Сара Дж. Маас
Империя на бури (29)

27

Дориан не смееше да помръдне, а Ролф изръмжа:

— Предупредих те, Селена Сардотиен, че ако отново стъпиш на моя територия, ще платиш с живота си.

— Е — отвърна Елин, сваляйки ръце от тила си, но не и краката си от бюрото му, — какво ще му е забавното на това?

Роуан беше застинал като мъртвец до него. Усмивката на Елин придоби котешка коварност и тя най-сетне спусна краката си на пода. След това плъзна изучаващо ръце по гладката повърхност на бюрото, сякаш беше изложбен кон. И кимна на Дориан.

— Привет, Ваше Величество.

— Здравей, Селена — отвърна й колкото можа по-спокойно, съзнавайки, че двамата елфи зад него чуваха бушуващото му сърце.

Ролф завъртя глава към него.

Защото на онова бюро седеше Селена — поради една или друга причина Селена Сардотиен бе дошла на острова.

Тя посочи с брадичка към Ролф.

— Имал си и по-добри дни, но като се има предвид, че половината ти флота те изостави, бих казала, че изглеждаш сносно.

— Стани от стола ми! — нареди с опасно тих глас Ролф.

Елин не се подчини. Просто огледа похотливо Роуан от глава до пети. Неговото изражение остана непроницаемо, но очите му се впиваха в нея… почти сияещи.

— Теб не те познавам. Но ми се иска — рече му Елин с притаена усмивка.

Устните на Роуан също се извиха в усмивка.

— За жалост, не съм свободен.

— Наистина жалко — коментира Елин и килна глава към купата с дребни смарагди върху бюрото на Ролф, която току-що бе забелязала.

Не го прави, не го…

Тя грабна смарагдите в шепата си и ги поразрови с пръст, надничайки към Роуан изпод мигли.

— Трябва да е невиждана, ослепителна красавица, за да те направи толкова верен.

Боговете да са им на помощ! Дориан можеше да се закълне, че Фенрис се покашля зад него.

Елин започна да хвърля смарагдите в металната купа, сякаш бяха късчета мед, и зелените камъчета задрънчаха в тихата стая.

— Трябва да е умна — дрън — и очарователна — дрън, — и много, много даровита. — Дрън-дрън-дрън издрънчаваха смарагдите един по един. Тя огледа четирите, останали в дланта й. — Трябва да е най-прекрасният човек на земята.

Още едно покашляне иззад него, дошло от Гавриел този път. Елин обаче гледаше единствено към Роуан, когато воинът каза:

— Такава е. И много повече.

— Хмммм — проточи Елин, въртейки смарагдите в белязаната си длан със завидна ловкост.

— Какво. Правиш. Тук?! — изръмжа Ролф.

Елин изсипа смарагдите в металната купа.

— Така ли се общува със стар приятел?

Ролф да подскочи гневно към бюрото и Роуан едва се възпря да не скочи към пиратския лорд опря ръце върху дървения му плот.

— Доколкото разбрах, господарят ти е мъртъв, а ти си продала Гилдията на подчинените му. Вече си свободна жена. Каква работа имаш в моя град?

Елин посрещна морскозеления му поглед с такава арогантност, че Дориан се зачуди дали се е родила с нея, или я е възпитала у себе си с много житейски опит, кръв и приключения.

— Назрява война, Ролф. Нямам ли право да претегля възможностите си? Исках да проверя какви са твоите планове.

Ролф надникна през широкото си рамо към Дориан.

— Според слуховете е била твой шампион миналата есен. Искаш ли да се справиш с нея?

Дориан отвърна с равен тон:

— Скоро ще установиш, Ролф, че никой не се справя със Селена Сардотиен. Просто се бори да оцелее покрай нея.

Елин бързо го дари с ярка усмивка. Ролф врътна очи и се обърна към кралицата асасин.

— Е, какъв е планът тогава? Сключила си сделка, за да се измъкнеш от Ендовиер, станала си шампион на краля, а след смъртта му търсиш печалба другаде, така ли?

Дориан опита да прикрие смущението си. Баща му беше мъртъв — собственоръчно го беше убил.

— Познаваш вкусовете ми — отвърна Елин. — Въпреки че се сдобих с богатствата на Аробин и продадох Гилдията му… войната може да донесе солидна печалба на добрия предприемач.

— А къде е шестнайсетгодишната самодоволна хлапачка, която разби шест от корабите ми, открадна два от тях и унищожи града ми заради някакви си двеста роби?

Сянката, която пробяга през очите на Елин, накара Дориан да изтръпне.

— Прекараш ли една година в Ендовиер, Ролф, бързо се научаваш на друга игра.

— Казах ти — продължаваше да кипи от потискана жлъч Ролф, — че един ден ще платиш за дързостта си.

Усмивката на Елин стана смъртоносна.

— Наистина си платих. Аробин Хамел също.

Ролф примигна — само веднъж — и изпъна гръб.

— Махни се от стола ми. И върни смарагда, който пъхна в ръкава си.

Елин изсумтя и с ловко движение смарагдът — четвъртият, който Дориан бе забравил — се появи между пръстите й.

— Добре. Поне зрението не те е предало на преклонната ти възраст.

— Другият също — просъска Ролф през стиснати зъби.

Елин се ухили отново. После се облегна назад в стола, отметна глава и изплю скъпоценния камък, който някак бе укрила под езика си. Дориан проследи как прелита в дъга през въздуха.

Издрънчаването му в металната купа беше единственият звук в стаята.

Дориан надникна към Роуан, ала за негова изненада, в очите на принца блестеше задоволство — задоволство, гордост и огнен копнеж. Той побърза да извърне поглед.

Елин заяви на пиратския лорд:

— Имам два въпроса към теб.

Ролф стрелна ръка към рапирата си.

— Не си в позиция да задаваш въпроси, мътните те взели!

— Така ли? Забравяш, че преди две години и половина ти дадох едно обещание. И ти го подписа.

Ролф оголи зъби.

Елин опря брадичка на юмрука си.

— Случайно ти или някой от екипажа ти да е купувал, продавал или превозвал роби от онзи… злочест ден?

— Не.

Тя кимна удовлетворено.

— А подсигуряваш ли им убежище на острова си?

— Не съм го превърнал в цел на живота си, но когато пристигат, да, приютяваме ги.

С всяка следваща дума напрежението в гласа му нарастваше — обтегната пружина, която всеки момент щеше да изскочи напред и да се увие около гърлото на кралицата. Дориан се молеше капитанът да не е толкова глупав, че да извади рапирата си срещу нея. Не и докато Роуан следеше всяко негово движение.

— Чудничко — похвали го Елин. — Умно постъпваш, че не ме лъжеш. Понеже тази сутрин, като пристигнах, реших да огледам складовете ти и да разпитам по пазарите. После дойдох тук… — Тя прокара ръце по документите и тефтерите върху бюрото му. — За да прегледам счетоводните ти книги. — Спусна пръст по една страница, изпълнена с колонки и цифри. — Текстил, подправки, порцеланови сервизи, ориз от южния континент и разни контрабандни стоки, но… нито един роб. Да ти призная, впечатлена съм. Както от това, че държиш на думата си, така и от старателното ти счетоводство.

Той изръмжа тихо.

— Имаш ли представа колко ми струва спектакълът ти?

Елин впери поглед в един пергамент на стената, в който бяха забити кинжали, мечове и дори ножици — очевидно мишената на Ролф.

— Е, не си платих сметката в бара… — коментира страницата тя, която наистина беше списък със задължения… и свещени богове, какъв списък само!

Ролф се обърна към Роуан, Фенрис и Гавриел.

— Искате подкрепата ми във войната? Ще ви кажа каква е цената. Убийте я. Още сега. И корабите и хората ми са ваши.

Тъмните очи на Фенрис просветнаха, но не заради предложението на Ролф, а защото Елин стана на крака. Черните й дрехи бяха измачкани и изцапани от дългия път, но златистата й коса сияеше дори на сивкавата светлина. Даже в стая, пълна с професионални убийци, кралицата имаше лъвско присъствие.

— О, не смятам, че биха посмели — заяви тя. — Нито пък че биха могли.

Ролф се извърна към нея.

— Уверявам те, че уменията ти не струват пред тези на елфическите воини.

 

Тя посочи един от спадовете пред бюрото.

— Няма да е зле да седнеш.

— Веднага стани от…

Елин подсвирна.

— Позволи ми да ти представя капитан Ролф, несравнимата, прелестна и абсолютно безупречна кралица на Терасен.

Дориан сбърчи чело. Но се чуха стъпки и…

Елфите се обърнаха към вратата, откъдето наистина влезе Елин Галантиус, облечена в тъмнозелена туника, също толкова измачкана и изцапана, с разпуснати златни коси и тюркоазенозлатисти очи, които сякаш се смееха, като мина покрай стъписания Ролф и приседна на страничната облегалка на любимия му стол… до Елин.

Дориан не можеше да познае коя е истинската — не и без елфическо обоняние.

— Що за… що за дяволия е това? — изсъска Ролф и отстъпи крачка назад.

Елин и Елин се спогледаха. Онази в черно се усмихна широко на новодошлата.

— О, направо си приказна!

Облечената в зелено се усмихна, но макар и самодоволна, макар и леко пакостлива… нейната усмивка беше някак по-мека, изписана бе върху устни, които навярно не бяха толкова склонни към ръмжене и зъбене, нито към безсрамни, дръзки приказки. Ясно — Лизандра.

Двете кралици се обърнаха към Ролф.

Елин Галантиус нямаше близначка — изръмжа той с ръка на меча си.

Елин носеше черните дрехи — истинската Елин, която беше с тях още от самото начало — врътна очи.

— Ох, Ролф. Разваляш ми забавата. Естествено, че нямам близначка.

Тя кимна към Лизандра и плътта на хамелеонката засия и сякаш се разтопи — косата й се превърна в тежък кестеняв водопад, кожата й придоби слънчев загар, а вирнатите й в ъгълчетата очи станаха поразително зелени.

Ролф извика уплашено и залитна назад, но Фенрис го задържа с ръка на рамото, пристъпвайки напред с изцъклени от удивление очи.

— Хамелеон — пророни воинът.

Елин и Лизандра впериха в него равнодушни погледи, които биха накарали обикновен човек да побегне от страх.

Дори вечно спокойното лице на Гавриел бе провиснало от почуда при вида на хамелеонката. Той преглътна и татуировките по врата му подскочиха. Бащата на Едион. А ако той придружаваше Елин…

— Колкото и да съм изненадана, че целият кадър е налице — подхвана Елин, — ще ви помоля да потвърдите на Негово Пиратско Величество, че съм тази, за която се представям, за да можем да продължим с по-належащите въпроси.

Лицето на Ролф побеля от гняв, щом осъзна, че всички останали са знаели кой стои пред тях.

— Това е Елин Галантиус — обяви Дориан. — И Селена Сардотиен.

Ролф обаче се обърна за потвърждение към Фенрис и Гавриел, външните лица. Гавриел кимна, Фенрис, приковал очи в кралицата, каза:

— Онази, за която се представя, тя е.

Ролф надникна към Елин, ала кралицата беше вдигнала свъсен поглед към Лизандра, която й подаваше запечатан с восък свитък.

— Подстригала си се.

— Ти пробвай да изкараш повече от ден с такава дълга коса — отвърна Лизандра, докосвайки тъмните кичури, които вече стигаха едва до ключиците й.

Ролф ги зяпаше недоумяващо. Елин се усмихна на приятелката си и обърна лице към пиратския лорд.

— И така, Ролф — провлачи кралицата, подхвърляйки свитъка от ръка в ръка, — да обсъдим защо отказваш да подкрепиш каузата ми.