Сара Дж. Маас
Империя на бури (26)

24

„Ветропей“ отплава от Илиум призори; екипажът и капитанът му дори не подозираха, че двамата закачулени, които бяха придружавани от опитомения си сокол и бяха платиха със златни монети, нямаха намерение да пътуват чак до Лериба. Не личеше да са се досетили, че въпросните бяха генералът и кралицата, освободили града им миналата нощ.

Пътешествието по крайбрежието на континента се смяташе за сравнително лесно, макар че Елин очакваше именно това твърдение да им гарантира тежко пътуване. Все пак не биваше да забравят малката подробност, че им предстоеше да минат през адарлански води, и то в близост до Рифтхолд. Ако вещиците патрулираха навътре в морето…

Не че имаха друг избор, при положение че Ераван беше разгърнал мрежата си по целия континент, както и че заплахата му да залови Роуан и Дориан още бучеше в съзнанието й в ритъм с пулсиращата тъмна синина върху гърдите й… точно над сърцето.

Застанала на палубата, докато изгряващото слънце багреше тюркоазения залив на Илиум в златисто и розово, Елин се питаше дали следващия път, когато зърнеше тези води, щяха да са червени. Питаше се още колко ли време адарланската войска ще остане от тяхната страна на границата.

Едион се появи до рамото й, приключил третия си оглед на кораба.

— Всичко изглежда спокойно.

— Лизандра вече каза, че няма опасност.

От върха на главната мачта соколовите очи на хамелеонката не пропускаха нищо.

Едион сбърчи чело.

— Знаеш ли, хубаво е вие, дамите, да оставяте по малко работа и на нас.

Елин вдигна вежда.

— И какво ще му е забавното на това.

Наясно беше обаче, че тепърва ще спорят по този въпрос. Не бе свикнала да позволява на други — на Едион — да се борят вместо нея. Достатъчно й беше случилото се в Рифтхолд, страхът, че онези пръстени и нашийници могат да ги поробят, ала онова, което Ераван бе причинил на надзирателя… и то просто за експеримент.

Елин надникна към шетащите моряци, сдържайки командата си да побързат. Всяка минута закъснение навярно даваше преднина на Ераван, устремен към Роуан и Дориан. Беше само въпрос на време да получи сведения за местонахождението им. Тя потупа с крак по дъсчения под на палубата.

Люшкащият се по спокойните вълни кораб й отвърна с ехо. Открай време обичаше мириса на морето, чувството, което й носеше. Сега обаче… дори плисъкът на вълните сякаш й напяваше: „Побързай, побързай“.

— Кралят на Адарлан и Перингтън ме държаха в ръцете си години наред — подхвана Едион. Гласът му беше толкова напрегнат, че Елин откъсна поглед от морето и се обърна към него. Беше стиснал дървения парапет и белезите по ръцете му изпъкваха на фона на слънчевия загар на кожата му. — Срещахме се в Терасен, в Адарлан. Тикна ме в проклетата си тъмница, дявол да го вземе. Но не ми причини такова нещо. Предложи ми пръстена, но дори не забеляза, че вместо него носех фалшив. Защо не отвори моя гръден кош и не се всели в мен? Знаел е, безспорно е знаел, че ще ми се притечеш на помощ.

— Кралят е бранил Дориан колкото време е могъл; сигурно е сторил същата добрина и за теб. Навярно е знаел, че ако те загубя, просто ще оставя света да върви по дяволите, а него няма да освободя от гняв.

— Прав ли е бил?

Хората, които обичаш, са просто оръжия и един ден ще ги използват срещу теб, беше й казал веднъж Роуан.

— Не пилей енергия в тревоги по миналото — посъветва тя Едион, съзнавайки, че не отговаря на въпроса му.

Без да я погледне, той пророни:

— Знам какво ти се е случило в Ендовиер, Елин, но като видях надзирателя, като чух как говори… — Гръклянът му подскочи. — Бях толкова близо до солните мини. Онази година с Гибелния легион лагерувахме цели три месеца точно до границата.

Тя извърна глава към него.

— Няма да тръгваме по този път. Ераван неслучайно изпрати онзи мъж точно с тази цел. Познава миналото ми… държи да разбера, че го познава и ще го впрегне срещу мен. Срещу нас. Ако се наложи, ще използва всичките ни близки.

Едион въздъхна.

— Щеше ли да ми кажеш какво се е случило снощи, ако не бях с теб?

— Не знам. Сигурна съм, че си щял да се събудиш в мига, в който го нападнах със силата си.

Той изсумтя.

— Няма как да остане незабелязана.

Писъците на чайките, кръжащи над главите им, изпълниха спусналата се тишина. Независимо от решимостта си да не говорят за миналото, Елин промълви плахо:

— Дароу каза, че си се сражавал в Тералис.

От седмици се канеше да го разпита за това, но все не събираше смелост.

Едион потопи поглед в разпенените води.

— Беше отдавна.

Тя преглътна, за да облекчи паренето в гърлото си.

— Бил си едва на четиринайсет.

— Така е.

Той стисна челюсти. Елин си представяше касапницата. И ужаса на едно момче — не само от боя и убийствата, но и от това, че близките му са падали мъртви край него. Един по един.

— Съжалявам — прошепна тя. — Съжалявам, че си преживял такова нещо.

Едион се обърна към нея. Обичайната му самонадеяност се беше изпарила от лицето му.

— Тералис е бойното поле, което най-често виждам в кошмарите си. — Той зачопли с нокът една грапавина по парапета. — Дароу се постара да ме измъкне от най-големите кръвопролития, но нещата загрубяха. Нямаше къде да се скрия.

Не й беше казвал, че Дароу е опитал да го защити. Тя сложи ръка върху неговата и я стисна.

— Съжалявам — повтори и не посмя да го разпитва повече.

Той повдигна рамо.

— Бях орисан да стана воин дълго преди това.

Наистина не можеше да си го представи без меча и щита, които и сега лежаха на гърба му. И не можеше да реши дали това е за добро.

Помежду им пак се възцари тишина — тежка, вехта и изтощена.

— Не го виня — пророни Елин накрая. — Не виня Дароу, задето препречи пътя ми към Терасен. И аз щях да постъпя така, ако бях на негово място.

Едион свъси вежди.

— Нали щеше да се съпротивляваш на декрета му.

— И ще го сторя — закле се тя. — Но… разбирам защо е взел такова решение.

Едион я погледа за миг, преди да кимне. Тържествено кимване на един войник към друг.

Тя докосна амулета под дрехите си. Древната му, другосветска сила се отри в нея и по гръбнака й пробяга тръпка. Намери Ключалката.

За щастие, Заливът на Черепа им беше на път към Каменните блата на Ейлве.

И за още по-голямо щастие, господарят му притежаваше магическа карта, татуирана върху ръцете му. Карта, разкриваща врагове, бури и скрити съкровища. Карта, с чиято помощ се откриваха неща, нежелаещи да бъдат открити.

Елин пусна амулета и опря двете си ръце върху парапета, оглеждайки белезите върху всяка от дланите си. Толкова много обещания и клетви. Добре че доста хора й дължаха услуги.

Замисли се какви ли отговори и обети я чакаха в Залива на Черепа.

Ако изобщо стигнеха там преди Ераван.