Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (11)

11.

Блейк вече привършваше с подреждането на измитите съдове, когато дочу пронизително изсвирване откъм главното стълбище. Бе чувал нещо подобно само когато се обявяваше дузпа в мач за Европейската купа. Едва не изпусна чиниите, които държеше, но се втурна да види какво става. Котаракът така и не помръдна.

Щом излезе в коридора, насмалко да се блъсне в едно младо момиче със слушалки на ушите, което идваше бежешком откъм пералното.

— Какво става? — обезпокоен попита Блейк.

Непознатата свали слушалките и му посочи площадката на стълбището на първия етаж. Там стоеше Одил и въртеше около пръста си свирка, провесена на връв. Беше изпъната като струна, а целият хол беше под краката й. В отблясъците от прозореца тя в известен смисъл приличаше на Дракула, кръвожадния трансилвански граф, дебнещ жертвите си.

— Защо свирнахте така? — запита Андрю.

— За да ви представя Манон. Човек никога не знае къде е тя. Пък и с тази нейна музика, не ме чува. Затова се налага да използвам тази свирка.

Младото момиче се усмихна на Блейк, колебаейки се дали да му подаде ръка, или да направи реверанс като пред английската кралица. Накрая каза простичко:

— Здрасти…

Андрю я хареса на мига. Тя имаше големи очи, премрежени от много тъмни мигли, и дълга кестенява коса, прихваната с шнола. Притежаваше пъргавостта и изяществото на балерина. Дори когато стоеше неподвижна, излъчваше енергия.

— Добър ден — отговори той. — Много съжалявам, че срещата ни се оказа толкова внезапна. Можех да изчакам да дойдете в кухнята.

— Няма проблем — усмихна се тя. — Връщам се в пералното, тъкмо простирах спалното бельо.

Изведнъж бясно заби камбанка. Първоначално Блейк си помисли, че звукът идва откъм входната врата, но Одил втурна по стълбите нагоре, обявявайки с треперещ глас:

— Госпожата ме вика!

„Значи и Дракула си има господар“, помисли си Блейк. Не че беше голяма утеха. Той се обърна към Манон:

— Ако правилно съм разбрал, Одил ви вика със свирка, а Госпожата вика Одил с камбанка. Така ли е?

— В общи линии…

— Ами аз? Как ли ще ме повикват? Със сигнален пистолет или с кречетало?

— Сигналният пистолет вече е зает за управителя, откакто се развали вътрешният телефон.

— Очарователно. Предполагам, че в тази атмосфера на постоянна бойна готовност от мен се очаква да стоя в поза „мирно“. Няма как да стане.

— У дома имам още един уокмен, мога да ви го дам, ако искате. Щом го включите на макс, няма да ги чувате.

— Много сте мила. На моята възраст скоро въобще нищо няма да чувам…

Откъм коридора на първия етаж се разнесе оглушителен тропот. Одил се спусна по стълбите и обяви панически:

— В банята на Госпожата водата е спряла, а я чувам, че някъде шурти…

— Над коя стая се намира банята? — попита Блейк.

Одил сбърчи вежди и се замисли съсредоточено. Манон се обади:

— Над библиотеката, точно отзад!

— Госпожата не желае никой да влиза там — възпротиви се Одил.

— Нямаме друг избор — отвърна Блейк. — Покажете ми, Манон.

Андрю влезе в помещението. От тавана се стичаше вода. Одил наблюдаваше, без да прекрачи прага.

— Госпожата може и да няма капка вода в банята си, но ще имам удоволствието да й съобщя, че вече разполага с течаща вода в библиотеката — обяви Блейк.

— Какво ще правим? — стреснато попита Одил.

Ще спрем водата, и то бързо. В противен случай енциклопедиите ще вземат студен душ вместо нея. Къде се намира главният кран?

— В избата.

— Можете ли да отидете и да го затворите?

— Не.

— Моля?

— Няма да отида.

— Да разбирам ли, че това представлява част от моите задължения?

Одил стоеше като вкаменена.

— Поне ще ми покажете ли къде се намира този кран? — настоя Блейк.

— Категорично не. Предпочитам да напусна работа. Там долу шестват огромни космати паяци и отвратителни мишки…

— Страхува се от паяци и мишки — поясни с въздишка Манон.

— А вие, госпожице, ще ме заведете ли дотам? Да побързаме, водата вече капе върху книгите.

— Към избата се минава оттук. Но не знам къде е този кран…

Докато слизаше по прашното и полуосветено стълбище; Андрю си спомни как ден по-рано смяташе, че това място е удивително спокойно.