Сара Дж. Маас
Империя на бури (24)

22

Дориан не видя как елфическият принц хвърля ножа си, а само как острието му се вклинява в дървената стена и дръжката му се клати наляво-надясно от сблъсъка.

Тъмноокият елф с бронзова кожа обаче — толкова красив, че Дориан примигна насреща му — просто се подсмихна на оръжието, треперещо до главата му.

— Явно си бил също толкова непохватен и докато си подстригвал косата си.

Вторият елф — смугъл, с карамелени очи и спокойна осанка — вдигна широките си, татуирани ръце.

— Роуан, свали оръжията. Не сме дошли за теб.

И наистина — в ръцете на Роуан се бяха появили още оръжия. Дориан дори не го беше чул да става на крака, камо ли да вади меча и изящната си брадва.

Магията се гърчеше във вените му, докато оглеждаше двамата непознати. Кои сте вие? пееше тя.

По време на самотното им пътешествие с Роуан беше свикнал със зашеметяващата бездна от мощ на принца, но тримата елфи заедно — древни, могъщи и първични… Образуваха същински водовъртеж от сила. Можеха да опустошат острова, без дори да се напрегнат. Стана му чудно дали Ролф го съзнаваше.

Пиратският лорд каза сухо:

— Да разбирам ли, че се познавате?

Сериозният, златоок елф кимна. Светлите му одежди наподобяваха предпочитаните от Роуан: много слоеве лек плат, удобен за битки. Плетеница от черни татуировки обгръщаше мускулестия му врат. Стомахът на Дориан се преобърна. От разстояние изглеждаше като черен нашийник.

— Гавриел и Фенрис някога… работеха с мен — обясни през стегнато гърло Роуан.

Морскозелените очи на Ролф ги обходиха пресметливо.

Фенрис и Гавриел. Дориан знаеше тези имена. Роуан ги беше споменавал по време на пътуването им дотук… Членове на кадъра му.

Принцът воин се обърна към Дориан.

— И двамата са положили кръвна клетва пред Майев. Също като мен.

Тоест бяха дошли по нейно нареждане. А щом Майев изпращаше не един, а двама от лейтенантите си на този континент, и то при положение че Лоркан вече беше тук…

Прибирайки оръжията си, Роуан процеди през зъби:

— Каква работа имате с Ролф?

Дориан освободи хватката си около магията в себе си. Тя полетя към недрата му като изпусната копринена панделка.

Ролф махна с ръка към двамата елфи.

— Те носят новината, която ви обещах… и други неща.

— И тъкмо сядахме да обядваме — обяви Фенрис с танцуващи тъмни очи. — Ще се присъедините ли?

Без да дочака отговора им, той излезе от кабинета с приведена глава и пое по коридора.

Татуираният — Гавриел — въздъхна тихо.

— Дълга история е, Роуан, и двамата с краля на Адарлан — той стрелна карамелените си очи към него — трябва да я чуете. — После махна с ръка към коридора и заяви с каменно изражение: — Знаеш колко е свадлив Фенрис на празен стомах.

— Чух те — обади се дълбок мъжки глас откъм коридора.

Дориан сдържа усмивката си, наблюдавайки реакцията на Роуан. Елфическият принц само кимна на Гавриел в безмълвна заповед да води.

Никой от тях — дори Ролф — не проговори, докато слизаха по стълбището към главното помещение на пивницата. Сервитьорката я нямаше и единствено лъснатите чаши зад тезгяха загатваха, че скоро е била там. Фенрис ги чакаше на една от масите в дъното, тъпчейки се лакомо с нещо, което миришеше на рибена яхния.

Гавриел седна до воина, разливайки малко от почти пълната си купа, когато бутна масата с тяло, а щом Роуан спря на средата на стаята, се обърна към него и му каза:

— Водите ли… — Елфът замълча, сякаш претегляше думите си и евентуалната реакция на принца, ако поставеше въпроса си неправилно. Дориан разбра защо още в следващия момент. — С вас ли е Елин Галантиус?

Дориан не бе сигурен накъде да гледа: към воините на масата, към Роуан до себе си или към Ролф, облегнат на стълбищния парапет с вдигнати вежди, в пълно неведение, че кралицата беше най-върлият му враг.

Роуан поклати глава с едно бързо, отривисто движение.

— Кралицата ми не ни придружава.

Фенрис също вирна вежди, но продължи да се тъпче с яхния. Разкопчаният му сив жакет и острото деколте на бялата му риза под него разкриваха мускулести бронзови гърди. Реверите на жакета бяха украсени със златиста бродерия — единствения белег на заможност сред тях.

Дориан не знаеше какво се бе случило с кадъра на Роуан през пролетта, но изглежда, че не се бяха разделили с добро. Поне в очите на Роуан.

Гавриел стана да им придърпа два стола — най-близо до изхода, забеляза Дориан. Явно той беше умиротворителят в кадъра им.

Роуан не пристъпи към тях. Лесно се забравяше, че принцът векове наред бе общувал с чужди дворове — ходил бе на война и се беше завръщал от нея. С воините, стоящи пред тях.

Роуан обаче не си направи труда да е дипломатичен.

— Кажи ми вече проклетата новина.

Фенрис и Гавриел се спогледаха. Първият просто врътна очи и посочи с лъжица Гавриел, давайки му думата.

— Армадата на Майев плава към този континент.

Дориан се радваше, че стомахът му е празен.

Роуан попита дрезгаво:

— С Морат ли се е съюзила кучката? — После стрелна леден поглед към Ролф. — А може би ти си се съюзил с нея?

— Не — отрече с равен тон Гавриел.

Ролф сви рамене със завидно спокойствие.

— Казах ви, не искам да участвам в тази война.

— Майев не е от онези, които са готови да споделят господството си — намеси се кротко Гавриел. — Но преди да заминем, подготвяше армадата си да отплава за… Ейлве.

Дориан издиша през зъби.

— Защо Ейлве? Възможно ли е да изпраща помощ?

По изражението на Роуан личеше, че вече премисля и анализира всичко, което знаеше за някогашната си кралица, за Ейлве, за връзката им с всичко останало.

Дориан се помъчи да овладее бумтящото си сърце, съзнавайки, че елфите навярно можеха да чуят промяната в ритъма му.

Фенрис остави лъжицата си.

— Съмнявам се да изпраща помощ на когото и да било; не и на този континент. И ще повторя, че не ни обясни мотивите си.

— Винаги е споделяла с нас — изтъкна Роуан. — Никога не е крила информация.

Тъмните очи на Фенрис просветнаха.

— Това беше преди да я унижиш, оставяйки я на Елин Дивия огън. И преди Лоркан да я зареже. Вече не вярва на никого от нас.

Ейлве… Майев несъмнено знаеше, че кралството е прескъпо за Елин. Но за да изпрати цяла армада… Там трябваше да има нещо друго, нещо ценно за нея. Дориан извика в съзнанието си всеки урок, всичко прочетено за кралството. Ала нищо не му донесе просветление.

— Майев не би повярвала, че е способна да превземе Ейлве — каза Роуан. — Не и с лека ръка, без да свика всичките си войски тук, оставяйки собственото си кралство незащитено.

А може би така щеше да отвлече вниманието на Ераван, макар че цената на инвазията й несъмнено щеше да е висока…

— Пак повтарям — процеди Фенрис, — не разполагаме с подробности. Казахме на него — той кимна към Ролф, който още стоеше облегнат на парапета със скръстени върху гърдите си ръце — като приятелско предупреждение… покрай другото.

На Дориан му направи впечатление, че Роуан не попита дали щяха да проявят същото великодушие и към тях, ако те двамата не се бяха появили тук. Нито какво точно имаше предвид с това „покрай другото“. Вместо това принцът обяви на Ролф:

— Трябва да разпратя съобщения. Незабавно.

Ролф сведе поглед към пъхнатите си в кожа ръце.

— Защо да си правиш труда? Няма ли получателката да пристигне тук скоро?

— Какво?

Гневният тон на Роуан накара Дориан да се вцепени.

Ролф се усмихна.

— Според слуховете Елин Галантиус унищожила генерал Нарок и лейтенантите му във Вендлин. И го постигнала с помощта на елфически принц. Впечатляващо.

Роуан оголи кучешките си зъби.

— Какво се опитваш да кажеш, капитане?

— Просто искам да знам дали Нейно Величество Огнената кралица очаква грандиозен парад по случай пристигането си.

Дориан не бе сигурен, че на Ролф ще му хареса особено другата й титла — Убийцата на Адарлан.

Роуан изръмжа тихо.

— Вече ти казах, че няма да дойде тук.

— Така ли? Любовникът й спасява новия крал на Адарлан и вместо да го отведе на север, го докарва тук, но твърдиш, че няма да приветстваме и нея съвсем скоро?

Като чу думата „любовник“, Роуан впи смъртоносен поглед във Фенрис. Красивият елф — нямаше как другояче да бъде описан — просто сви рамене.

Роуан отново се обърна към Ролф.

— Помоли ме да доведа крал Дориан, за да убедим да подкрепиш каузата ни. Но тъй като теб не те интересуват други цели освен твоите собствени, явно сме пропътували толкова километри напразно. Затова вече нямаме нужда от теб на тази маса, особено ако не можеш да изпратиш вестоносци. — Роуан посочи с поглед стълбището зад капитана. — Свободен си.

Фенрис се изкикоти мрачно, но Гавриел изпъна гръб, когато Ролф изсъска през зъби:

— Не ме е грижа кой си и каква сила притежаваш. Няма да позволя да ми даваш заповеди на моя територия.

— Най-добре свиквай да ги изпълняваш — отвърна Роуан с онова спокойствие, което караше всички инстинкти на Дориан да го подготвят за бягство. — Защото, ако Морат спечели войната, няма да ти позволят да си играеш на островен крал. Ще те низвергнат от всички пристанища и реки, ще ти откажат търговията с градове, на които разчиташ. Кой ще купува от теб, ако не останат купувачи? Едва ли Майев ще се смили над теб… вероятно няма да те запомни дори.

— Ако превземат островите ми — озъби му се Ролф, — ще си намерим други, и други. Океанът е моето убежище; по вълните винаги ще сме свободни.

— Не бих нарекъл свобода спотаяването ти в пивницата от страх, че ще те нападнат Валгите.

Облечените в ръкавици пръсти на Ролф се свиха в юмруци и сетне се разпуснаха, а Дориан се зачуди дали капитанът би посегнал към рапирата си. Той обаче се извърна към Фенрис и Гавриел.

— Ще се срещнем тук утре в единайсет. — Когато отново насочи очи към Роуан, погледът му изстудя. — Изпрати колкото искаш съобщения. Можете да останете, докато кралицата ви пристигне, в което не се съмнявам нито за миг. Интересно ще ми е да чуя какво има да каже легендарната Елин Галантиус. Дотогава не желая да ви виждам. — Той кимна към Гавриел и Фенрис. — Говорете с принцовете в тяхната проклета квартира.

Ролф отиде до входната врата и я отвори със замах, разкривайки завесата от дъжд и четиримата млади, но здрави наглед мъже, бранещи подгизналия кей. Те устремиха ръце към оръжията си, но капитанът не ги призова, а само посочи навън.

Роуан го изгледа остро, после каза на някогашните си братя по оръжие:

— Да вървим.

Двамата не проявиха неблагоразумието да спорят.

* * *

Нещата тръгваха към лошо. Безспорно лошо.

Магията на Роуан грохваше, докато напрягаше сили да запази щита около двама им с Дориан. Въпреки това не позволи на Фенрис и Гавриел да надушат изтощението му, нито колко усилия му бяха нужни едновременно да поддържа магията си и да разсъждава.

Съюзяването с Ролф срещу Ераван и Майев вероятно беше загубена кауза — особено видеше ли Елин. Ако тя бе присъствала на последния им разговор, мислеше си Роуан, сигурно с „Морският дракон“ щеше да е свършено — и пивницата, и корабът, закотвен на пристанището, щяха да избухнат в пламъци. Но онези морски уивърни… И армадата на Майев… Щеше да разсъждава за това по-късно. И все пак… мамка му! Мамка му!

