Сара Дж. Маас
Империя на бури (65)

63

Елида наблюдаваше как екипажът на кораба им се подготвя за неизбежния сблъсък с гигантската армада пред тях и се потапя в същински хаос, когато Едион изрева откъм долното ниво.

Новината излезе наяве само секунди по-късно. Принц Роуан от рода на Белия трън тъкмо беше кацнал на главната палуба с изнурено лице и плувнали в страх очи, когато Едион изскочи през вратата, следван от Дориан, белязан с грозна синина около едното око. Крачейки бясно по палубата, Едион им разказа как Елин и Манон влезли в огледалото — Ключалката — и изчезнали. Както и че кралят на Адарлан разгадал загадката на Деанна и ги изпратил в сребърното измерение, за да им спечелят шанс за победа в предстоящата битка.

Всички слязоха в багажното отделение. Но колкото и Едион да се буташе в сребърната повърхност на огледалото, то не се отвори за него. Колкото и да го претърсваше с магията си Роуан, то не му издаде къде са Елин и Манон. Едион се изплю на пода, готов да посини и другото око на краля, който му обясняваше, че нямали друг избор. И като че ли не съжаляваше, докато Роуан не отказа да го погледне в очите.

Чак когато отново се събраха на палубата, без краля и хамелеонката, които бяха отишли да съобщят на капитанката за промяната в плановете, Елида се престраши да заговори нервно кръстосващия Едион.

— Стореното — сторено. Но не можем да чакаме Елин и Манон да ни спасят.

Той спря и Елида се постара да не се свие от безпощадната ярост, която се изсипа върху нея.

— Когато изпитам нужда от мнението ти, за да намеря изчезналата ми кралица, ще го поискам.

Лоркан му изръмжа. Елида обаче вдигна брадичка, макар и опарена от обидата му.

— И аз чаках не по-малко от теб да я открия отново, Едион. Не само ти се боиш, че може пак да я загубиш.

Роуан от рода на Белия трън търкаше лицето си. Едва ли някога беше показвал наяве повече емоция от това.

Елфическият принц свали ръце и останалите обърнаха погледи към него. Очакваха заповедите му.

Дори Едион.

Елида изтръпна от прозрението, което я връхлетя. Потърси доказателство, но така и не намери.

— Продължаваме подготовката за битка — обяви дрезгаво Роуан. Надзърна към Лоркан, после към Фенрис и Гавриел и цялото му изражение се промени, раменете му се изопнаха, а в очите му се яви сурова, пресметлива нотка. — Майев несъмнено знае, че сте тук. И ще използва кръвната клетва, когато ще ни удари най-тежко.

Майев. Една част от нея искаше да види кралицата, съумяла векове наред да владее стремлението и привързаността на воин като Лоркан. И да й каже две-три приказки.

Фенрис хвана дръжката на меча си и заяви със спокойствие, каквото Елида не беше виждала от него досега.

— Не знам как да постъпим.

Гавриел също беше в недоумение, вперил поглед в татуираните си ръце, сякаш очакваше да се натъкне на отговора там.

Накрая се обади Лоркан:

— Ако разбере, че се биете на наша страна, край с вас. Или ще ви убие, или по друг начин ще ви накара да съжалявате за избора си.

— Ами ти? — предизвика го Фенрис.

Лоркан плъзна очи към него, после ги върна към двамата воини.

— За мен всичко приключи още преди месеци. Вече просто чакам да видя как ще ми отмъсти.

Дали щеше да го убие. Или пак да го направи свой роб.

Коремът й се преобърна и едва се сдържа да не грабне ръката му, да го помоли да се спасява.

— Ще забележи, че сме намерили начин да заобиколим заповедта й да те убием — обади се накрая Гавриел. — Ако не ни убие, задето се бием срещу нея, то ще е заради това. Най-вероятно вече сме мъртви.

— Съмва се след половин час, ако случайно решите да опитате отново — подхвърли Лоркан.

Елида се напрегна. Но Фенрис рече:

— Точно това е замисълът й. — Елида притаи дъх, докато воинът вълк оглеждаше елфите пред себе си, братята си по оръжие. — Да ни раздели, защото знае, че обединени сме безспорна заплаха за нея.

— Не можем да се възправим срещу нея — изтъкна Гавриел.

— Така е — съгласи се Фенрис. — Но пък можем да помогнем на някой друг да го стори. — Той погледна към Роуан и додаде: — Когато миналата пролет ни призова да защитим Миствард, тръгнахме, преди Майев да е надушила. Избягахме.

— Достатъчно — изръмжа Лоркан.

Но Фенрис продължи, без да откъсва очи от Роуан.

— Като се върнахме, Майев ни наказа подобаващо. Върза Лоркан и позволи на Каирн да го бичува, когато си пожелае. Лоркан, незнайно защо, ни заповяда да не ти казваме. Но мисля, че Майев е разбрала какво сме направили заедно в Миствард и е осъзнала колко опасни можем да сме за нея.

Принцът извърна очи към Лоркан, без да прикрива състраданието си — състрадание, чийто отзвук Елида долови в собственото си сърце. Дори след такова наказание… Лоркан продължаваше да е верен на Майев. Елида докосна ръката му с пръсти. Останалите забелязаха, но имаха благоразумието да си замълчат. Особено когато Лоркан погали с палец опакото на ръката й.

Стана й чудно дали Роуан се досещаше, че Лоркан не им е заповядал да мълчат от стратегически подбуди, а навярно за да спести чувството за вина на принца. За да предотврати желанието му да отмъсти на Майев по начин, който несъмнено би навредил на самия него.

