дали сме съвършени, или не сме съвършени и че всяка си има стойност… Лошото е, че няма да го види, тъй като едва ли ще мине насам.“

Мислите й бяха прекъснати от силните стонове на Максимилиано. Това вече й бе познато и тя знаеше лека — трябваше да го обърне внимателно на другата страна…

— Какъв сън! — промърмори в просъница Макси. — Сънувах, че си отиваш… Хванал съм те за крака, а ти се дърпаш, аз дърпам още по-силно и докато дърпам, сърцето ми се пръсва и цялата стая потъва в кръв, цялата, чак до тавана…

Приспа го като дете, после заспа и тя. Стана рано, тъй като я чакаше работа. След девет часа, когато се върна в спалнята, за да види дали мъжът й не се нуждае от нещо, го завари да се облича, а настроението му бе съвсем различно от снощното. Не само че слабостта му го бе напуснала, но бе и неспокоен, подвижен и сякаш бе глътнал някое силно възбудително хапче. Щом жена му влезе, той се запъти към нея, като закопчаваше яката на ризата си, и каза остро:

— Слушай, чаках те, за да ти съобщя, че посещението на господин Фейхо не ми се нравят. Щях да ти го кажа още снощи, но забравих… Вече знаеш… Известно ми е, че вчера следобед е идвал пак и сте му поднесли шоколад с бисквити. Чух го от брат си Хуан. Минавал по улицата, когато той излизал, и поговорил с него.

Фортуната остана поразена от тази грубост и още повече от тона му. Сутрин Максимилано обикновено биваше мрачен и раздразнителен, но никога не бе стигал до днешното състояние. Изправи се пред огледалото, за да си върже връзката, и продължи:

— Изглежда, че всичко е нарочно, за да се дразня, за да беснея. И не си само ти… Леля също. Явно сте решили да ми вземете здравето.

Фортуната видя в огледалото бледото и сгърчено лице на Макси; бе толкова изнервен, че главата му се тресеше, сякаш искаше да се отдели от тялото. Извини му се, доколкото можа, ала вместо да се успокои, той продължи да се оплаква, че нарочно го измъчват, че са си наумили да го довършат. Съпругата мълчеше, подозирайки, че умът му не е в ред и ще стане по-лошо, ако му противоречи. От този ден нататък всяка сутрин Макси изпадаше в същата възбуда и твърдеше упорито, че всички в семейството са се наговорили да го измъчват. Понякога повод за всичко това бе някое скъсано копче, сбутана нейде дреха, разбридан илик или нещо подобно. Друг път казваше, че му поднасят развален шоколад, за да пукне… Искат да го отровят! Или пък, че държат прозорците и вратите отворени, за да става течение, за да умре. Състоянието му непрекъснато се влошаваше и доня Лупе съзираше в тия мании, които й вгорчаваха живота, предзнаменование за някакво нещастие. Макси стигна дотам, че почна да се изразява с напълно несвойствена за миролюбивия му характер невъздържаност и когато не оспорваха думите му, хвърляше собственоръчно дърва в кладата на гнева си, като си отговаряше сам; накрая излизаше, ръмжейки, трясваше с всичка сила вратата и слизаше по стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.

Нощем вълкът се превръщаше в агнец. Вероятно изразходваше сутрешната си нервна възбуда в движения и работа през деня и посрещаше нощта тих и кротък, като човек, изнурен от тежък физически труд. Фортуната свикна с тия резки промени и никоя чудатост на мъжа й не можеше да я изненада. Сутрин най-добре беше да не му обръща внимание и да се преструва, че е готова да изпълни всяко негово желание; нощем се налагаше да му говори ласкаво и да го глези по малко, иначе щеше да бъде жестоко.

Неведнъж в миговете на нежност със скъпата половинка Максимилиано бе изразявал тъга, тъй присъща за браковете без деца. Това никак не харесваше на Фортуната, но нямаше как да избегне темата. Една нощ обаче тя самата я подзе с ентусиазъм, тъй като през деня и бе хрумнала чудесна идея.

— Слушай — рече му тя, — щом бог не желае да ни дари с дете, сигурно знае защо го прави. Но можем да си осиновим, ще потърсим някое сираче и ще го доведем у дома. Ще бъда щастлива, а и то ще ни развлича. Защо и аз, макар и бедна, да не направя същото, което правят богатите госпожи без деца? Брак без деца е жива скука.

Идеята се понрави на Максимилиано, но доня Лупе не остана във възторг от нея, въпреки че не се противопостави открито. Малките мърсят къщата, преобръщат всичко наопаки и причиняват страшни главоболия с болестите и лудориите си. Макар че тия мисли бяха изложени с много такт, Фортуната се натъжи, защото след като предишната вечер си беше втълпила мисълта да осиновят някое сираче, й беше трудно да се откаже от станалото близко на сърцето й намерение. Мания за подражателство!