Сериозната ханджийка в „Океанска роза“ не му зададе никакви въпроси, когато Роуан отиде да плати две стаи — най-добрите, които предлагаха. Даже след като остави златна монета на тезгяха. Квартира за две седмици, плюс храна, плюс подслон за конете им, ако имаха такива, плюс пране, бе добавила жената, оглеждайки многозначително дрехите му.

Освен това го уведоми, че гостите са позволени. Роуан подсвирна силно на Дориан, Фенрис и Гавриел, които прекосиха каменния вътрешен двор с качулки на глави, заобикаляйки бълбукащото фонтанче в средата му. Дъждът барабанеше по листата на посадените в саксии палми и шумолеше по пурпурната бугенвилея, пълзяща към боядисаните в бяло балкони със затворени заради бурята кепенци.

Роуан помоли ханджийката да изпрати в стаята им храна за осем души и закрачи към лъснатото стълбище в дъното на смътно осветената трапезария, следван от останалите. Фенрис, за щастие, удържа езика си зад зъбите, докато не се качиха в квартирата, където съблякоха мокрите си пелерини и Роуан запали няколко свещи. Дори това действие остави дупка в гърдите му.

Фенрис се настани в едно от меките кресла пред тъмната камина и плъзна пръст по черната му странична облегалка.

— Чудесно местенце. Коя от кралските особи плаща?

Дориан, който тъкмо се канеше да заеме стола до малкото бюро пред затворените прозорци, се скова. Гавриел стрелна към спътника си поглед, казващ: „Без кавги, моля!“.

— Има ли значение? — попита Роуан, докато обикаляше покрай стените, вдигайки рамкираните картини с пищни цветя, за да провери за скрити шпионски дупки и врати.

Накрая надзърна под покритото с бели чаршафи легло, чиито колони от усукано черно дърво блестяха от светлината на свещите, мъчейки се да не мисли за това, че каквито и решения да беше взел… Елин щеше да сподели тази стая с него. Това легло.

Помещението не криеше опасности — струваше му се дори уютно с трополенето на дъжда в двора и по покрива и с аромата на сочни плодове, с който беше пропит въздухът.

— Все някой трябва да финансира тази война — рече миловидно Фенрис, когато Роуан най-сетне се облегна на ниския скрин до вратата. — Въпреки че, ако се има предвид вчерашният декрет от Морат, скоро ще се нанесете в по… скромно жилище.

Е, това доказваше, че Фенрис и Гавриел знаеха за указа на Ераван относно Дориан и съюзниците му.

— Ти мисли за себе си, Фенрис — предупреди го Гавриел.

Фенрис изсумтя, заигравайки се с една от златистите къдрички на тила си.

— Винаги съм се чудил как успяваш да вървиш с толкова много стомана по себе си, Белотрън.

— Аз пък се питам — отвърна невъзмутимо Роуан — как досега никой не е отрязал езика ти, за да млъкнеш.

Фенрис се засмя жлъчно.

— Мнозина го смятат за най-доброто ми качество. Поне жените.

Тих смях напусна гърлото на Дориан — първият подобен звук, който Роуан чуваше от краля.

Роуан опря длани в скрина.

— Как смогнахте да прикриете мириса си?

Карамелените очи на Гавриел притъмняха.

— Нов трик на Майев. С него сме почти невидими в земите, които не са особено гостоприемни към расата ни. — Той посочи с брадичка към Дориан и Роуан. — Но излиза, че невинаги действа.

— А сега ще ми обясните ли какво правите тук? — додаде Роуан. — И защо сте въвлекли Ролф в тази история?

— Винаги получаваш каквото искаш, Роуан — провлачи Фенрис, — а си оставаш хладнокръвно копеле. Лоркан би се гордял с теб.

— Къде е Конал? — спомена подигравателно Роуан брата близнак на Фенрис.

Лицето на елфа се вкамени.

— Ти как мислиш? Единият от нас винаги играе ролята на котва.

— Майев ще спре да го държи като гаранция, ако ти престанеш да недоволстваш.

Фенрис открай време му лазеше по нервите. И нямаше да забрави, че именно той бе изявил желание да поеме Елин Галантиус миналата пролет. Фенрис обичаше всичко необуздано и красиво, а Майев нарочно му я беше показала, за да го поизмъчи.

