Жил Льогардиние
Напълно побъркан! (28)

28.

Небето беше навъсено, всеки момент щеше да завали. Мание, с отвертка в ръка, дотича до главния вход.

— Боже, нека проработи още от първия път! — примоли се той.

Отвори малката решетеста врата за пешеходци, която вече беше оборудвана с електрическа брава, и застана пред видеофона, закрепен още сутринта за стената. Досущ като суеверен играч на рулетка, треперещ заради предстоящото хвърляне на заровете, той потърка с палец краищата на другите пръсти, преди да натисне бутона.

Блейк чакаше пред приемника във вестибюла на замъка и отговори още при първото иззвъняване. Върху малкия черно-бял екран се появи лицето на Мание. Камерата с ниска резолюция и голям ъгъл на обхват правеше главата му да изглежда като на земноводно — сферична, с огромни очи и малка устичка. Блейк нямаше да се изненада, ако от устата му почнеха да излизат мехурчета.

— Чуваш ли ме? — попита управителят.

— Първо се казва „добър ден“, иначе не отварям. Впрочем, предвид часа, по-уместно ще бъде „добър вечер“…

— Много смешно. Сега изпробвай да отвориш автоматично, преди да съм станал като мокра кокошка.

— Мокър — да, но кокошка едва ли.

Деформираният глас на Филип идваше със закъснение спрямо образа. Блейк беше очарован от постигнатия сюрреалистичен ефект.

— Андрю, какво чакаш? Отваряй, моля те!

Блейк натисна бутона и през домофона се дочу изскърцване.

— Работи! — победоносно се провикна Мание.

Пред окото на камерата, докато първите капки дъжд вече барабанеха, Мание рязко смени тона:

— Аз съм боклук, възползвах се от хлапето — заяви той.

Блейк се изненада от неочаквания му изблик. Дори и на деформираното изображение се виждаше, че на Мание са му потънали гемиите.

— Защо ми го казваш точно сега? Това е видеофон, не изповедалня.

— Защото прекалено много ме е срам, че да ти го кажа в лицето.

— Не е моя работа да те съдя. Това е между теб и момчето. Ако съжаляваш, трябва да го кажеш на него.

— Ти спомена, че имаш идея как да оправя нещата…

— Така е, може би имам нещичко наум…

— Тогава искам бързо да я приложим, защото наистина се измъчвам.

— Кога трябва да дойде Янис?

— Довечера — отговори Филип и примигна под дъжда.

— Готов ли си да разговаряте?

— По-лесно ще е, ако ми помогнеш… Но даже не знам каква ти е идеята.

Блейк замълча за момент, преди да отговори:

— Ще дойда след вечеря. Тогава ще поговорим…

На лицето на Мание цъфна широка усмивка, която камерата изкриви и му придаде вид на въоръжен с отвертка пришълец от Космоса, който идва да завладее планетата.

— Ама вие продължавате да се забавлявате — вметна ядосана Одил, която ненадейно се появи във вестибюла.

— Изобщо не е така. Изпробваме новия видеофон на входа — заоправдава се Блейк.

— Чувам много добре, той не спря да звъни. Но това не означава, че трябва да говорите с часове и да си насрочвате среднощни срещи…

Андрю не знаеше как да възрази. С триумфална усмивка Одил напусна помещението. Въпреки годините си икономът изглеждаше като шестокласник, хванат на местопрестъплението…