Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (81)

81.

Госпожа Бовилие вдигна тост с чаша шампанско:

— Предлагам да пием за успеха на Манон и за чудесната вечер, която прекарахме заедно.

— За Манон! — повториха едновременно всички сътрапезници.

Чашите иззвънтяха. Никой не забеляза, че Блейк и Мание само се преструваха, че пият, както впрочем правеха още от началото на вечерята. Предвид това, което им предстоеше, им се налагаше да останат трезви… Тази вечер атмосферата в кухнята с нищо не наподобяваше обичайна сбирка на колеги, още по-малко служебна вечеря, организирана за персонала от господарката. Нещо топло и сърдечно витаеше във въздуха. Може би защото Жустен също беше тук, със сигурност защото беше вечерта преди Коледа и без съмнение — понеже в подготовката участваха всички наравно.

За да не прекара Одил цялата вечер около печките, Андрю предложи всеки да приготви някакво ястие. Първоначално готвачката не изпадна във възторг от идеята да предостави терена и инструментите си в не толкова опитни ръце, но все пак се остави да бъде убедена. После от време на време само наглеждаше как върви работата, при това съвсем добронамерено. И така, Манон беше сготвила великолепна терина с михалца. Порциите се оказаха доста малки, защото котките се бяха възползвали от едно кратко отсъствие, задигайки половината риба, докато още бе топла. След това госпожа Бовилие поднесе великолепен гъши дроб, за който собственоръчно бе запекла филийки. Е, малко попрепечени, но ги харесаха. Андрю се бе опитал да приготви медальони от калкан в сос с шампанско, по които котката Мефистофел направо обезумя, макар че се бе натъпкала доволно с терината. Колкото до Филип, той бе положил неимоверни усилия да сготви макарони, забележително успешни на външен вид, но почти невъзможни за ядене, предвид тяхната плътност, съперничеща с тази на бетона. Всеки оцени такта на Госпожата, която първа се реши да ги опита.

— Макарони! Чудесна идея! От години не съм яла такова нещо!

При първата хапка ентусиазмът й спадна със скоростта, с която зъбите й неминуемо щяха да се изронят, ако все така упорито продължаваше с опитите си да ги схруска.

— Много интересно… — изфъфли тя, без да губи самообладание.

Най-смелите решиха да ги смучат с надеждата, че все някой ден ще се разтопят в устата им. Останалите се освободиха от тях кой както можа — някои тайно ги пъхнаха в джобовете, други се опитаха да ги изхвърлят в кошчето заедно с чинията, като едва се сдържаха да не се разкикотят шумно. В трогателното си желание да похвали Филип, Одил самопожертвователно изяде порцията си докрай.

Наближаваше полунощ, когато госпожа Бовилие се надигна.

— Предлагам да тръгваме и да си лягаме. Утре ни очаква дълъг ден. Благодаря на всички ви. Това беше най-хубавата ми предколедна вечер от много време насам.

После изведнъж се сепна.

— Щях да забравя… Хрумна ми нещо. Тъй като утре привечер тук ще бъдат моите приятели Уорд, какво ще кажете да поканим и вашите близки?

Всички се спогледаха.

— Жустен, заповядайте утре пак. Ако искате, дори можете да останете да спите тук.

— Благодаря, с удоволствие — отговори младежът.

Манон сияеше от щастие.

— Ами аз нямам кого да поканя освен Хопа — отбеляза Мание. — Всички мои приятели са си тук.

— А малкия Янис, който е постигнал такива успехи в училище? — възрази Госпожата.

— Вероятно ще прекара Коледата с майка си, брат си и малката си сестричка.

— Тогава нека дойдат и те. Колкото повече се съберем, толкова повече смях ще падне. А и ще можем да си поговорим, да се опознаем.

Одил стоеше мълчалива. Тя нямаше кого да покани, нямаше дори куче. Блейк също мълчеше. Мисълта, че отново ще се наложи да сервира на Мелиса и Ричард, го плашеше… Двамата самотници срещнаха погледите си и това ги стопли, макар да бяха безсилни да променят ситуацията.

— Значи се разбрахме! — заключи Госпожата. — Желая ви лека нощ.

* * *

Когато кухнята бе разтребена, Одил се подпря на умивалника и въздъхна.

— Тревожите се за утре вечер, нали? — попита Блейк.

— Ще трябва да нахраня целия този народ. А дори не знам колко ще бъдем.

— Не се безпокойте. Ако и след десерта още са гладни, ще им предложим макарони — пошегува се той.

Добре че Филип, който си играеше в единия ъгъл на кухнята с котенцата, не го чу. Беше изработил за тях играчка от запушалка и готварски конци.

— Чудя се дали Госпожата не я бе хванало леко шампанското, когато обяви поканата — замисли се Одил.

— Все едно, идеята е чудесна.

— Ще слезете ли в избата за шампанско?

— Иска ли питане.

— Госпожо Одил, ако това ще ви помогне, във фризера имам замразени продукти — обади се Филип. — Не са вкусни като вашите, но пък ще ви спестят труд и време.

— Много мило от ваша страна, Филип. Утре ще се отбия да погледна с какво разполагате.

Управителят стеснително попита:

— А ще имате ли нещо против, ако поканя Хопа? Ще ми е мъчно да го оставя съвсем сам точно на Коледа…

— Ами доведете го — разнежи се тя. — Ще му приготвя нещо специално.

Ако Блейк имаше изкуствена челюст, щеше да се прости с нея — така зяпна, че без малко да му се откачи ченето: