Сара Дж. Маас
Империя на бури (64)

62

Манон беше будна, когато Дориан влетя в стаята й час преди съмване. Без да обърне внимание на развързаната й риза, на пищните й гърди, които бе вкусил едва предишния ден, той заповяда:

— Облечи се и ела с мен.

За щастие, вещицата се подчини. Макар и главно от любопитство.

Като стигна до стаята на Елин, реши да почука — нищо чудно кралицата и Роуан да се възползваха от последните си часове заедно. Но намериха Елин на крака и облечена, а принца го нямаше. Тя погледна Дориан и попита:

— Какво има?

Без да отвърне, той поведе двете жени надолу към багажното отделение. Горните нива на кораба вече кипяха от военни приготовления.

По време на планирането и подготовките от изминалия ден беше размишлявал върху предупреждението, което Манон му беше отправила, след като накара кръвта му да запее от наслада.

Освен ако не искаш да разбереш още кои части от тялото ми са железни, аз решавам кога да ме докоснеш отново.

Думите й се бяха закачили на някой остър ъгъл в паметта му. Цяла нощ ги беше обмислял, будувайки в леглото си, докато се спускаше в още непопълнените си запаси от магия. А когато светлината започна да се променя…

Дориан свали чаршафа от вещерското огледало, внимателно подпряно на стената. Ключалката — или каквото друго беше. В смътното отражение зърна как двете кралици бърчеха чела зад гърба му.

Манон извади железните си нокти.

— На твое място бих внимавала с това нещо.

— Оценявам загрижеността ти — рече той, посрещайки златните й очи в огледалото. Тя не отвърна на усмивката му. Нито пък Елин. Дориан въздъхна. — Не мисля, че това вещерско огледало има каквато и да било сила. Не и осезаема, груба. Смятам, че силата му е познанието.

Елин го доближи с почти беззвучни стъпки.

— Казаха ми, че с Ключалката ще мога да върна трите ключа в портата им. Допускаш, че огледалото знае как?

Той просто кимна и опита да не се засяга от скептичната гримаса по лицето й.

Елин заусуква с пръсти един висящ конец от жакета си.

— Но какво общо има Ключалката огледало с армадата, която диша във врата ни?

Дориан едва се сдържа да не врътне очи.

— Има общо с думите на Деанна. Ами ако Ключалката не съществува само за да обедини ключовете с портата им, но и за да осигури безопасен контрол върху тях?

Елин свъси вежди към огледалото.

— Значи, предлагаш да извлачим това чудо на палубата и с негова помощ да взривим флота на Майев с двата ключа, които имаме?

Той си пое успокоителна глътка въздух, умолявайки боговете да го дарят с търпение.

— Казах, че според мен силата на това огледало е познанието. Мисля, че ще ти покаже как да овладееш безопасно тази на ключовете. За да се върнеш тук и да ги използваш без последици.

Тя примигна бавно насреща му.

— Как така „да се върнеш тук“?

Манон отговори вместо него, пристъпвайки по-близо.

— Това е пътническо огледало.

Дориан кимна.

— Замисли се върху думите на Деанна: Огън и желязо, сплетени ведно, отговори ще открият в древното сребро. Само стъпка ще й е нужна. — Той посочи огледалото. — Влез в среброто… и открий отговорите.

Манон изцъка с език.

— И предполагам, че ние двете сме огън и желязо.

Елин скръсти ръце.

Дориан стрелна самодоволен поглед към кралицата на Терасен.

— За твое сведение, не само ти можеш да намираш решения.

Елин го изгледа кръвнишки.

— Нямаме време за догадки. Твърде много неща могат да се объркат.

— Не ти остава много магия — парира я Дориан и махна с ръка към вещерското огледало. — А можете да влезете и излезете от огледалото преди съмване. И да използвате наученото, за да изпратите ясно послание на Майев.

— Мога да се бия със стомана, без да рискувам толкова и да губя времето си.

— Можеш да предотвратиш битката и загубата на живот от двете страни. — Той добави внимателно: — Времето ни вече изтече, Елин.

Тюркоазените й очи го гледаха спокойно — макар и с малко яд, задето пръв беше разгадал загадката, ала нещо просветна в тях.

— Знам — отвърна накрая. — Надявах се… — Тя поклати глава. — Времето ни свърши… — Пророни сякаш в отговор и надникна към огледалото, сетне и към Манон. Накрая въздъхна. — Не такъв беше планът ми.

— Знам — увери я Дориан с половинчата усмивка. — Затова и не ти харесва.

Преди Елин да е отхапала главата му, Манон попита:

— Но къде ще ни отведе огледалото?

Елин стисна челюсти.

— Да се надяваме, че няма да е в Морат.

Дориан се напрегна. Дали пък този план…

— Символът принадлежи и на двете ни — рече Манон, оглеждайки Окото на Елена, гравирано в среброто. — И ако огледалото те отведе в Морат, ще ти е необходим някой, който знае как да се измъкне оттам.

Откъм стълбите в дъното на багажното отделение се чуха стъпки. Дориан се извърна към тях, но Елин просто изсумтя на Манон и доближи огледалото.

— Тогава ще се видим от другата страна, вещице.

Златната глава на Едион се появи измежду сандъците.

— Какво, по дяволите…

Лекото кимване на Елин като че ли беше единствения знак, от който се нуждаеше Манон. Тя сложи ръка върху нейната.

Златните й очи срещнаха тези на Дориан за миг и той отвори уста да изрече думите, извиращи от пустото поле в гърдите му.

Но Елин и Манон долепиха сключените си ръце към вехтото стъкло.

А щом двете изчезнаха, смаяният вик на Едион прокънтя из търбуха на кораба.