Може би за него беше мъчение и да е толкова далеч от хватката на Майев, но да знае, че братът му близнак е останал в Доранел, както и че ако не се върне… Конал щеше да понесе невъобразими наказания. Кралицата така си беше издействала службата им. Елфи се раждаха рядко, а близнаци — още по-рядко. Близнаци, надарени с такава сила, съзрели във воини, чието влияние можеше да се мери с това на вековни величия…

Майев ги бе пожелала ревностно. Фенрис обаче отказал да й служи. Затова тя погнала Конал — тъмнокос, кротък и съобразителен, за разлика от златокосия, буен и безразсъден Фенрис.

Фенрис открай време получавал каквото желаел: жени, слава, богатства. Конал, макар и похватен, вечно бродел в сянката на брат си. Затова, когато кралицата му предложила кръвната клетва, въпреки че Фенрис бил избран да се сражава във войната срещу акадианците… Конал приел.

А щом Фенрис се прибрал от бойното поле и научил, че брат му е положил кръвната клетва пред кралицата, след като узнал какво го принуждавала да прави Майев зад затворените врати на покоите й… й предложил сделка: бил готов да положи клетвата, само и само да отърве брат си от лапите й. И така вече от цял век Фенрис робуваше в спалнята на кралицата си, седеше до тъмния й трон, окован от невидими вериги.

Роуан навярно щеше да го харесва. Да го уважава. Ако не беше толкова цапнат в устата.

— Е — подхвана Фенрис с пълното съзнание, че не беше предоставил поисканата от него информация, — май скоро ще те наричаме крал Роуан, а?

— Свещени богове, Фенрис — промърмори Гавриел. Въздъхна страдалчески и добави, преди Фенрис да е отворил отново глупавата си уста. — Роуан, пристигаш в най-подходящия момент.

Роуан се обърна към елфа до себе си — заместник-командир в армията на Майев, след като той самият беше освободил поста. Сякаш прочел името в очите му, златокосият воин попита:

— Къде е Лоркан?

Роуан обмисляше как да отговори на този въпрос още от момента, в който ги видя. Самият факт, че Гавриел се интересуваше… Защо бяха дошли в Залива на Черепа?

— Нямам представа къде е Лоркан — отвърна Роуан.

И не лъжеше. Ако имаха късмет, бившият му командир щеше да намери останалите два Ключа на Уирда, да осъзнае, че Елин му е изиграла номер, и да се върне час по-скоро, доставяйки им двата ключа, за да ги унищожи Елин.

Ако имаха късмет.

— Не знаеш къде е — каза Гавриел, — но си го виждал.

Роуан кимна.

Фенрис изсумтя.

— Наистина ли ще си играем на истини и лъжи? Просто ни кажи, копеле такова.

Роуан прикова Фенрис с поглед. Белия вълк на Доранел му отговори с усмивка.

Боговете да са им на помощ, ако Фенрис и Едион някога се озовяха в една стая.

— По заповед на Майев ли сте дошли? — попита Роуан. — Изпратила ви е преди армадата?

Гавриел поклати глава.

— Идването ни тук няма нищо общо с отплаването на армадата. Прати ни да го заловим. Знаеш какво престъпление е извършил.

Деяние от любов — макар и изопачената любов на Лоркан. Изопачената му любов към Майев.

— Твърди, че го прави за нейно добро — изтъкна небрежно Роуан, внимавайки какво говори заради краля, намиращ се до него.

Съзнаваше, че мнозина подценяват острия интелект под обезоръжаващата му усмивка, че най-ценното му притежание не беше божествената му магия, а умът му. Беше разтълкувал страха на Ролф от Валгите и бе поставил основата — основа, която Елин щеше да използва за техните цели.

— Лоркан винаги е бил дързък в това отношение — отбеляза лениво Фенрис. — Този път обаче премина границата.

— Значи ви е изпратила да намерите Лоркан?

Татуировките по врата на Гавриел — дело на Роуан — се гърчеха все повече с всяка от следващите му думи.

— Изпрати ни да го убием.