Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (78)

8

Доня Лупе имаше добър вкус и като жена веднага безусловно призна красотата на ламята, макар че принадлежеше към онези, които нямат претенции за красота и не обичат да хвалят чуждата. „Действително е красива — си мислеше вдовицата по пътя за в къщи, — истинска красавица. Но е дива и трябва да се опитоми.“ Желанието за учение, което Фортуната проявяваше, я зарадва много и тя почувствува, че в душата й се надига желание да приложи дарбата си на учителка, съветничка, покровителка и глава на семейството. Доня Лупе притежаваше възпитателни способности и беше суетна. За нея нямаше по-голяма слава от тази да има някой, върху когото да упражнява властта си. Макси и Папитос бяха едновременно деца и ученици, защото госпожата обичаше по-нисшите, които обучаваше. Самият Хауреги също беше, както твърдяха хората, едновременно ученик и съпруг.

Доня Лупе се върна най-после у дома си, като кроеше в главата си прекрасни планове. Красивото животно, молещо за ловка ръка, която да го укроти, събуждаше у нея страстта на дресьора. И ето как под напора на различни страсти желанията на лелята и племенника съвпаднаха. Тиранката на къщата започна да гледа с благосклонни очи същата тази личност, за която беше казала толкова обидни думи. Това радваше младежа и съдейки по себе си, той вярваше, че снизхождението на доня Лупе произтича от също такова чувство, чиято сила като властна необходимост подчинява човешките същества и заради нея те са в състояние да употребят цялата дарба, която притежават. Вдовицата не преставаше да мисли за голямата полза, която можеше да извлече от Фортуната, като я шлифова и я превърне в дама: представяше си една победа, която в стремежите на Максимилиано бе от друг порядък. Работата нямаше да бъде лека, защото ламята сигурно притежаваше много пороци, но колкото по-големи бяха трудностите, толкова по-голяма щеше да бъде славата на учителя. Внезапно остри опасения обземаха госпожа Хауреги и тя си казваше: „Това не може да стане, това е голяма жена за мъж със средни възможности. Ако го нямаше това кипене на кръвта, той с нежността си и аз със знанието си щяхме да укротим животното, но тази красавица ще ни избяга по пътя, ще ни избяга.“ Половин седмица продължи в нея борбата, като ту искаше да отстъпи, за да бъде учителка, ту постоянствуваше в примитивните си страхове и беше склонна да не се намесва в нищо… Но пред приятелките си трябваше да се преструва, защото суетата не й позволяваше да се показва в неприятно или смешно положение извън дома си. Винаги внимаваше да изглежда много важна и затова трябваше да преувеличава и разкрасява онова, което я заобикаляше. Беше от хората, които винаги прекомерно хвалят собствените си неща. Всичко нейно беше хубаво: нейната къща беше най-хубавата на улицата, улицата й — най-хубавата в квартала, а кварталът й — най-хубавият в града. Когато сменеше жилището си, това домашно превъзходство я придружаваше навсякъде. Ако изпаднеше в неприятно или смешно положение, пазеше го в тайна; но ако й се случеше нещо интересно, тя го разгласяваше едва ли не с камбанен звън. Затова когато между приятелските семейства се разчу, че седмачето иска да се ожени за лоша жена, госпожа лос Павос не знаеше как да се държи. Трудно щеше да се справи и целият й талант не бе достатъчен, за да превърне черното в бяло, както беше правила друг път.

На събиранията у ла Каня стоеше напълно примирена, без да знае какво да прави. Но от деня, в който видя Фортуната, тя се отърси от унинието и разбра, че е намерила опорна точка, за да изправи поваления свят на своя оптимизъм. От какво, мислите, черпеше сили, за да възвърне самоувереността си? От красотата на Фортуната. Каквито и представи да имаха хората за красотата й, те бледнееха пред действителността. Доня Лупе беше виждала красиви жени, но като тази — никога. Беше божествена в истинския смисъл на думата.

Приятелките й останаха смаяни, като я слушаха, и доня Лупе използува тяхното слисване, за да прибегне към следващото си стратегическо лукавство.

— А колкото до лошия живот, който е водила, може много да се спори… Не е така, както разправят. Осмелявам се да кажа, че не е чак така.

По въпросите за моралното й поведение и за отношението й към бога тя говори с много недомлъвки.

— Това не мога да кажа… Само веднъж съм говорила с нея. Стори ми се скромна, с плах характер, от тези, които лесно се подчиняват, а аз мога и знам как да постигна това…

Когато каза, че ще я изпратят в „Микаелас“, всички присъствуващи похвалиха това решение и доня Лупе още повече се възгордя в своята суета. Тя заяви, че това е нейна идея и условие, което е поставила за своето примирение, като смята, че след продължителна религиозна карантина девойката ще може да бъде приета в семейството. Нещата трябва да се обмислят, защото да се скара на Максимилиано и да му затвори вратата е лесно да се каже, но много трудно да се направи.