— Знаел ли си — попита го дрезгаво Лоркан, — че ще те накаже, преди да поемеш към Миствард?

Лоркан задържа погледа на принца.

— Всички бяхме наясно каква цена ще платим.

Гърлото на Роуан подскочи и той вдиша дълбоко, стрелвайки очи към стълбището, сякаш очакваше Елин да се появи оттам със спасението им в ръце. Нея обаче я нямаше и Елида се молеше, където и да беше сега кралицата, да почерпи така нужните им познания. Роуан се обърна към братята си.

— Можете да се досетите какъв ще е изходът от тази битка. Дори екипажът ни да се състоеше само от елфи, армадата на Майев пак щеше да ни превъзхожда.

Слънцето се раздвижваше отвъд далечната морска шир и в небето започнаха да се процеждат розови и лилави багри.

Гавриел отвърна:

— И преди са ни превъзхождали. — Надзърна към Фенрис, който кимна мрачно. — Ще останем, докато не получим друга заповед.

С последните си думи той надникна към Едион. В ашриверските очи на генерала изплува нещо, което много приличаше на благодарност.

Елида усети вниманието на Лоркан върху себе си и той не откъсна поглед от нея дори докато казваше на Роуан:

— Ще изпратиш Елида на брега, охранявана от толкова хора, колкото можеш да отделиш. Сториш ли го, мечът ми е твой.

Елида подскочи. Но преди да каже нещо, Роуан отговори:

— Дадено.

* * *

Роуан ги разпредели из целия флот, поверявайки на всеки от тях командването на няколко кораба. Фенрис, Лоркан и Гавриел изпрати в центъра и задния край, възможно най-далеч от очите на Майев. Двамата с Едион поеха фронтовата линия, а Дориан и Ансел — корабите зад нея.

Лизандра вече плуваше под вода в облика си на морски дракон, готова по негова заповед да атакува корпуса, носа и руля на корабите, които й беше посочил предварително. Роуан можеше да се обзаложи, че макар елфическите кораби да имаха защитни щитове, едва ли бяха пилели ценни сили по подводните им части. Лизандра щеше да ги удари неочаквано и безпощадно и да изчезне, преди да са осъзнали какво ги е нападнало изпод вода.

Зората пукна, ясна и слънчева, и обагри платната в златисто.

Роуан не си позволи да се замисля за Елин, където и да беше тя.

Минутите се нижеха, а от нея нямаше и следа.

Малка дъбова лодка се откъсна от флота на Майев и заплава към неговия кораб.

На борда й имаше само трима — и никой от тях не беше Майев.

Долови как хиляди очи от двете страни на опасно тясната ивица празна вода между армадите се впиват в приближаващата лодка. В него.

Воин с герба на Майев върху гърдите си стоеше изправен с удивително елфическо равновесие в лодката, докато двамата гребци я държаха на място.

— Нейно Величество очаква отговора ви.

Роуан бръкна в изчерпаните си запаси от сила, но по лицето му не трепна дори мускулче.

— Уведоми Майев, че Елин Галантиус не присъства, за да й даде отговор.

Елфът примигна и това беше единствената следа от учудване, която допусна върху лицето си. Лакеите на Майев бяха стриктно обучени, отлично запознати с наказанието за неопазване на тайните й.

— Принцеса Елин Галантиус получи заповед да се предаде — изтъкна елфът.

— Кралица Елин Галантиус не е на този кораб, нито на някой от другите във флота ни. Всъщност кралицата не е дори на брега, нито в съседните земи. Така че Майев е била толкова път за нищо. Ще оставим армадата ви невредима, ако сте съгласни да ни върнете жеста.

Елфът му се присмя.

— Думи на страхливец, съзнал, че врагът го превъзхожда числено. Думи на изменник.

Роуан му отвърна с бледа усмивка.

— Да видим какво има да ни каже Майев.

Елфът се изплю във водата. И лодката се върна в прегръдката на армадата.

За миг Роуан си спомни последните си думи към Дориан, преди да го изпрати да обгърне с щит поверените му кораби.

Моментът за извинения беше минал. Елин или щеше да се върне, или… не си позволяваше да обмисля другия вариант. Но поне можеха да й спечелят възможно най-много време. Да се спасят с бой — заради нея и заради бъдещето на армадата.

Лицето на Дориан бе разкрило същите мисли, когато стисна ръката му и промълви:

— Хич не е трудно да умреш за приятелите си, нали?

Роуан не си направи труда да го уверява, че ще оцелеят.

Кралят беше обучен в изкуството на войната, макар и още да не го беше упражнявал на практика. Вместо това му се усмихна мрачно и каза:

— Не, не е трудно.

Думите отново отекнаха в съзнанието му, докато изпращаше с поглед посланическата лодка. И за всеки случай, за да си открадне поне малко време, подсили допълнително щитовете им.

Слънцето се беше откъснало напълно от хоризонта, когато отговорът на Майев пристигна.

Но не с вестоносец в лодка.

Нахлу със залп стрели, толкова многобройни, че затулиха светлината в дъговидния си полет през небето.

— Щитове! — изрева Роуан не само на магьосниците, но и на войниците, които вдигнаха очукани щитове над главите си, за да се предпазят от черния дъжд.

Стрелите попаднаха в целта си и магията му се загърчи под ударите им. Върховете им бяха обвити в друга магия и Роуан стисна зъби в напън да я възпре. Откъм някои от другите кораби, където щитът му не беше толкова силен, се чуха писъци.

И армадата на Майев запълзя към тях.