Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (187)

10

— Дяволско момче! — рече той на Искиердо на връщане от вратата, до която бяха изпратили господин Рубин. — Много трябва да се внимава с него и да не се изпуска от поглед, когато влиза тук. А тя как е? Как си, хубавице?

Младата жена не отговори. Беше изпаднала в унес. Детенцето продължаваше да пищи и призивите му накараха майката да отвори очи, да го вземе на ръце и да го приближи до гърдата си. Балестер нареди на момичето да махне светлината, която засилваше нервната атмосфера в спалнята, и седна на мястото на Макси. След това извади кутийка с лекарства и шишенце със сироп.

— Донесох още едно спазмалитично лекарство. Сам го направих. За всеки случай нося и ферихлорид и ерготин… Трябва много да внимаваме, да си починем добре, защото днешните емоции и глупости могат да доведат до някое неразположение. Обзалагам се, че Макси е идвал да ви разкаже още някоя безсмислица. Трябва да му забраним да идва.

Фортуната отново затвори очи. Детето бе притихнало и се чуваше как мляска с уста.

— Добра глътка има приятелят — рече Балестер, загледан в дяволската жена, която спеше или се преструваше, че спи, и мислено добави: „Колко е красива! Бих я разцелувал… с най-чисти чувства… Ето една жена, която сега не струва нищо в морално отношение и която щеше да струва много, ако пукнеше този проклетник Санта Крус, който я е хипнотизирал… Жалко за това сърце, хвърлено на кучетата!“

Детето отново избухна в плач и майката се обезпокои не по-малко от него.

— Приятелю Балестер, знаете ли, имам чувството, че млякото ми секва? Синът ми суче, суче и няма нищо…

— Да не се плашим. Случайно е. Опитайте се да заспите… Да не би — Макси да ви е казал някоя глупост?

— Не глупости, а истини.

— Истини! — избухна в смях. — И откъде знаете, че са истини?

— Големите истини се казват от децата и от лудите.

— Поговорка без всякакъв смисъл. Лудите приказват само глупости.

— Мъжът ми не е луд. Сега е много умен. Така си мисля.

Хуан Еваристо млъкна отново и се залепи за гърдата и с диво усърдие.

— Изпийте мъничко от тази течност. Приготвих я като за вас. Много е сладка. Нервите ви трябва да се успокоят.

Слугинчето донесе чаша и лъжичка и Фортуната взе лекарството.

— Колко сте добър, Сехисмундо! Толкова съм ви благодарна за всичко, което правите за мен!

— Заслужавате и повече, дявол да го вземе — отвърна аптекарят в изблик на нежност. — Трябва да бъдем добри приятели.

— Приятели да, защото ако е до любов… Ако съпругът ми прави това, което му заповядвам, няма да обичам друг освен него.

— Да обичате съпруга си! — взе го за шега. — Не ми се струва лошо. — Особено сега, когато е станал светец…

— Не е светец. Ама че глупости говорите!

— Точно така е — светец. Следователно и вие ще бъдете светица. А аз ще ви бъда ученик. Ще отидем тримата на покаяние в пустинята и ще ядем трева.

— Млъкнете.

— Вие трябва да млъкнете, та дано заспите и нервите ви се успокоят. Днешното излизане няма да има последици. Знаете ли какво си мислех на идване? Че ако заваря хубавицата неразположена, ще остана цялата нощ. Като тръгвах от къщи, казах на мама, че може би няма да се върна. Решил съм да се грижа за вас като за скъпа половинка.

— Не, не е нужно да се безпокоите. Вярвайте ми, тая нощ не се чувствувам зле, дори съм добре. Снощи бях по-зле.

— Тогава ще остана до дванайсет или до един. Ще прочета „Ла Кореспонденсия“ или ще поиграя туте с господин Искиердо. Ако се успокоите и заспите, ще си тръгна. Иначе ще остана на пост.

Тъй и стори и като не забеляза до полунощ нищо необичайно, излезе на пръсти и нареди на уличната продавачка какво да прави в случай че стане нещо с майката или бебето през нощта. Моделът също си тръгна и Сегунда се завря в кочината си, но едва бе задрямала, когато я извика Енкарнасион и каза, че младата госпожа се чувствувала зле. Малкото показваше възможностите на гласа си и не можеха да го укротят. Майката бе изчерпала всички средства, както и Енкарнасион, чийто метод се изразяваше в това да го вземе на ръце и да почне да прави стъпка напред и стъпка назад, сякаш танцува, стараейки се да го убеди с нежни думи, че децата трябва да кротуват.

— Струва ми се — каза с ужас Фортуната, — че кърмата ми секва.

— Ако секва — отвърна леля й, която гълчеше дори когато трябваше да утешава, — ако секва, по дяволите, по-добре да вземем дойка и готово.

— Чуйте, лельо, идвал ли е мъжът ми?

Сегунда я погледна учудено.

— Мъжът ти! Знаеш ли колко е часът? И защо искаш тоя тип да идва тук?

— Имах да му казвам нещо…

— Исусе Христе! Точно сега ставаме фини. И дяволът не може те разбра, момиче. Сега викаш мъжа си! Не ти е притрябвал, по-добре е изобщо да не се мярка насам.

— Исках да си поговорим. Не е идвал от снощи.

Сегунда отново я изгледа и избухна в безочлив и просташки смях.

— Ама, момиче, нали беше тук тая нощ и си отиде в десет.

— Ах, тая нощ ли е било? Обърквам нощите. Мислех си, че е минал един ден. Когато си на легло, губиш представа за времето.

Рожбата продължаваше да вдига врява, а майката се оплакваше от някаква нервност, която не можеше да си обясни.

— Как съжалявам, че Сехисмундо си е отишъл! Той щеше да ми предпише някое лекарство или поне щеше да ми каже, че ми няма нищо и само си въобразявам.

Сегунда предложи да отиде да го извика, но Фортуната не се съгласи, защото, тъй рече, една нощ ще се изкара някак си. Така и стана, но истината е, че всички я прекараха много зле, включително и Енкарнасион, която дремеше права.

На следващата сутрин пристигна Еступиня и запита как е семейството с интерес, от който Сегунда щеше да съумее да извлече изгода.

— Как прекара майката нощта? А детето, как е? Вече се запознах с обявленията за дойки и открих три много добри — едната е от Де Пас, втората от Санта Мария де Ниева и третата от Астурия. Всичките с вимета на швейцарски крави. Превъзходни екземпляри!

— Не е излишно, че сте го направили, дон Пласидо, защото аз мисля, че ще ни секне кърмата — рече уличната продавачка, доволна, че си пъха гагата в тая работа. — И ако госпожата — намекваше за Гилермина — иска да му доведем дойка, аз съм на същото мнение.

Като си побърби със Сегунда на прага на жилището й, Пласидо слезе в своето, където в облепената с обявления от различни църковни служби стаичка стоеше Гилермина с броеницата и молитвеника в ръце. Домоуправителят поговори с хазайката и в резултат на този нов разговор Росини се върна бързешком горе и отново размени няколко думи със Сегунда на прага.

— Кажете, спи ли сега? А детето, суче ли или не суче?

— И двамата са се укротили… Май че спят.

— Тогава пазете тишина. Гледайте да не се вдига шум в къщата… А пък ако дечурлигата на тенекеджията почнат да вдигат врява на стълбището, ще ги напердаша.

Слезе и пак се качи с ново поръчение.

— Сегунда, не забравяйте да извикате господин Кеведо, за да я прегледа и каже дали да доведем дойката, или да не я довеждаме.

— Добре, разбрано.

— Аз ще стоя на пост. Вече съм приказвал с тях и ще ги огледаме у дома. Добри жени са и не претендират за много. Колкото до млякото, Сегунда, колкото до млякото, мисля, че астурийката ще се окаже по-добра от другите. Окото ми е набито… С една дума, внимавайте.

И отново слезе с най-голямо усърдие и бързина, готов да се качи още сто пъти, стига да се наложи. Гилермина постоя още малко при своя приятел, който не знаеше къде да се дене от радост, че бедното му жилище е почетено от толкова високопоставена особа. Ако можеше, щеше да й донесе от „Сан Хинес“ трона на девата от Росарио, за да седне. А когато на вратата се позвъни и той отиде да отвори и видя приятната фигура на Хасинта, бедният човечец помисли, че целият небесен двор му идва на гости. Младата госпожа не каза нищо, само се усмихна многозначително, което означаваше: „Колко странно, че ме виждате тук!“ Гилермина се обади от стаята.