Между другото наближаваше денят, когато щяха да отведат ламята в „Микаелас“. Николас Рубин беше говорил със свещеника, негов приятел от семинарията, който от своя страна беше разговарял с игуменката — прочута дама, близка приятелка и далечна роднина на Гилермина Пачеко. Уговориха се приемането да стане в определеното време, което се регламентираше от устава в манастира, т.е. веднага след Страстната седмица. В четвъртък Макси и неговата приятелка излязоха на разходка, в петък рано-рано отидоха до „Кара де Диос“, а след това дълго се разхождаха по „Сан Бернардино“. Фортуната, вече приела религията, се радваше, както се радва дете на нови обувки, и искаше нейният любим да й обясни какво означава Велики четвъртък, кръстната смърт, великденската свещ и други символи. Макси изпитваше трудност при обяснението и прикриваше незнанието си със своята изобретателност. Религията, която той изповядваше в това кризисно състояние на духа си, беше толкова велика, че никакъв култ не можеше да предизвика неговия интерес, но в случая беше добре, че интелигентността на Фортуната не можеше да се издигне по-високо от кулите на католическите черкви. Той, да, той се задълбочаваше, воден повече от чувство, отколкото от размисъл, и въпреки че нямаше основа, върху която да изгради проучването си, мислеше за причините, които ръководят и привеждат физическия и моралния свят в тържествено движение, правилно и математически точно. „Всичко, което трябва да стане, става — й казваше той, — и всичко, което трябва да бъде, се осъществява.“ Беше проникнат от сляпа вяра в непосредственото влияние на провидението върху действуващия механизъм на нищожния живот. Провидението ръководеше не само историята на обществото, а и личната съдба. Какво означаваха символите? Нищо, но той не искаше да разсее очарованието, което Фортуната изпитваше от иконите, от погребалните песнопения и от великолепието на църковните служби, защото бе ясно, че умът на клетницата бе доста ограничен, за да проумее някои неща, а тъй като бе и грешница, по-удачно щеше да бъде поне на първо време тя да се запознае само със сравнително елементарните идеи и понятия, които представляват нещо като нравствена хигиена или религиозен надзор.

Ентусиазмът, който девойката изпитваше, напомняше чара на зараждаща се мода. Както казах, влюбените се разхождаха по ниските хълмове на Валиермосо или по пътеките сред ечемичените ниви и най-после се измориха от дългия религиозен разговор. На Рубин му свършиха знанията по литургия, а Фортуната започна да я боли кракът, понеже ботушът я стягаше. Тясната обувка е голямо наказание и това физическо неудобство прекъсва полета на духа. Бяха минали край северните гробища, след това се изкачиха до водохранилищата и грешницата седна на една каменна плоча и свали ботуша си. Максимилиано й показа колко хубаво изглеждаше оттук гъсто населеният Мадрид с толкова куполи на фона на огромния хоризонт, който приличаше на море. След това й показа на изток една грамада от червени тухли, част от нея още в строеж, като й каза, че това е манастирът „Микаелас“, където тя щеше да отиде. На Фортуната й хареса сградата и местоположението и изрази желание да влезе по-скоро в него, още същия ден, ако беше възможно. Но неочаквано в съзнанието на Максимилиано възникнаха тъжни мисли. Идеята тя да отиде в манастира беше хубава, но не чак толкова. Тази благочестивост можеше да се превърне в нещастие за него, защото ако Фортуната приемеше религията от сърце и наистина се пречистеше, можеше да се откаже от света и да остане там завинаги, в смирено обожание пред потира… О! Тази мисъл толкова развълнува бедния изкупител, че той почервеня. А това можеше да се случи, защото някои, които влизаха там обременени от грехове, се поправяха дотолкова, че приемаха с жар разкаянието и не искаха повече да излизат, а когато им говореха за женитба, все едно, че им говореха за дявола… Но не, с Фортуната нямаше да се случи такова нещо, тя нямаше да стане набожна в истинския смисъл на думата, както би казала доня Лупе. Ако се случеше това, Максимилиано щеше да умре от мъка и щеше да стане протестант, масон, евреин, атеист.

Не сподели страховете си с Фортуната, която стоеше боса до него, загледана в хаотичната процесия на мравките. Каза й само:

— Имаш време да влезеш. Не би трябвало толкова силно да те привлича.

Трябваше да тръгват. Поиска да обуе ботуша си, но усети силна болка. Лошото беше, че тъкмо този ден бе Велики петък и нямаше файтони, та трябваше да се върнат пеш.

— Много сме се отдалечили — каза Максимилиано, подавайки й ръка. — Подпри се, така по-малко ще куцаш… Знаеш ли на какво приличаш, както трудно пристъпваш? На жена в напреднала бременност, която не може да направи крачка, а аз — на съпруг, който скоро ще стане татко.

Тази мисъл само я разсмя и спомняйки си как предишната вечер Максимилиано в епилептичните излияния на обичта си беше споменал нещо за потомство, си каза наум: „Виж, това наистина би могъл да направиш!“

Следващия четвъртък отведоха Фортуната в „Микаелас“.