Сара Дж. Маас
Империя на бури (33)

31

Е, явно картата на Ролф действаше.

Идеята беше на Роуан. И макар да й беше леко съвестно, задето бе заблудила Едион и Лизандра, че пиратският лорд се е поблазнил само от Амулета на Оринт… поне вече знаеха, че дяволската му карта действа. И че наистина живее в страх от завръщането на Валгите в пристанището му.

Чудеше се какво ли си мисли Ролф, както и какво беше показала картата му за Ключа на Уирда. Дали разкриваше разликата между него и пръстените от Камък на Уирда, с които Валгите бяха обсебили хората му. Каквато и да беше причината, нея я интересуваше единствено че пиратският лорд беше изпратил сервитьорката си да огледа за Валги, без да съзнава, че Роуан умишлено бе избрал задънената уличка, за да се увери, че само пратеник на Ролф би дръзнал да стигне чак до края й. А тъй като Елин не се съмняваше, че Едион и Лизандра са се промъкнали съвсем незабелязано по улиците на града… Е, поне тази част от вечерта й бе минала по план.

Що се отнасяше до останалото… Минаваше полунощ, когато я споходи въпросът как двамата с Роуан щяха да се върнат към нормалния си живот, ако изобщо оцелееха след тази война. Дали някога щеше да настъпи ден, в който да не прескачат от покрив на покрив като по речни камъни, да не влизат с взлом в чужди стаи, опирайки ножове в гърлата на обитателите им.

Първите два подвига изпълниха за петнайсет минути.

А като намериха Гавриел и Фенрис в общата им стая в „Морският дракон“, Елин реши, че не е нужно да прибягва до третия. Въпреки че и двамата с Роуан държаха ръцете си на удобно разстояние от кинжалите си, докато стояха облегнати на стената до вече затворения прозорец. Бяха го отключили с вятъра на Роуан, но една свещ се запали веднага щом крилата му се открехнаха, разкривайки каменните лица на двама облечени и въоръжени елфически воини.

— Можеше да използвате вратата — каза Фенрис със скръстени в съмнително небрежна поза ръце.

— Защо, след като драматичната поява е много по-забавна? — отвърна Елин.

Красивото му лице потрепна от привидна шеговитост, която не докосна ониксовите му очи.

— А ще е срамота да пропуснете подобна забава.

Тя му се ухили. Той й отвърна със същото.

Но й се струваше, че усмивките и на двама им са по-скоро… зъбене.

Елин изсумтя.

— Двамата май сте прекарали хубаво лято в Доранел. Как е милата леля Майев?

Татуираните ръце на Гавриел се свиха в хлабави юмруци.

— Отказваш ми правото да видя сина си, а после нахлуваш в стаята ни посред нощ и очакваш да ти разкрием информация за кралицата, пред която сме положили кръвна клетва.

— Първо, аз не съм ти отказала нищо, котараче.

От гърлото на Фенрис се изтръгна задавен звук.

— Решението е на сина ти, не мое. Нямам време да следя отношенията ви, нито дори да ме интересуват.

Лъжи.

— Сигурно ти е трудно да намериш време за каквото и да било — намеси се Фенрис — в краткия живот на смъртен. — Той стрелна коварен, режещ поглед към Роуан. — Или тя скоро ще се Обезсмърти?

Кучият му син! Злостно, свирепо копеле, хапливо за разлика от свъсения, необщителен Лоркан. Майев видимо предпочиташе определен тип мъже.

Лицето на Роуан беше неразгадаема маска.

— Обезсмъртяването на Елин не ти влиза в работата.

— Така ли? Ако е безсмъртна, много неща се променят.

— Фенрис — предупреди го Гавриел.

Елин знаеше достатъчно по въпроса — това беше преходът, през който минаваха чистокръвните елфи и някои полуелфи, когато телата им достигнеха възрастта на безсмъртната младост. Процесът беше труден: телата и магията им се нуждаеха от месеци на приспособяване към внезапното замразяване на стареенето и промяната в скоростта на съзряването им. Някои елфи поначало нямаха никакъв контрол върху силата си, други го губеха по време на Обезсмъртяването.

А полуелфите… едни получаваха удължен живот, а други — истинската дарба на безсмъртието. Като Лоркан. И може би Едион. До няколко години щяха да разберат дали е наследил майка си… или елфа пред нея. Стига да оцелееха във войната.

А що се отнасяше до нея самата… Не си позволи да се замисля по въпроса. Точно поради причината, изтъкната от Фенрис.

— Не виждам какво би могло да промени Обезсмъртяването — каза му тя. — Вече има една безсмъртна кралица. Появата на втора няма да е нищо ново.

— А ще раздаваш ли кръвни клетви на всички елфи, които хванат окото ти, или ще се задоволиш само с Белотрън?

Елин долавяше как от Роуан започва да се лее агресия и почти се изкуши да му нареди_: Твои приятели са. Оправяй се с тях! _Но все пак се сдържа и заяви:

— Не ми се стори толкова заинтригуван от мен онзи ден в Миствард.

— Повярвай ми, беше — измърмори Гавриел.