— Влез, тук съм.

С присъщата си деликатност Еступиня се отдалечи, за да може да си поговорят насаме. Изглежда, светицата мъмреше майчински другата:

— Казах ти вече да ме оставиш аз да се занимавам. Справям се. Ако държиш да се намесиш, ще провалиш работата, както ми се струва. Не, не позволявам да се качиш… Мислиш ли, че е лесно да влезеш и го видиш, без майката да усети? Дръзка си станала… Да го свалят тук? Ама че хрумване! Има време да го видиш. Почнем ли да вършим глупости и да се държим като две интригантки, които се пъхат там, където не им е работа, заслужаваме Идо да ни използува за герои в своите романи. Сега да вървим в „Сан Хинес“, а после ще научим какво е мнението на господин Кеведо. Не се бой, няма да умре от глад.

Пласидо ги придружи до църквата, защото, макар че вече бе ходил там, му бе драго да им прави компания през време на църковната служба. Изслушаха две литургии и преди да излязат, Хасинта каза на своята приятелка:

— Знаете ли, не можах да слушам месите благочестиво, защото си мислех за тази жена. Не мога да я прогоня от съзнанието си. А най-лошото е, че онова, което направи вчера, ми се струва добро. Бог да ми прости кощунството, но смятам, че с вчерашното наказание тая непрокопсаница изкупи част от вината си. Може да е лоша, колкото си иска, но е сърцата. Всички би трябвало да постъпваме като нея.

Светицата не отговори, тъй като не обичаше да води разговори в църквата на теми с несъмнено земен характер, но когато излязоха на патиото към улица „Аренал“, хвана подръка приятелката си и каза:

— Хубав епизод е бил, хубав. И двете са една стока!

— Повярвайте, когато ми го разказаха, се зарадвах. Бих дала всичко да присъствувам на трагедията…

— Престанете. Отвратително е. Да се бият две жени!…

— Може и да е така, но откакто ми го разказаха, предишната негодница израсна в очите ми и ми се струва по-малко безсрамна от сегашната.

— Този свят е пълен със злини, дъще моя. Накъдето и да погледнеш, виждаш само грехове, които стават все по-големи и по-големи, сякаш човечеството от ден на ден става все по-безочливо и все по-малко се бои от бога… Кой би могъл да каже, че това момиче, тази Аурора, която изглеждаше толкова добра, толкова умела… Не, тя и сега е умела, макар и не толкова, колкото другата… Какво казва Барбара? Беше очарована от нея и всеки ден ходеше в ателието да я гледа как работи… Тихо, свекърва ти идва…

Барбарита и двойката се срещнаха.

— Изпускаш литургиите на господин свещеника… Сега ли е време за литургия?

— Какво да сторя, като не ме оставиха да изляза цялата сутрин… Слушай, Хасинта, мъжът ти непрекъснато пита за тебе… Щом влязох и: „Къде е? Какво търси из улиците толкова рано?“ Та гледай по-скоро да се прибереш.

— Само това оставаше. Нека чака — каза Хасинта е досада. — Да потърпи, както търпят и другите.

— Накъде сте се запътили?

— Ние ли? — усмихна се светицата. — При едни кърмачки.

— Кърмачки?

— Да, не се шегувам… Кърмачки, кърмачки, кърмачки.

— Колко си мила днес!

— Нима тая глупачка не ти е казала, че намерихме нов Питусо?

Барбарита се разсмя от сърце.

— Да не би отново да са ви изиграли?

— Ами, този път не са. Този е истински. Няма документ както другия, по когото си изгуби ума.

— Стига, не желая да те слушам — весело рече Барбарита и като се сбогува, забърза към църквата.

— Почакай малко — извика след нея Гилермина, — като излезеш, наобиколи магазините. Имаш на разположение и куриер, Еступиня Велики. Не забравяй да купиш някоя хубава люлка.

Дамата се смееше; и трите се смееха.