Елин вдигна вежда. Фенрис се взираше в Гавриел по начин, който вещаеше бавна смърт.

Роуан обясни:

— Фенрис… изяви желание да те обучава, когато Майев ни каза, че ще идваш във Вендлин.

Така значи. Интересно.

— Защо?

Роуан отвори уста, но Фенрис му отне думата.

— Защото така щях да се измъкна от Доранел. Пък и най-вероятно с мен щеше да се забавляваш много повече. Знам какъв дръвник е Белотрън в обучението.

— По цял ден щяхте да киснете на оня покрив във Варес и да се пропиете до смърт — додаде Роуан. — А що се отнася до методите ми на обучение… На тях дължиш живота си, момченце.

Фенрис врътна очи. Значи, беше по-млад от останалите. Стар по човешките стандарти, но наистина го усещаше по-млад по елфическите. По-див.

— Като се заприказвахме за Варес… — подхвана Елин със студена насмешка в гласа. — И Доранел…

— Предупреждавам те — обади се тихо Гавриел, — че не знаем почти нищо за плановете на Майев, а кръвната клетва ни пречи да разкрием дори малкото, с което разполагаме.

— Как го прави? — попита безцеремонно Елин. — С Роуан не е така… Сам решава дали да се подчини на заповедите ми, дори на маловажните. Единствено ако дръпна връзката помежду ни, успявам да го… подчиня на волята си. Или по-скоро да го тласна в дадена посока.

— С нея е различно — отвърна кротко Гавриел. — Всичко зависи от това пред какъв господар полагаш клетвата. Вие двамата сте я положили с любов в сърцата си. Ти не си имала желание да го притежаваш и командваш.

Елин опита да не изтръпне от истинността в тази дума — любов. Онзи ден… когато Роуан я погледна в очите, пиейки кръвта й… тя започна да осъзнава какво има помежду им. Чувството беше толкова могъщо, че не можеше да се опише на никой език… Не обикновено приятелство, а нещо родено и подсилено от него.

— Майев — добави Фенрис — предлага клетвата точно с тази идея. Затова връзката се ражда от порива да й се подчиниш на всяка цена. Даде ли ни заповед, изпълняваме я. Каквато и да е тя.

В очите му танцуваха сенки, които провокираха пръстите на Елин да се свият в юмруци. Фактът, че Майев чувстваше нужда да ги вкарва насила в леглото си… Роуан й беше обяснил, че кръвната им връзка, макар и далечна, беше достатъчна причина Майев да не заламти и по него, но останалите…

— И не можете да й се опълчите?

— В никакъв случай. Ако опитаме, магията, която ни свързва с нея, ще ни убие — обясни Фенрис. Елин се зачуди дали бе опитвал. И колко пъти. Той килна глава настрани като вълк. — Защо се интересуваш?

Защото, ако Майев е способна да си присвои живота на Едион заради кръвната му линия, ще съм напълно безсилна да му помогна.

Елин сви рамене.

— Защото ме накарахте да се отклоня от темата.

Тя му изпрати онази малка усмивчица, с която неизменно подлудяваше Роуан и Едион — и да, май това беше сигурният начин да вбесиш всеки елф, защото по невъобразимо съвършеното лице на Фенрис пробяга дива ярост.

Елин зачопли ноктите си.

— Знам, че вие двамата сте стари и отдавна е трябвало да бъдете по креватите, ето защо ще съм кратка: армадата на Майев плава към Ейлве. С вас вече сме съюзници. Но пътят ми може да ме отведе към директен конфликт с флотата й, може би и със самата нея, независимо дали го искам, или не.

Роуан се беше напрегнал леко, но колкото и да й се щеше да надникне към него, да прочете какво бе предизвикало тази реакция, знаеше, че останалите ще го изтълкуват като проява на слабост.

Фенрис извърна поглед към Роуан сякаш по навик.

— Струва ми се, че по-важният въпрос е дали Майев отива да се съюзи с Ераван. Не е изключено.

— Информационната й мрежа… нашата информационна мрежа е твърде широка — намеси се Роуан. — Несъмнено вече знае, че имперската флота е строена в Залива на Оро.

Елин се чудеше колко ли често на елфическия й принц му се налагаше да поправя наум собствените си думи. Наш, неин… Питаше се дали понякога му липсваха двамата елфи, стоящи пред тях.

— Може да е тръгнала да пресече пътя й — предположи Гавриел. — Да разбие флотата на Морат като доказателство за намерението си да ти помогне, а после… да те включи в плановете си.

Елин изцъка с език.

— Колкото и елфически воини да има на корабите си, не би рискувала толкова катастрофални загуби само за да си върне благоволението ми.

Въпреки че Елин на драго сърце щеше да приеме всяко предложение за помощ от страна на Майев, рисковано или не.

Фенрис се усмихна мрачно.

— О, загубата на елфически животи не я притеснява. По-скоро би подсилила вълнението й.

— Внимавай какво приказваш — предупреди го Гавриел.

Богове, звучеше почти като Едион с този тон.

— Да оставим тази тема — продължи Елин. — Вие двамата сте наясно какво ни чака с Ераван; знаете какво искаше от мен Майев в Доранел. На каква мисия е тръгнал Лоркан. — Лицата им бяха възвърнали воинското си спокойствие и дори не потрепнаха, когато тя попита: — Давала ли ви е заповед да вземете ключовете от Лоркан? И пръстена? Или иска само главата му?

— Ако кажем, че ни е дала заповед да вземем всичко — провлечи Фенрис, опирайки ръце зад себе си на леглото, — ще ни убиеш ли, Огнена наследницо?

— Зависи колко ползотворно е съюзничеството ни — рече лаконично Елин.

Тежестта, увиснала между гърдите й под ризата, затътна сякаш в отговор.

— Ролф има оръжия — каза тихо Гавриел. — Или поне чака да ги получи.

— И какво ще ми струва тази новина?

Гавриел не прояви безразсъдното да попита за Едион. Вместо това просто каза:

— Наричат се огнени пики. Алхимиците от южния континент са ги изобретили за техните териториални войни. Не знаем друго, освен че съоръжението може да се ползва от един човек, и то с унищожителен ефект.

А като се имаше предвид, че магьосниците, оцелели след гоненията на Адарлан, още не си бяха припомнили как се използват току-що възвърнатите им дарби…

Но нямаше да е сама. Нямаше единствена да сее огън по бойното поле.

Ако обаче Ролф й отстъпеше армадата си… Ако направеше онова, към което съвсем, съвсем внимателно го насочваше… Контактът с южния континент щеше да отнеме месеци, а не разполагаха с толкова време. Но ако Ролф вече беше поръчал оръжията… Елин кимна на Роуан и двамата се отблъснаха едновременно от стената.

— Това ли е? — попита Фенрис. — И какво, ще ни просветлиш ли какво възнамеряваш да сториш с тази информация, или ще сме и твои слуги?

— Вие не вярвате на мен: аз не вярвам на вас — отвърна Елин. — Така е по-лесно. — Тя отвори прозореца с лакът. — И все пак ви благодаря за сведенията.

Фенрис вдигна вежди достатъчно високо, та Елин да се зачуди дали Майев не бе произнасяла същите думи пред него. И най-откровено й се прииска да беше изпепелила леля си онзи ден в Доранел.

Двамата с Роуан отново запрескачаха по покривите на градчето, чиито древни керемиди още бяха хлъзгави от дъжда.

Когато „Океанската роза“ заблещука като светло бижу на следващата пресечка, Елин спря в сянката на един комин и прошепна:

— Няма място за грешки.

Роуан сложи ръка на рамото й.

— Знам. Ще се справим.

Очите й горяха.

— Играем игра срещу двама монарси, управлявали и съзаклятничели още преди раждането на повечето кралства. — И дори за нея шансът да ги надхитри, да ги победи в собствената им игра… — Като виждам как е впила нокти в кадъра ти Майев… Миналата пролет беше на косъм да ни раздели. На косъм.

Роуан погали с палец устните й.

— Дори да ме беше поробила, щях да се боря с нея. Всеки ден, всеки час, с всяка глътка въздух. — Той я целуна нежно и пророни до устните й: — До края на живота си бих се борил, за да се върна при теб. Разбрах го в момента, в който излезе от валгския мрак и ми се усмихна през пламъците си.

Тя преглътна буцата в гърлото си и повдигна вежда.

— Бил си готов да го направиш преди всичко това? Та аз още не съм го била заслужила.

Мрачен хумор и нещо по-дълбоко затанцува в очите му.

— Онова, което изпитах към теб в Доранел, и сегашните ми чувства са напълно еднакви. Просто не вярвах, че ще мога да сторя нещо по въпроса.

Елин знаеше защо има нужда да го чуе — той също знаеше. Думите на Дароу и Ролф се въртяха в главата й като безкраен хор от горчиви заплахи. Въпреки това му се подсмихна.

— Тогава извърши каквото трябва, принце.

Роуан се засмя гърлено и без да каже нито дума повече, превзе устата й и я бутна назад към грохналия комин. Тя се отвори за него и езикът му нахлу с целенасочени, лениви движения.

О, богове — ето това… това я караше да обезумее — този огън помежду им.

Можеха да изпепелят целия свят с него. Той беше неин тя — негова, и се бяха открили през векове на кръвопролития и загуби, през океани и кралства, и войни.

Роуан се откъсна задъхано от нея и прошепна до устните й:

— Дори когато си в друго кралство, Елин, огънят ти продължава да гори в кръвта ми, в устата ми.

Тя простена тихо и изви тяло към неговото, а Роуан плъзна ръка по задните й части, без да го е грижа дали някой ще ги види от улиците под тях.

— Каза, че първия път нямало да ме обладаеш до някой дънер — промълви тя, докато ръцете й пълзяха по раменете му, по изваяните му гърди. — Какво ще кажеш за комин?

Роуан отново се засмя и захапа нежно долната й устна.

— Не мога да си спомня защо ми липсваше толкова.

Елин се изкиска, но той светкавично заглуши звука с дълбоката си целувка под лунната светлина.